ГЛАВА ВТОРА
ДЖЕНЪС ГРЕЙКЛОК
На залез слънце се разхождах напред-назад пред вратата на Мелина. В джоба си носех шише алкохол, примесен с любовно биле, закупено незаконно; от ума ми не излизаше гарантираното магическо въздействие. Чаках да се стъмни… и да събера кураж. Луната вече сребрееше, когато видях Лийго да излиза от сградата. Подсвирваше си някаква весела мелодийка. Знаех, че ще прекара няколко часа в любимата си кръчма. След няколко минути се качих по стълбите, дръпнах верижката на звънеца и един слуга ме заведе в спалнята на Мелина.
— Аз съм твоят червенокос роб, прекрасна Мелина извиках смело още от прага, макар че сърцето ми биеше лудешки.
— О, скъпи мой, скъпи Амалрик — отвърна тя и по лицето й се изписа нежност. Помислих, че само глупак като мен може да реши, че има нужда от любовна настоика. — Беше ми толкова скучно — продължи Мелина и се изтегна на едно огромно легло, правено сякаш да побере цял легион. — Уморена съм до смърт от онова старче с коремче като бъчва и мършави крака.
Седнах до нея. Беше облечена само в груба, небрежно плисирана полуроба. Току-що бе излязла от ваната и приличаше на доверчива къпана млекарка. Когато повдигна глава, за да я сложи върху ръката си, робата й се разтвори. Видях нежната й гръд с розова пъпка, а когато лениво притвори робата си, зърнах окосмяването между бедрата, рая, за който толкова много мечтаех, за който бях готов да рискувам всичко.
— Тогава позволи ми да те отърва от всичко това, Мелина, любов моя — казах аз е престорена безгрижност.
— Ти би ме направил своя съпруга? — попита тя. Гласът й беше леко подигравателен.
Отговорих й съвсем сериозно:
— Бих дал всичко, за да стане това.
— Не съм сигурна, че ще приемеш една хетера да стане майка на децата ти — изсмя се тя.
— Тогава не ме познаваш, Мелина — отговорих аз. — Защото те обичам повече, отколкото някой човек има право да обича. Страхувам се, че боговете ще проявят ревност, ако разберат колко силни са чувствата ми към теб.
Мелина въздъхна.
— Ти си много сладък и много мил — каза тя. — Но един ден ще дойдеш на себе си и ще си намериш някоя почтена жена от твоята собствена класа.
— Никога — отвърнах аз така разгорещено, както може да го стори само един много млад мъж.
— Освен това — продължи Мелина, — ти си много млад за мен. А сега не се мръщи, защото добре знаеш, че това, което казвам, е вярно. — Тя ме потупа по ръката. — Моля те, не разваляй малкото време, което имаме да прекараме заедно. Гърбът ми е много напрегнат и се нуждае от силните ти ръце да го отпуснат. — Мелина закачливо ми намигна. — А… след това… ако има време… Кой знае? Може би тази нощ ще разбера дали наистина си червенокос.
Сърцето ми замря. Въпреки открития флирт, а всъщност именно поради флирта, за първи път ясно разбрах, че тази нощ никога няма да дойде. Сега знаех, че я бях заинтригувал, може би дори заинтересувал. Любопитството е силен възбудител, а Мелина наистина беше заинтригувана от екзотичния цвят на косата ми. Знаех сьщо, че я възбужда мисълта да има за прислужник млад богаташ, който да изпълнява и най- малките й капризи — полови и други. Но по-далеч от това никога нямаше да се стигне. Тя щеше да ме лиши от всичко, което притежавах, включително и от честта ми, а после щеше да ме захвърли.
Насилих се да бъда весел.
— Най-напред, позволи ми да ти направя един малък подарък — казах аз.
— О, колко мило! — възкликна Мелина. — Надявам се, че е нещо необикновено. Моля. Моля. Дай ми да го видя.
Извадих шишето от джоба си. Лицето й помръкна.
— Какво е това?
— О, нищо. Просто малко отлежала ракия от избата на баща ми. Мисля, че бихме могли да я опитаме… и после мога да ти покажа моя подарък. Наистина е много интересен… обещавам ти.
Мелина се развълнува също като девойка. Седна в леглото и кръстоса крака така небрежно, че едва успях да се въздържа. Взех две чаши от един поднос и ги напълних. Мелина пое чашата от ръката ми и я помириса, присвивайки изящните си ноздри.
— Мм. Прекрасно! — каза тя. Изпи я на един дъх. После отново легна на възглавниците и уж случайно широко разтвори чудесните си крака. — А сега покажи ми подаръка.
— Искаш ли още ракия? — попитах аз.
— Не. Достатъчно. Няма нищо по-противно от хетера, която се поддава на алкохол.
— Как се чувстваш? — попитах загрижен аз.
— Чудесно. Защо питаш? — Гласът й беше остър, раздразнен.
— О… нищо. — Какво, в името на боговете, бях сбъркал? Дали на пазара не ме бяха измамили? Изведнъж си спомних, че трябва да произнеса едно заклинание, което ми бе казала магьосницата. Но в обзелото ме напрежение думите бяха излетели от ума ми.
— Е? Къде е подаръкът, който ми обеща? — упорстваше Мелина.
Паметта ми се възвърна.
— Моето сърце е твоето сърце — промърморих аз, подражавайки на монотонното напяване на жреците. — Моят лик изпълва твоите очи. В най-тъмната нощ аз сьм свещта, която осветява твоята утроба.
Мелина се намръщи.
— Какво ми бърбориш? Някоя любовна поема от кръчмите?
Преди да успея да измисля някоя лъжа за отговор, Мелина се прозя. Зелените й очи гледаха в мен. Зениците й бяха разширени и изпълнени с нетърпение. Тя облиза устни.
— Да се слави името ти, Бътала — изстена Мелина. — Амалрик, ти си толкова красив и млад, че сърцето ми ще се пръсне. Знам, че можеш да задоволиш една жена като расов жребец. Бутай, бутай, продължавай цяла нощ.
— Ъх… ъх…ъх — беше единственият ми красноречив отговор.
— О, за бога… вземи ме сега! Вземи ме! — Мелина захвърли робата и се сгуши в ръцете ми, разкъсвайки дрехите ми с острите си нокти. — Ще направя всичко, за да те задоволя — изстена тя. — Вземи ме. По всеки възможен начин, който желаеш. Любовнико мой! Моят красив, червенокос Амалрик!
Страстта обхвана и мен, тъй като и аз бях пил от любовното биле. Разкъсах дрехите си и небрежно ги захвърлих на пода. Един плах глас се опита да ме засрами, но аз го размазах като комар. Мелина бе легнала но гръб, обзелата я страст ускорено повдигаше божествените й гърди, нежната й шия бе поруменяла, краката й съблазнително разтворени, обръснатата й сладка рана ме подканваше.
— О, бързо… бързо, моля те — изстена тя. Хапеше устни, сякаш беше полудяла.
Хвърлих се върху нея като войник от окупационна армия, сграбчих я за меките задни части, а после го вкарах в онова топло, копринено място, за което бях мечтал толкова дълго. Представих си, че съм наистина онзи жребец, за който говореше тя, отдръпнах се назад, за да го пъхна отново по-навътре. И изведнъж чух зад себе си силен, побеснял от гняв глас:
— Слизай от нея, кучи сине!
Нечии ръце ме стиснаха за гърлото, повдигнаха ме откъснаха ме от вратата на рая и ме захвърлиха на пода. Дори и при този неочаквано прекъснат акт моята физическа подготовка ми помогна да се справя с нежелания полет. Извих се и веднага скочих на крака. Стоя изправен, задъхан, неприлично гол, червените косми на срамната област най-после даваха отговор на въпроса на Мелина, но не по начина, за който бях мечтал.
— Не го наранявай, Лийго — примоли се Мелина.
Сводникът стоеше пред мен с кинжал в ръка, бледите му устни под маската на паяка бяха стиснати.
— Толкова го обичам — продължи Мелина. — Не го пускай да си отиде. Аз трябва да бъда с него. Винаги с него.
Лийго извика. Чух много хора да тичат към стаята. Сводникът пристъпи към мен. Не се страхувах. Бях
