второто си столетие. Но за разлика от Теодомир, изглеждаше към края на дните си. Беше се набръчкал, кожата му бе станала гърчава, петниста и се лющеше. Главата му приличаше на плешив купол с редки косми, провиснали отстрани.
Преди много години един странстващ медик му бе обяснил причините за скрофулозната му външност. Беше казал, че дълбоко всадените у Ингилд страхове възпират ефекта от съвременните, осигуряващи дълголетие наркотици. Ингилд бе заповядал да го екзекутират заради този съвет, но беше запазил компютърните диагнози и си ги разглеждаше по няколко пъти на ден за размисъл.
Към него пристъпи един янски офицер, много учтив и много уставен, но Ингилд долови презрението му.
— Да — каза Ингилд.
— Генерал Кърия — докладва офицерът.
Ингилд прикри вълната от страх и кимна. След малко Кърия влезе, отдаде чест и закрачи към тронния диван.
За миг его-дрогата го удари и Ингилд се ухили наум. Кърия дори не беше си направил труд да се преоблече след бягството от Цитаделата. Униформата му беше разпрана и по оголената кожа се виждаха петна засъхнала кръв.
Кърия се доближи до него и пак отдаде чест. Ингилд само кимна. След това Кърия стрелна с поглед стражите, даде знак и за ужас на Ингилд излязоха всички.
Когато излезе и последният, Кърия седна на ръба на дивана. Ингилд едва сдържа възмутения си писък — вместо това се усмихна и бащински потупа Кърия по рамото.
— Най-сетне се върнахте при мен, генерале. Молех се за вашето оцеляване.
Кърия махна нетърпеливо с ръка.
— Слушай ме внимателно. Приготвил съм ти обръщение. В него щетите в Цитаделата са сведени до минимум. Като цяло в него се казва, че сме отблъснали една страхлива и коварна атака, изтласкали сме врага и сме убили много от хората му.
— Но — възрази Ингилд — твоят доклад…
— Забрави моя доклад — сряза го Кърия. — Това беше за офицерите ми. — И добави уж съвсем между другото: — И за теб.
Ингилд преглътна възмущението си.
— Ще наблегнеш на жертвите сред кадетите. Те бяха почти деца, в края на краищата.
Ингилд го погледна изненадано.
— Но жертвите сред кадетите са само двама-трима.
Кърия го изгледа изпепеляващо и Ингилд преглътна възраженията си.
— Всичко за обръщението ти е готово — продължи Кърия. Кратка пауза за ефект. — Моите писачи на речи са добавили и подходяща молитва.
— Какво ще правим по-нататък — изломоти Ингилд и моментално се намрази за това. Кърия се усмихна.
— Ще се бием. Тотална война. Те са само наемници, в края на краищата. Ще се прекършат след няколко сражения. Особено след като този аматьор, Стен, който ги води, е просто късметлия и изобщо не е подготвен командващ.
— Кой е той?
Кърия отвърна с гримаса.
— Бивш имперски гвардеец. Съден и изхвърлен. Едва ли е сериозен противник.
Кърия стана.
— Но Стен и неговите наемници са грижа на яните. Ти трябва да се погрижиш да ни подкрепя вярата на нашия народ.
— И още нещо — добави генералът. — Не бих те съветвал да прекаляваш със стимулантите преди обръщението си.
Ингилд потръпна, но кимна.
Кърия отново се усмихна с хладната си усмивка, изпъчи се и отдаде чест. Последвана от поклон. Подигравателен поклон.
— Яните чакат следващите ви повели, о, Пазителю на Пламъка.
Обърна кръгом и излезе с маршова стъпка. Ингилд се загледа след него с омраза.
Миг след това стражите влязоха пак.
Глава 20
Дори новоусвоените звездни купове, заселени от дисиденти, фанатици и прочие измет и осакатени от две враждуващи религии, могат да имат своя малък рай.
Такъв представляваше Небта, светският вариант на Санктус. Силовата база на Паррал.
Небтаните контролираха главния търговски трафик, което означаваше: всичко, което бхорите не можеха да изкрънкат, да прекарат контрабанда или пред което да замижат.
Небта беше много богат и много красив свят, свят, в който дори бедните бяха богати — поне в сравнение с останалите обитаеми планети в купа Лупус.
Океаните на Небта бяха леко солени, а малката й луна осигуряваше нежни приливи. Планетата се къпеше в постоянен умерен климат и повечето от малките й континенти бяха разположени в умерено климатичната зона.
Грозните, но неизбежни складове, площадки за кацане и брокерски къщи бяха благоразумно разположени на големия екваториален, приличащ на пустиня главен континент.
Богаташите на Небта предпочитаха именията си, лукса и леността пред реалностите на търговията. Стен се зачуди колко ли време ще е нужно на Айда, за да стане собственик на цялата планета, ако беше тук.
Държавното управление на Небта се основаваше на силата. Всеки богат търговец разполагаше с личната си армия и обикновено се ограничаваше в пределите на собствения си укрепен град и укрепено имение.
Небта се „управляваше“ от съвет на тези търговци, съвет, който беше принуден с цената на подкупи, увещания или заплахи да се подчинява на Паррал още преди много години.
В укрепените градове живееха чиновници, транспортни специалисти, банкери и други такива. Земеделците живееха извън градовете и стояха, по взаимно съгласие, извън постоянните политически сплетни на търговците.
Собственото укрепено имение на Паррал всъщност включваше многобройни имения, покриващи над двеста и петдесет квадратни километра ръчно фризирана паркова земя. След много сумтене Паррал беше приютил Стен и неговите наемници в едно от тези имения — проснало се във всички посоки чудовищно здание, което наемниците с удоволствие превръщаха в нещо средно между казарма и бардак.
След смайващия удар срещу янската Цитадела, поставил началото на войната, Паррал бе решил, че е редно да се устрои бал с маски.
Бяха поканени най-добрите; най-красивите и най-умните мъже и жени от висшето общество на Небта.
Плюс, с лека неохота, почетните гости. Това не означаваше всичките наемници, тази част от списъка на гостите се свеждаше само до полковник Стен, неговите преки подчинени Филипс и Восберх, и, по настояване на Стен — Алекс. И, по настояване на Кършайн — самия Кършайн.
Стен и Алекс бяха решили, че бранителската стръв на чудовището отива твърде далеч. Не знаеха дали и как да обяснят на Кършайн, че не всяко празненство задължително трябва да свършва със сълзи или с побоища.
Макар че, призна си Стен, докато петимата се качваха по витото стълбище на главната резиденция на Паррал, покрай твърде многото сурови и неумолими стражи, специално това празненство можеше да се окаже доста интересно.
Поканата изискваше някаква военна униформа, затова Стен се беше напъхал в синята си парадна униформа на Трета гвардейска, отговаряща на избраната му за прикритие идентичност. Филипс също беше в гвардейска униформа, накичена с медали, с които, Стен адски добре го знаеше, изобщо не беше
