изпълни един свещен танц, който само малцина са имали щастието да видят.
— Слава на Бътала — изпяхме всички в хор. Гласовете на останалите мъже прозвучаха така плътно, както и моят. Жрицата плесна с ръце. Статуята на Бътала се раздвижи, завъртя грациозно торс, разпери ръце, отметна глава назад. Гъста цветна течност бликна от гърдите й. Две робини се наведоха пред нея, полюшвайки лъскавите си бедра, и засъбираха течността в голям златен бокал. След няколко минути той се напълни до ръба и двата фонтана престанаха да текат. Жените минаха между нас, подавайки бокала на всеки мъж. Когато дойдоха до мен, аз покорно наведох глава и усетих силен, упойващ мирис. Пих. Сладката течност се плъзна гладко в гърлото ми, запали огън в корема ми. Топлината се разля по цялото ми тяло. Почувствах как кръвта ми пламва, как всичките ми сетива се изострят.
Пак последва пляскане на ръце и от мангала се издигна гъст облак червен пушек. Миришеше на рози и теменужки и тялото ми изтръпна в очакване на удоволствието. Полюшващата се копринена завеса се разтвори. В тъмната ниша нямаше никого, само на пода бяха подредени музикални инструменти.
Жрицата отново плесна с ръце.
— О, красива Бътала — започна да напява тя, — дари ни с музика, сладка като твоята утроба. — Тя посочи с пръст инструментите и заповяда: — Свирете!
Зяпнахме от изненада, защото инструментите сами се вдигнаха от пода и всички — флейти, арфи и цитри, грациозно се изправиха. Отстрани се появиха два позлатени барабана. Струните се опъваха от невидими пръсти. Малки чукчета изтръгваха красиви звуци от цитрите. Обоите извикваха представи за горски колиби. Барабаните напяваха ритъма на любовта.
От мрака се появи Мелина — също като дух, слизащ от божествените планини. От двете й страни горяха факли, запалени от невидими ръце. Голата й плът блестеше като чисто злато. Видяхме съвършенството на гладкото й тяло само за един миг, толкова кратък, че човек не можеше да е сигурен дали е действителност, или само плод на въображението. Изведнъж Мелина беше покрита от пръстите на краката до короната на главата с пулсиращи многоцветни фигури. Замряхме.
Виждахме образи на мъже и жени в любовни пози, виждахме голи фигури игриво да се гонят, жени да се прегръщат като любовници, красиви момчета да правят същото, както и чудни комбинации между двата пола. Мелина се обърна в бавен пирует, еротичните изображения се плъзнаха по тялото й.
Музиката се промени и Мелина започна да танцува. Отначало само бавно се поклащаше, полюшваше бедра, разперваше ръце, грациозно движеше дългите си крака. После темпото на танца стана по-бързо, в съответствие с темпото на музиката. Тя отмяташе крака и се въртеше, разтърсваше гърди и бедра така чувствено, че се страхувах да не полудея от страст. Усещах как възбудата на останалите мъже също нараства. Стаята се нагорещи от страстта ни. Когато вече не можехме да издържаме, Мелина спря в поза, която би разплакала всеки скулптор. Виденията изчезнаха и сега можехме да видим цялото й съвършенство. Очите ми се нахвърлиха върху нея, поглъщах алчно с поглед устните й, гърдите, гладката обръсната сладка рана, тъмночервеното влагалище. Сетне нишата потъна в тъмнината. Спогледахме се; устите ни бяха пресъхнали, очите ни боляха от напрежение… тестисите ни бяха твърди като камъни.
— Е, господа — чу се един прекрасен глас, — беше ли ви приятно? — Като по команда всички извърнахме глави. Там, на ложето лежеше Мелина, облечена в панталони и късо палто както преди. Само леко сияние над тялото й подсказваше, че именно тя беше играла този Невероятен танц.
— Слава на Бътала! — извикахме всички. Последваха силни, оглушаващи аплодисменти. Мъжете се спуснаха към нея да я поздравят за голямото й изкуство. Чуваше се силно, непрекъснато дрънкане на монети и; тежкото тупкане на скъпи бижута, които мъжете хвър-ляха в краката й. Лийго се движеше между мъжете, усмихваше се, потупваше ги по раменете и ги подканяше да дават още подаръци. Не можех да се сдържа. Скочих на крака, а ръцете ми трескаво затърсиха единствения подарък, който имах: кесията със златото на баща ми. Пробих си път през тълпата, която обграждаше Мелина, разблъсквах с лакти конкурентите, сякаш силите ми се бяха удвоили. Тя вдигна очи към мен и аз застанах пред нея. В очите й видях блясъка на радостта. Чувствените устни се свиха в усмивка. Пуснах кесията върху купчината други подаръци. Звукът от нейното падане беше приятно тежък.
— Ах… това е моят красив млад почитател с огнена коса — каза Мелина. Гласът й беше топъл и ласкав. Силният й парфюм ме направи да онемея. Успях само да кимна с глава.
— Амалрик Антеро, нали? — Името ми, произнесено от тези устни, прозвуча като най-прекрасната музика на света.
Поклоних се.
— На вашите услуги, уважаема.
Тя се засмя на натруфената ми официалност. Но смехът й не беше неприятен. Въпреки това се изчервих. Белите, съвършени зъби на Мелина блеснаха.
— О, моля те, наричай ме просто Мелина. Всичките ми приятели ме наричат така. Искам да кажа… много близките ми приятели. — Тя докосна с пръсти ръката ми и по тялото ми премина тръпка. — Мога да ти кажа, както всеки ясновидец, млади ми Амалрик, че ти и аз сме предопределени да бъдем… близки приятели.
Не съм съвсем сигурен, какво й отговорих. Но тя се изкикоти така, сякаш бях най-духовитият човек в цяла Ориса.
— Съвсем вярно, уверявам ви, почитае… хм… Мелина. Честна дума.
— Може би не трябва да приемам честната ти Дума за това — подразни ме тя. — В края на краищата има по-интересни начини да проверим, нали, млади ми Амалрик? — Блясъкът в очите й показваше, че тя не намеква за окосмяването по гърдите ми. — Пък и ще мога да разбера дали е вярно твърдението на по- опитните от мен жени, че червенокосите мъже били много страстни.
Ако преди това бях онемял, сега се чувствах така, сякаш ми бяха откъснали езика. Молех боговете да направят възможно още на часа да докажа това. Сега! Щях да й покажа истинска страст. Не измамната любов, която й предлагаха онези говеда. И докато проговоря, Лийго излезе пред мен. Водеше един мъж на средна възраст. Разпознах го веднага. Беше благородник и един от най-богатите конкуренти на баща ми.
— Ако обичаш, скъпа ми Мелина — каза Лийго — искам да ти представя най-големият ти почитател тази вечер.
Мъжът пристъпи напред, очите му бяха пълни с похот. Обърнах се и се втурнах към изхода. Знаех, че това е мъжът, избран да се радва на благоволението на Мелина през тази нощ. Пред подаръка, който беше поднесъл той, дадената от мен кесия, както и подаръците на другите мъже, приличаха на просяшко подаяние. „Ако веднага не си отида — помислих си, — ще го убия на място.“
Спря ме гласът на Мелина.
— Един момент, Амалрик.
Обърнах се, без да смея да вдигна очи, защото знаех, че те ще издадат чувствата ми. Но не можах да се сдържа. Трябваше веднага да я видя. За първи път видях цвета на очите й. Бяха зелени като камъните от необикновените гори на севера.
— Какво има, Мелина? — попитах прегракнало.
— Ще дойдеш ли пак? Моля те, обещай ми, че ще дойдеш.
Отговорът ми беше пламенен, искрен.
— Ще ти поднеса в дар живота си, красива Мелина — викнах аз, — за да получа покана от теб.
Не ми отговори. Ако ми беше отговорила, сигурен съм, че щях да си прережа гърлото, задето съм такъв глупак. Вместо отговор тя целуна един от прекрасните си пръсти и го положи върху ръката ми.
— Ще чакам, Амалрик — прошепна тя, — прекрасен мой червенокос приятелю.
Сега не мога да си спомня как се прибрах у дома. Но след тези думи се чувствах като бог, сигурен, че съм от крил начин да полетя.
След тази нощ отивах да видя Мелина при всяка възможност. Това означаваше всеки път, когато намирах достатъчно пари, за да купя подходящ подарък. Лийго ми подсказа съвсем недвусмислено, че без подарък няма да бъда приет. За това обвинявах него, а не моята красива Мелина. Бях сигурен, че тя ме иска заради самия мен, а не за такова глупаво нещо, каквото е златото. Какво би могъл да знае той за възвишените чувства, изпълващи нашите две сърца? В края на краищата той беше просто един сводник и се интересуваше само от печалбата, разрешена му от гилдията. Мислех си, че Лийго сигурно е най-алчната личност в този печалбарски бизнес.
Полагах отчаяни усилия да не обръщам внимание на резките промени в настроението на Мелина.
