— Няма да кажа „не“, както няма да кажа и „да“. Всъщност сега не мога да изразя никакво мнение. Обаче… ще разпитам тук-там. И когато науча нещо повече, по-специално за новия ти приятел, Дженъс Грейклок, ще ти съобщя решението си.
… Сега беше време за решението, което ми бе обещала. Макар че се шегувах и я гъделичках, очаквах резултата с безпокойство. Сестра ми отдръпна крака си и седна на кушетката.
— Донеси ми още едно питие — помоли тя — и ще ти разкажа какво успях да науча.
Моментално изпълних желанието й и седнах, примрял от вълнение.
— Ще ми простиш, скъпи Амалрик — каза Рейли, но ще започна по един малко груб начин. Вместо да проучваме доколко има смисъл експедицията, която искаш да предприемеш, нека най-напред потърсим доказателство, че твоят приятел не е мошеник. — Вдигна ръка, за да спре протеста ми. — Трябва да признаеш, че в последно време компаниите ти се състоят от съмнителни млади мъже и жени. Доколкото зная, Дженъс Грейклок е поредният ти най-добър приятел.
Кимнах, признавайки че е права.
— Като начало — продължи тя, — размених няколко мисли с някои от моите познати от градската гвардия. Мнението им е, че Дженъс е не само отличен войник, но и опитен ръководител и организатор. — Въздъхнах с облекчение. — Не бързай — предупреди ме Рейли. — Не всичко е в розова светлина. Капитан Грейклок, за краткото време, което е прекарал в гвардията, изглежда, е успял да си създаде немалко врагове Но мисля, че главната причина за това е завистта. Както и неговата самоувереност. Тъкмо тя дразни богатите курвенски синове, които носят службата в любимата си кръчма.
Прекъснах я.
— Трябва да се държи сметка също за неговото потекло и за времето, което е прекарал в служба на ликантийците.
— И това разбрах — отговори сестра ми. — Но по някакъв странен начин тези факти говорят добре за него. Майката на Дженъс е орисианка, от фамилията Кетер. Била луда глава и много упорита. Бащата е принц на Кострома и преди много години дошъл на търговско посещение в Ориса и срещнал младата Кетер. Влюбили се. Навремето това предизвикало голям скандал, особено защото майката на Дженъс не се подчинила на семейството си и избягала със смелия млад принц. Мисля, че и двамата са починали, макар никой да не знае как и кога.
Това отчасти обясняваше нежеланието на Дженъс да ми разкаже за родителите си.
— Как е постъпил на служба при ликантийците — продължи сестра ми, — не зная. Макар да подозирам, че е имал нужда от средства за съществуване след смъртта на родителите си.
— Той е доста беден — казах аз. — Имам впечатлението, че харчи всичко, което успява да изкара в гвардията.
— Точно така — потвърди сестра ми. — Очевидно смята това за инвестиция. Надява се да срещне подходящ човек за по-нататъшната си кариера.
— Да не би аз да съм този човек? — попитах разтревожен. Отново ли ме вземаха за глупак?
Сестра ми ме потупа успокоително по ръката.
— Не прибързвай със заключенията си — упрекна ме тя. — Той може да е беден, но не мисля, че целта му са парите.
— И той твърди същото — казах аз малко разгорещено. Чувствах се виновен задето не го бях защитил секунда по-рано.
— Изглежда, че фамилията Кетер — или поне онова, което е останало от нея — се развълнувала доста, когато Дженъс се появил в Ориса. Те смятали, че той скоро ще ги посети и ще предяви кръвна претенция за помощ. Разбира се, щели да му откажат. Според тях той нямал право на никакви претенции, тъй като пряката връзка по майчина линия вече не съществувала. Баща й умрял от разрив на сърцето след като дъщеря му го посрамила с бягството си с един варварски принц.
— Но той не ги е посетил, нали? — попитах аз с удовлетворение.
— Фактически ги е посетил. След време отишъл на гости на вуйчо си. Но за щастие на този голям скъперник, капитан Грейклок бил не само почтителен, но и с постарал вуйчо му да разбере, че той няма никакво на мерение да иска някакви пари като наследство по майчина линия.
— Браво на Дженъс! — казах аз.
— Да. Това показва, че намеренията му са честни. За нещастие не пречи парите да изтичат от кесията му като пясък от разтворена шепа. — Рейли си допи чашка та и я остави на масата. — За да съм сигурна за впечатлението си, го посетих лично.
Бях като гръмнат. Седях напрегнат и чаках.
— Е, и? — подканих я аз.
Сестра ми се засмя.
— Мисля, че приятелят ти е луд, лош и познанството с него е опасно. — Намръщих се, озадачен от нейните бележки и смях. — Особено за жени — допълни тя — Той знае как да говори на една жена, да хвали повече ума й, отколкото външността. И те гледа право очите, претегляйки всяка дума, която излиза от устата ти, сякаш е някакво съкровище. Добре си поприказвахме. Накрая ми подхвърли… по един много фин, възпитан начин… че би дал всичко, ако може да ме има в леглото!
— Какво? — Почти изкрещях, побеснял от обидата която Дженъс бе нанесъл на сестра ми.
Рейли се засмя още по-силно.
— О, ако можеше да видиш лицето си. Пламти като факла, също като косата ти! Не ме защитавай толкова. Особено когато не е необходимо. Както казах, държането му беше много възпитано, просто опипваше почвата. Всъщност си служеше с много ласкателства. Да ти кажа, ако някога реша да легна с мъж, макар че това е отвратително, един от първите ще бъде твоят приятел. Той е много привлекателен. Ако не беше белегът, щеше да е почти красив.
Бях се успокоил, дори бях щастлив.
— Искаш да кажеш, че одобряваш Дженъс?
— Да. Наистина. Той е добър войник. Практичен войник. И вярвам, че би направил всичко възможно, за да те върне невредим от твоето пътешествие.
— А какво е мнението ти за самото пътешествие? За намерението ми да търся Далечното царство.
— За мен това е чиста лудост — отговори сестра ми съвсем сериозно. — Но мисля, че ако не го направиш, ще съжаляваш до края на живота си.
Тя се наведе напред и за момент се замиели.
— В известен смисъл ти завиждам, Амалрик. Завист, която ме прави да се ядосвам на всички мъже. Когато бях момиче, и аз мечтаех за такова пътешествие. Скоро обаче разбрах, че още от рождението си съм обречена. Поради пола си. Бих могла да се оженя и да раждам деца от някоя свиня, която безмилостно ще ме командва. Бих могла да стана държанка, което, като се имат предвид моите вкусове, би било същински ад. Макар че дори и това ми е отречено, тъй като произхождам от благородно семейства. Благодарна съм на боговете, че съм наследила атлетическите способности на фамилията Антеро, че имам любещ баща и че майка ми ме разбираше достатъчно добре и ми позволи да постъпя в Маранонската гвардия. Повярвай ми, предпочитам тази скука пред скуката на другите жени в този град.
— Значи ли всичко това, че ще ме подкрепиш пред баща ми?
— Да. Но по причина, много по съществена от обикновеното младежко желание за пътешествия. Ти си щастливец и ще възстановиш честта на цялата фамилия Антеро. И ние ще можем да турим край на шушуканията по наш адрес, които излизат от Съвета на жреците. Халаб няма да бъде отмъстен. Но нашият беден брат поне ще бъде спокоен във вечния си сън.
— Мисля, че онази нощ видях духа му в една кръчма — казах аз. — Нощта, когато срещнах Дженъс. Той ми се усмихна. И вдигна палец, за да ме окуражи.
— Чудесна поличба — каза сестра ми. — Духът на Халаб може би подозира какво ще се случи.
Настъпи продължителна тишина. Винаги ставаше така при споменаване на името на Халаб. Той бе имал лошия шанс да поведе фамилията по пътя на жреците. Бе имал нещастието да се роди с талант на жрец. Като дете плашел девойките, като им предсказвал нежелани бременности, които се сбъдвали. Един път Рейли ми призна, че Халаб предварително знаел, че майка ни ще умре, и шест месеца преди смъртта й мълчаливо страдал.
Спомням си някои от неговите трикове, които правеше, за да ме развеселява или утешава. Моето
