— Свободно — каза той и сподвижниците отпуснаха крак.
Матиас закрачи напред с изпъната ръка, с широка усмивка на лицето.
— Полковник. Искрено съм щастлив, че можахте да дойдете.
Стен козирува, изгледа Матиас и каза:
— Войната вече свърши. Нямам официален ранг, така че да оставим вече титлите. — Свали ръка и отстъпи крачка назад. — Приех поканата ви като заповед. — И след пауза: — Или греша?
— Беше покана към приятел — каза Матиас малко смутено. След което хвана Стен под ръка и го поведе към гимнастическия салон. — Имаме много неща за обсъждане.
Стен повдигна вежда.
В офиса до малкия гимнастически салон личаха известни промени. Беше добавена огромна полугероична картина, изобразяваща Матиас, и също толкова голяма снимка на офицерите на сподвижниците — с Матиас в средата естествено. И, забеляза Стен, съвсем малък портрет на бащата на Матиас, Теодомир. Беше прибавена и голяма дъска за обяви, напътствия и заповеди. От Матиас.
„Доста си бил зает напоследък, момченце — помисли Стен. — Добре съм те научил.“ Усмихна се принудено, щом Матиас си наля вода и му кимна към гарафата с вино. Стен пренебрегна виното, посегна към водата и също си наля една чаша. Вдигна я и каза:
— За победата. — И изгълта водата.
— За победата — каза и Матиас, отпи от водата, седна и кимна на Стен също да се отпусне. Стен седна и зачака — нещо, в което беше много добър.
— Вие променихте историята на този звезден куп — най-сетне заговори Матиас.
— С малко помощ от ваша страна.
Матиас го погледна изпитателно — явно се бореше с нещо. После изведнъж стана и закрачи из стаята.
— Оглеждам се — заговори той. — И навсякъде виждам зло. Виждам лицемерие. Виждам суетно вричане във вярата.
Стен разбра, че Матиас говори за баща си, и не каза нищо. Матиас рязко се обърна към него.
— Аз… ние можем да променим това.
— Сигурен съм, че можеш — каза Стен. — Някой ден ти ще бъдеш Пророкът. Когато баща ти умре.
Матиас го погледна почти умолително.
— Но точно сега нищо не е в ред — каза той. — Войната не е свършила.
— Не разбирам за какво говориш — каза Стен. — Колкото до мен — и очевидно Вечният император смята същото, — тя свърши.
Прекъсна колебливото възражение на Матиас и добави:
— Бъди търпелив. След няколко години — двайсет, трийсет най-много — ти ще наследиш всичко това. — Стен махна с ръка из гимнастическия салон, но имаше предвид целия куп Лупус. — Изчакай, докато имаш силата да го промениш.
— Но неверниците… — почна Матиас и бързо се овладя и смени темата.
— Какво смяташ да правиш сега, полковник?
Стен сви рамене.
— Ще намеря някой да ме наеме.
„Какво ще правиш сега, лейтенант? Ще си подвиеш опашката и ще се върнеш при нещо, което наподобява цивилизация и където ще трябва да си проверяваш квартирката за буболечки или за наети убийци всяка нощ, преди да захъркаш? Ще се върна към униформата. Ще се натрясквам всяка вечер с хората си в «Богомолка». Ще галя два тигъра. Ще слушам последните изблици на омраза към всичко от страна на Док, схемите на Айда как ще си купи цяла галактика, и може би ще проверя дали Бет не е избила порочната си страст към скитанията от главата си.“
Изведнъж си даде сметка, че е много, много уморен и много доволен, че това назначение най-после приключва.
— Наемниците винаги имат работа — подхвърли той, колкото да наруши мълчанието си.
Матиас си пое дъх и каза:
— Присъедини се към мен. — И извърна очи настрани.
Стен помълча, уж че премисля.
— Няма в какво да се присъединявам.
— Сподвижниците — каза умолително Матиас. — Присъедини се към моите хора. Зная, че си точно толкова религиозен, колкото и ние. Ще ти дам висок чин. Ще ти дам пари. Ще…
Стен вдигна ръка.
— Аз съм наемник, Матиас. Разбери го. А на един наемник му дай войни. И като наемник съм се научил, че е най-добре да се разкараш от работодателя си, когато войната свърши.
Взе виното и си наля. Отпи и отново зачака.
— Но тя не е свършила — каза Матиас.
Стен само го погледна. После допи виното и стана.
— Свърши. Послушай съвета ми. Изчакай. В този куп ще цари мир поне хиляда години. Когато ти станеш Пророкът, ти — и твоите потомци — правете каквото искате.
Потупа Матиас по рамото, като млад мъж, играещ си на татко с друг млад мъж.
— И ако тогава не тръгне добре — обеща му, — просто ми се обади. И ще съм твой.
После излезе от стаята.
„Съжалявам — помисли Матиас. — Много съжалявам за това, което трябва да направя.“
Глава 51
Теодомир току-що беше привършил вечерната молитва на Единението. Затича по прохода, без дори да изчака слугите и стражите си. Имаше адска нужда от здраво питие. Озърна се към хората по пейките в храма и се изсмя наум. Овце! После изхвърча през дверите на храма.
Затрополи по стъпалата леко замаян. След като Паррал вече го нямаше, той беше най-важният във Вълчите светове. Осветен дори от Вечния император. Нищо невъзможно нямаше за него. Най-безобидният му намек ставаше закон на хиляда светлинни години околовръст.
Но това, което най-много искаше точно сега, беше пиячка. А после щеше да помисли и за нощните забавления. Кого да си избере? Кое дете да вземе в ложето си? Танцуващото момче? Или пеещото момиче?
„А бе, и двете“ — реши той.
И тогава пред него изникна синът му. Теодомир му се усмихна набързо и понечи да го подмине.
— Татко — каза Матиас.
Теодомир спря на стъпалата и нетърпеливо се зачуди какво ли иска тоя тъпак, синът му.
Младежът извади кама и Теодомир отстъпи назад. И чак сега забеляза, че Матиас е с неколцина мъже в кървавочервените униформи на сподвижниците.
— Не може ли друг път? — изхленчи той. — Сега бързам.
Беше много странно — защото разбираше за какво е извадена камата. Но всичко беше като насън.
После забеляза, че другите мъже също са извадили камите си.
Синът му заби камата в гърдите му и Теодомир изпищя. Пищя и пищя, и пищя, докато другите също го мушкаха с ножовете.
Стражите на Теодомир дотичаха с извадени оръжия. Матиас гледаше баща си отгоре. Последен вопъл, гърч и Пророкът беше мъртъв.
— Той е мъртъв — уведоми Матиас бащината си гвардия.
Миг колебание, след което се разнесе трополене — мъжете захвърлиха оръжията си и нададоха възторжени викове.
Матиас беше Истинският пророк.
