че е жив и здрав.
Алекс се изкачи без усилие през канарата и изсумтя:
— Ти чай ли си седнал да пиеш тука? — После се озърна предпазливо към дулата. Не реагираха дори срещу внушителната му маса. — Аха — беше единственият му коментар.
После включи ларингофона и изфъфли заповед към останалите наемници долу.
Кършайн се появи пръв с цялата екипировка на Стен, след него отрядът на Игън от Лицея — момчетата се раздвижиха експедитивно и доизключиха останалите сензори. След тях — Восберх с момчетата си. Докато крачеше към гърбицата на Цитаделата, Стен съзнателно изключи всякакви тревоги, че няма да се справят. Трябваше да приеме, че са професионалисти. И че всичко, което е намислил, ще подейства.
Глава 18
Кърия кимна на коменданта на Цитаделата и пристъпи до ръба на подиума. Беше си подготвил реч. Но после усети дълбоко в мозъка си едно помръдване. Помръдване, за което той знаеше, че е духът на Таламеин.
По-прозаично, то можеше да се определи като резултат от пиене на алкохол от пълен въздържател, адреналинна реакция и самовлюбеност, Но е съмнително доколко янските психолози щяха да намерят в себе си достатъчно дебелоочие, за да го направят.
Кърия забрави подготвената си реч и започна:
— Днес ние сме подложени на изпитание. Изпитание, на каквото ние, яните, никога не сме били подлагани.
Огледа хилядата души пред себе си и си помисли за офицерите, в които щяха да се превърнат най- важните абсолвенти, произвеждани някога от Цитаделата. Имаше също така чувството, че повечето от тях ще са мъртви само след няколко месеца.
— Уместно е — продължи той, — точно когато празнуваме Убийството и вашето приемане за яни, да ви кажа за изпитанията, които ни предстоят. Изпитания, които ние ще преодолеем само със сила. Нашата сила, силата на нашите армии, на умовете ни и на нашата Вяра в Таламеин.
Кадетите се размърдаха. Речта звучеше доста различно от онова, което бяха очаквали и което бяха свикнали да слушат от началниците си.
— За тези изпитания ще ви предупредя сега. Всички знаем празните дрънканици на побъркания Теодомир. И как на драго сърце би искал да унищожи пламъка на нашата истина, за да се срине в собствения си прах.
Вече стана по-обичайно. Кадетите се поотпуснаха и някои от тях дори се заусмихваха. Свикнали бяха с беседите на тема Теодомир.
— Но безумецът прекрачи границата на празните си въжделения. Решил е да ни предизвика със сила.
Широки усмивки по лицата на някои от кадетите — в последния си цикъл на обучение повечето от тях бяха тренирали в рейдове срещу слабо обучените, неефективни части на Теодомир. Кърия разбираше усмивките им.
— Тази нощ вие ще станете яни. И ще излезете, за да се възправите срещу армиите на Теодомир. Но ще ви предупредя — те няма да са сбирщината, която познавате.
— Теодомир е предпочел наемници — продължи Кърия. — Мъже, които са се обучавали до съвършенство в лудостта на убийството, в пропитите със скверно злато редици на Императора на Вътрешните светове.
Кърия се изплю.
— Наемници! Но един наемник може да се сражава, въпреки че защитава зла кауза. Тези мъже са изпитанието, което ви предстои, о, бъдещи яни! В този момент лъжепророкът Теодомир събира армия срещу нашите мирни светове. Армия от неверници. Такава армия, ако ни завладее, ще се постарае Истината на Таламеин и ние, неговите слуги, да престанем да съществуваме. Ако те победят, ще бъде все едно, че никога не сме съществували.
Генералът направи многозначителна пауза и после попита високо:
— Кажете ми, о, бъдещи яни — Всевишният да не дава дано… не си ли струва всичко това Смъртта? Моята смърт, вашата смърт — смъртта на всеки мъж в тази зала?
Тишина. И тогава един кадет стана. Кърия автоматично си го отбеляза на ум с гордост.
— Смъртта! Да живее смъртта!
И всички кадети завиха с дългия, див вой на хищни зверове.
Стен завъртя два пъти термичната котва и я метна право нагоре. Кордата, навита в краката му, изчезна нагоре в скриващия всичко сняг, котвата се удари в стената на Цитаделата на двайсетина метра нагоре и моментално се саморазтопи и се залепи за нея.
Стен дръпна. Стабилна връзка. Започна да се катери — тялото му беше почти на деветдесет градуса спрямо извитата повърхност на Октопода.
Стигна до котвата, притисна се в нея и хвърли нагоре втора котва. Въпреки куките си тя за малко да се изплъзне и да падне преди зарядът да я нагорещи и да прихване.
Стен започна втория етап от катеренето по покрива на янското светилище.
Под него Алекс, Кършайн и командосите на Филипс лазеха по извивката на страховития Октопод като рояк ледени мухи. Котви, ръкавици и боти намираха всяка гънка по гладката повърхност.
Стен пръв се добра до климатичната мембрана и надникна през червеникавото й сияние в катедралата. Беше празна. Алекс се издърпа зад него и го потупа по ботата.
Стен се протегна назад за топящия заряд и задъханият от катеренето Алекс му го пъхна в ръкавиците. Стен огледа още веднъж заряда, още веднъж благодари на бързаците от Лицея, облиза го, от което езикът му едва не замръзна, и го лепна в „дишащата“ мембрана. След което моментално се спусна надолу по въжето.
Зарядът се запали, засвети и цялата повърхност на мембраната бавно започна да се топи и да се цепи. Право към ядрото на янската Цитадела зейна дупка.
Стен взе от Алекс кука, закрепи я на ръба и размота кордата надолу в катедралата.
След което се спусна в лоното на Цитаделата. Алекс, Кършайн и хората на Филипс бързо го последваха. Стигаха до пода и веднага се пръскаха из катедралата да огледат за противници и да осигурят кръгова отбрана.
Стен стоеше в центъра на помещението. Изглеждаше страховито. Почти усещаше по кожата си злото, струящо от стените. На мигащата светлина на факлите грамадните статуи се издигаха над него като зловещи грифони, готови сякаш да се нахвърлят от гората окачени по стените полкови знамена. Наистина си беше храм — храм на култа към жестоката смърт.
Чу зад себе си свистящия дъх на Алекс.
— Таквоз студено място не бях виждал — прошепна той. Стен кимна и после каза на Кършайн:
— Гръмнете я.
Янските кадети се хранеха мълчаливо. На огромната сцена офицерите също се трудеха над блюдата си. Генерал Кърия похапваше учтиво от всяко блюдо, след което го избутваше. Отказа, когато един сержант предложи да му напълни чашата с вино.
Кърия огледа кадетите и се развълнува от гордост. Скоро тези млади мъже щяха да се включат във великата, предвождана от него янска кауза. Знаеше, че много от тях ще умрат. Зачуди се дали някой от тези младоци някой ден ще стане генерал като него.
И в този момент дойде неописуемата, разбиваща душата експлозия. И от толкова години насам Кърия за пръв път изпита страх. Врагът беше ударил там, където яните не вярваха, че е възможно. Под атака беше Цитаделата.
Восберх и хората му се носеха на бегом към казармите. Минути по-късно янските постове реагираха на отвличащата атака, започнаха да се изсипват от казармите и да измират, заливани с изпепеляващ
