Хъгин и Мънин не само ги бяха подкарали към кратера, но почти удвоиха паническия устрем на добитъка.
Напред.
Право към яничарския кораб.
В янския команден център настъпи пълно объркване.
— Началото на пожара неустановено!
— Патрул Алфа, тук база. Патрул Алфа, приемате ли станцията?…
— В името на Таламеин, спрете ги!…
— Всички станции… всички станции до Главния щаб…
След което — протяжен, смразяващ кръвта писък от един от микрофоните.
Писъкът дойде от самотния янски войник на наблюдателния пункт, когато обезумелият добитък, втурнал се през саваната, достигна позицията му. Той задържа пръста си на спусъка на автоматична стрелба, три от животните се сринаха и бяха стъпкани от останалите, които се изляха като порой върху нещастния яничар.
Добитъкът продължи гръмовно напред. Въпреки че чуха тътена на щурма, мъжете в оръжейните гнезда извън окъпания в светлина кръг нямаха време да избягат и бяха смазани от тежките остри копита.
Янският кръстосвач беше само на двайсетина метра пред стадото.
На Стен, качил се на върха на едно дърво в горичката до кръстосвача, дори не му остана време да направи мълниеносните си изчисления:
Когато изчисляваш промените в ускорението на едно тяло (в случая „Турнмаа“), щом спрямо него бъде приложена определена сила (обезумялото от паника стадо), формулата е… шибан ад!
Черната вълна говеда се сгромоляса върху не по-малко якия янски кръстосвач… и стадото продължаваше да приижда.
И също като вълна се заиздига все по-високо — животните се катереха и рухваха върху мъртвите вече животни и се заблъскаха в кръстосвача.
Грамадният кораб се разтресе… люшна се… напираха още животни… опорите му се огънаха, изпращяха и корабът се срина на земята.
Стен усети тътена въпреки грохота от обезумелия устрем на животните.
Които бяха… точно под него.
И, разбира се, животните заобикаляха дърветата, след което продължаваха паническия си бяг в тъмнината.
Стен се смъкна от дървото, затича се към кръстосвача и се изкатери по мъртвите и издъхващи животни точно когато „Турнмаа“ подскочи, след като се бе ударил в земята.
Смъкна уилигъна от рамото си и се изкатери по корпуса до кулата с картечниците. Тя заръмжа събудена тъкмо когато Стен успя да тикне дулото в процепа около барабаните на картечницата.
Дръпна спусъка чак додолу и задържа.
Уилигънът имаше 1400 заряда, Всеки „куршум“, макар едва с един милиметър диаметър, съдържаше „Антиматерия две“, същото вещество, което се използваше като гориво за междузвездните кораби.
При сблъсък един заряд имаше същата взривна сила колкото ръчна граната от двайсети век.
Потрябваха му двайсет заряда, за да пробие корпуса и да проникне в кулата. След което:
Представете си експлозия на течен динамит. Представете си ядрото на ядрен реактор без смъртоносната радиация.
Картинката е адска.
Стен пусна 500 заряда да изшепнат и да изтрещят в кулата, след което моментално залегна, докато взривът кипваше, пръскайки стоманата.
После скочи, превъртя се във въздуха и тупна върху едно сравнително здраво кормило. Извърна се от тътена на стъпки нагоре и:
— Казах ти, че няма нищо по-полезно от една крава — каза Алекс и му помогна да се изправи.
След което светът се превърна в хаос, щом:
Ди!н, Бет и воините на стра!бо изскочиха от мрака; Хъгин и Мънин, видимо изпаднали в луд възторг, се включиха в щурма на Езерните хора; Док се изкатери задъхан, мърморейки невъзпитано и…
До тях стоеше Айда и нейният уилигън пращаше отмерени откоси срещу яничарските бойци, които се мъчеха да си върнат кораба, и:
— Аз съм Рижия Рори от Долината! — ревна Алекс, отпра една плоча от корпуса и се напъха в отвора на мястото на доскорошната кула.
Стен неизвестно как се озова до него и двамата нахлуха вътре.
Светкавични, нажежени до червено мигове:
Ди!н, със закована на лицето й усмивка, бавно пръска черепа на един яничар в някаква стена.
Свисъкът на копия по дългия коридор в тълпата изпаднали в паника яничарски бойци.
Алекс, който изтръгва от пантите капака към един от отсеците и го хвърля към оръжейното отделение; един стрелец безпомощно се спъва в търкаляща се тринога;
Айда спокойно пуска откоси, докато яничарският взвод, струпан в трюма, пристъпва напред;
Бет, на гърба на не особено доволния Хъгин; Мънин се втурва пред нея и събаря трима яничари.
После — тишина.
Червената мъгла заглъхна и Стен се огледа.
Намираха се в командната зала на кораба. Из помещението се въргаляха тела, а кръвта като че ли се лееше отвсякъде.
От едната страна шепа воини на стра!бо, с вдигнати за бой копия. Грамадните котки. Бойците на „Богомолка“. Стен.
И — с гръб към главния команден пулт — яничарският капитан.
В пълна униформа.
— Таламеин се произнесе против нас — каза капитанът. — Не намерихме благоволение в очите му.
Стен не отговори, само пристъпи към него.
— Вие ли сте водачът на тая сган? — попита капитанът.
Прие мълчанието на Стен за съгласие.
— Тогава е напълно справедливо — каза капитанът и бавно извади сабята си. — Ще се бия с воин, достоен за моя сан.
Стен мълчеше. Изведнъж Ди!н се озова до него и натика в ръката му копие. Тя кимна… Да. Ти.
Стен вдигна копието, после го пусна и с едно движение вдигна уилигъна си и стреля два пъти.
Зарядите улучиха капитана в главата и залепиха черепа му в двата зрителни екрана.
Стен се обърна. Нем!и го гледаше слисано, после лицето му се проясни и той се усмихна.
— Аха — промълви той. — Заради Акау/ей. Вие не разбирате нашите обичаи.
— Ще се вдигне ли, Айда? — попита Бет малко притеснено.
— Разбира се — изсумтя ромката. — Имаме си кораб, наполовина закърпен срещу изтичания, вдигаме се без система за кацане, горивото изтича кофти, а аз не съм се къпала от цяла седмица.
— Не е проблем за моме като тебе — обади се Алекс.
С едва сдържан гняв Айда изсумтя и заблъска по клавишите. Маневрената система се оригна, хлъцна, изстърга и носът на „Турнмаа“ се надигна.
— Само да не разбере скапаният компютър какво се опитвам да направя…
След което тласна двата двигателни лоста до края.
Странно, но двата двигателя „Юкава“ запалиха едновременно и „Турнмаа“ макар и с мъка се надигна и се понесе към космоса.
Долу шепа воини на стра!бо се взираха към небесата. Бяха заровили мъртвите си, бяха ги почели с пиршества, животът продължаваше.
