На каменния трон седеше Матиас, облечен в новата официална униформа на сподвижниците, без отличителни знаци и ордени. Филипс сведе почтително глава и се постара да не си отваря устата — тактика, която бе подействала доста добре преди години, пред военния трибунал.
— Говоря в името на Таламеин — високо каза Матиас.
— Да бъде — отекнаха сподвижниците, застанали покрай голите стени.
— Тук, в най-святото място, седалището на Таламеин, аз, Матиас, избран от Пламъка за Истинския следовник на Таламеин, те обвинявам, майор Филипс, в отсъствието на твоя водач, архиантидеиста Стен, в предателство. Предателство срещу нашата Държава, нашата Вяра и Моя народ.
„Я стига, хлапе. Не можеш ли да измислиш някое по-оригинално обвинение от това?“ — помисли си Филипс.
Знаеше, че най-важното сега е да се печели време. Смъртта — обичайният резултат при съд за измяна — обикновено трае доста дълго и без особени надежди — освен ако човек не вярва в отвъдното. След службата си в двайсет войни Филипс определено не вярваше.
Изчака малко, след което вдигна очи към Матиас. И най-неочаквано коленичи. Тихо бръмчене на изненада пробяга през сподвижниците и дори Матиас я изгледа стреснато.
— Не разбирам обвинението, о, пророче.
— Ще се изненадаш от подробностите, но те се групират около убийството на нашия покоен преблажен пророк Теодомир и намерението да отхвърлите Нашата Пресвята държава.
— Преди да станете Пророк, аз ви познавах като добър войник и храбър другар в битките. Мога само да предположа, най-покорно, че тези обвинения произтичат от някои ревниви или неразбиращи ваши подчинени.
— Грешите, майор Филипс. Тези обвинения произтичат пряко от моето възприятие, от моите молитви и от моите уста.
„Хмм. Иска ни мъртви“ — прецени Филипс. След което опита друг ход.
— Тъй като сме чужденци във вашата система, пророче, може ли да ви попитам какъв съд се полага по тези обвинения?
— В случая с върховна измяна — каза Матиас — съдът е представен от църковни старей и представителя на Таламеин.
— Обстоятелствата за съда същите ли са спрямо неверниците, както за членовете на църквата на Таламеин?
— Майор Филипс, макар че присъдата може да е същата — продължи Матиас малко неуверено, — формата на екзекуцията е различна. На онези, които са под Плаща на Вярата, се разрешава по-лека смърт. — Очите му леко просветнаха. Ако беше разбрал накъде бие Филипс, това щеше да докаже правотата на решението му и да придаде на преврата още повече святост.
„Спипах те, малко фанатично фазанче“ — помисли Филипс.
— Разбирам. Но, пророче, не искам да прозвучи все едно че, ако наистина сме виновни, ще се опитаме да облекчим съдбата си. Питам ви просто заради любопитството, което моите войници и аз самата проявихме, след като видяхме храбростта и доблестта на онези, които воюват за Вярата.
— Какъв е въпросът ви, майор?
— Навярно… след като разбирам, че ще ни осигурите съветници, които да се погрижат съдът да бъде честен пред очите на Таламеин, който ще дойде да съди и бързите, и бавните, и умрелите — продължи Филипс, — би могло да, е от полза, ако намерите мъдрост да ни осигурите религиозни наставници, за да можем да научим повече за Таламеин и тогава да стигнем до решение.
Матиас премисли и кимна с неохота. Това, разбира се, щеше да забави показния процес. Но ако някои от наемниците приемеха вярата, щеше да е чудесно. И можеше да се намери начин да бъдат пощадени, за да тренират неговите сподвижници за джихад. Но не и Филипс, не и нейните офицери, нито Стен — при положение, че изобщо го намереха.
— Ще обмисля молбата ви — каза Матиас. — Трябва да призная, че заслужава да се обмисли. Ще ви уведомя за решението на Пророка, след като Пророкът изрече своите молитви, завърши своите пости и потърси утвърждение от небесното сърце на Таламеин.
Филипс се поклони, а Матиас разпери ръце.
— Благодарим ти, Таламеин, затова, че изслуша това заседание, и се молим да се въздаде справедливост, както е било отвеки. Да бъде.
— Да бъде — отвърнаха всички в хор. После пазачите пак повлякоха Филипс към дранголника.
„Не е чак толкова лошо, майоре — каза си тя. — Отложи идването на палача, уреди да дойдат няколко възможно склонни към подкуп или корумпирани клирици, и най-важното — спечели време.“
И се зачуди с какво точно се занимава Стен в този момент и дали просто не е изоставил войниците си и не е духнал.
За съжаление наемническата, обучена в бой част от нея се съгласи, че полковникът би бил скапан глупак, ако е направил нещо друго.
Глава 57
Одо беше съвсем сигурен, че наемникът, който наричаше себе си Стен, е нещо много повече. Да вземем например силно модифицирания радиоприемник, който беше настроен в посока, която Одо, след тайна проверка, установи, че е някъде близо до Галактическия център. Или да вземем също така абсолютната идиотщина един наемник да се тревожи за не толкова щастливите си подчинени.
Поради това Одо не се изненада, когато един от часовите на брустверите на стената изкрещя.
Пред замъка, сред снежната вихрушка, стоеше някаква слаба хуманоидна женска. От двете й страни стояха два огромни четириноги черно-бели хищника; малко зад тях пък се бяха изправили дебела хуманоидна жена с интересен мустак, и някакво малко, покрито с козина същество с помръдващи пипалца. Плюс четири обемисти грависледа.
Кои бяха те, как бяха успели да се внедрят незабелязани в света на бхорите и откъде знаеха къде се намира Стен? Одо си помисли, че никога няма да научи отговора на тези въпроси.
Затова просто отвори портите, сложи на масата мезе: чирози и саздърма, извади и остатъците от снощната вечеря, след което прати да събудят Стен и Алекс.
Глава 58
Събирането му с екипа беше кратко и диво. Мънин дори се изправи на задните си крака и го облиза по лицето. Хъгин — според Стен по-умното животно — изръмжа, скочи на масата и налапа всички чирози на една хапка.
— Виждам, свръхсилна буцо лой — изръмжа Айда на Алекс, — че можете да се оправите и без мен.
Алекс чак хлъцна, но призна, че наистина много се радва, че я вижда.
Бет придърпа Стен настрана и попита загрижено:
— Какво се обърка?
— Трябваше да действаме бързо — отвърна Стен. — После ще ти разкажа.
Док беше странно смирен. Стен успя да прегърне два пъти Бет, което му навя някои интересни мисли за нещата, които бяха правили в по-ранните дни на познанството си, след което отиде, коленичи и погледна коалоподобния алтаирец в очите.
— Отмъщението ти е ужасно, Стен — унило каза Док.
Стен го изгледа озадачено.
— Знаеш ли какво ни накара да правим Махони, след като те командироваха? Имаш ли изобщо представа в какво се изразява неговата представа за На Негово величество Имперската тъпотия? — Гласът на Док премина във фалцет.
Стен знаеше, че Док ще му го каже.
— Лека задачка — продължи антропологът на екипа. — Идеална за един екип с отслабени ресурси, така ни каза Махони. Тропически свят, на който някакви местни хуманоиди се канели да свалят местното правителство. Трябваше уж само да пазим посолството.
