— Естествено — отвърна Бет. — Ти уреждаш всички подробности, след като скапем Матиас и цялата Вяра на Таламеин. Решението за целия куп Лупус.
— На Одо това ще му хареса — каза Стен и тръгна към вратата.
— Кълна се в майчината си брада — изрева Одо и един от канделабрите се разлюля, а двата бронирани костюма за лов на стреггани задрънчаха на стойките си — ти се подиграваш и с бхорите, и лично с мен.
— Моите извинения — каза Стен. — Но това е единственото решение и ако подейства, гъзът ти няма да замръзне като на баща ти.
— Няма да го направиш — каза Одо.
Стен напълни догоре двата рога със стрегг и тикна единия в ръцете на Одо. Знаеше, че рунтавият бхор рано или късно ще се съгласи. И се надяваше, че все някак ще се справи с неизбежния утрешен махмурлук.
Лежеше свит в леглото под тежките кожи. Умът му беше замаян от многото стрегг, но не можеше да заспи. Умът му не можеше да замлъкне и превърташе за стотен път всички точки от плана.
Чу тихо шумолене зад вратата и се събуди напълно, щом вратата изскърца и се отвори. Пръстите му се свиха за ножа и после се отпуснаха, когато дребната фигурка пристъпи вътре.
Беше Бет. Притвори вратата, пристъпи до леглото, развърза робата си я пусна на пода. Отдолу беше гола.
Стен почти бе забравил колко е красива. После тя се озова под кожите и се сгуши до него.
— Но нали каза… че ще си бъдем само приятели?…
— Знам — засмя се тя. — Просто се почувствах…
Стен преглътна, когато Бет започна да го целува по голите гърди.
— … съвсем приятелски.
Можеше ли Стен да спори с такава логика?
Глава 61
Брадатият мъж стоеше до брега с мрежата и рибарския прът на рамо. И зяпаше без особено любопитство странната сбирщина. После смукна замислено през зъби и се затътри към боядисаните в ярки цветове сандъци, пред които стоеше екипът на „Богомолка“ и навъсеният Одо.
При наличието на един-единствен островен континент, за бхорския кораб не се оказа особено трудно да кацне възможно най-далече от Санктус. След това Стен и хората му бяха натоварени на един лихтер, който забразди на метър над вълните и ги стовари на един плаж на северната част на континента. Стен знаеше, че това ще е най-лесното — всеки търговец, достатъчно опитен като бхорите, беше и ловък контрабандист, способен да прекара какво ли не, без да задейства радарната аларма.
— Вий ще да сте духове, като ви гледам — заяви равнодушно рибарят.
На Санктус живееха много и различни хора, а не само духовници и сподвижници и, както се надяваше Стен, тъкмо те щяха да предложат ключа към успеха на операцията.
Тези хора бяха предимно неграмотни селяни или рибари. И както е навсякъде, имаха своите добродетели и пороци като подозрителност, суеверност, скептицизъм, но най-вече тъпоглавие. Този рибар обаче се оказа малко по-суеверен и тъп, отколкото Стен допускаше, че е възможно.
Стен смяташе, че ако той самият е рибар, излязъл е призори и види едно дребно мече, едно едро космато същество, две грамадни котки и четири хуманоида, най-логичният му избор ще е да побегне с вой към най-близката църква на Таламеин, за да се изповяда.
Но вместо да направи точно това, рибарят пак всмукна въздух през зъби и се изплю, като за малко не улучи Хъгин, който изръмжа предупредително.
— Не, благородни господине — почна Стен. — Ние сме само бедни артисти, чийто кораб тази сутрин претърпя крушение. За щастие, успяхме да спасим целия си багаж, но, уви, загубихме верния си кораб.
— Да бе — каза рибарят.
— И сега имаме нужда от помощ. Трябва ни помощ да си сглобим фургоните. Можем да платим в злато. Ще ни трябват и коне или волове да теглят фургоните. В замяна не само ще ви платим в злато, но и ще ви изнесем най-хубавото си представление.
— Разбил ви се корабът, викаш?
— Точно така.
— А бе, дръжте, че сте духове — каза рибарят. — Ще ви повярват повече.
И докато ръката на Алекс плавно посягаше към миниатюрния уилигън, пъхнат под куртката му, рибарят се обърна и подхвърли през рамо:
— Ще взема да ида у село. Може до час да ви доведа говеда и работна ръка. — Изплю се отново, обърна се и тръгна все така, без да бърза, натам, откъдето бе дошъл.
Озадачени, бойците на „Богомолка“ и Одо се спогледаха, след което се заловиха с екипировката — пет десетметрови фургона, набързо сглобени от бхорския екипаж. Бяха натоварени с всевъзможни вещи, необходими за „шоуто“ на Бет, плюс противовзривни сандъци, пълни със заредено до дупка имперско въоръжение, включващо лъчеви комове, уилигъни и какви ли не взривни устройства.
Нямаше вече операция под прикритие — Стен го знаеше. Или щеше да успее и тогава всичко беше без значение, или щеше да умре. В който случай до няколко месеца Императорът щеше да се принуди да заповяда пълен гвардейски щурм в купа Лупус.
А ако това се окажеше необходимо, нещо толкова незначително като един издухан екип на „Богомолка“ щеше да е последната грижа на Императора.
Освен това, ако се случеше най-лошото, всички бездруго щяха да са мъртви.
Глава 62
Кампанията, проектирана от Док, имаше двупосочна цел. Първото и най-важното беше да осигури начин няколко изключително странни на вид същества да могат да проникнат навреме в добре охраняваната столица на Санктус, за да отърват наемниците и да сложат край на мечтите на Матиас за джихад. Един от най-ефективните начини да проведеш тайна операция е като я проведеш явно, тъй като противникът обикновено смята, че никой не може да е чак толкова тъп и явен. Специалистите по тайни операции често се губеха в лабиринта на двойното и тройно мислене.
Втората цел бе да се наблегне на нарастващото разцепление между населението на Санктус и църквата. Поради това бяха замислени някои шеги в самото представление, както и шушукания след представлението, които да направят сподвижниците и духовната йерархия да изглеждат безнадеждно тъпи — толкова тъпи и покварени, че на никой уважаващ себе си селянин да не му пука в случай, че режимът падне. Най-малкото на никой уважаващ себе си селянин, който не е могъл да измисли как да пипне от далаверата.
Док знаеше, че в една крайно неграмотна, частично потисната култура добрата шега или прошепнатият скандал се разпространяват толкова бързо, колкото ако бъдат излъчени на симулар.
Ако кампанията успееше и повечето селяни почнеха да се кискат над последната антисподвижническа шега, и секция „Богомолка“ успееше да проникне в столицата и да почне стрелбата, надяваха се, че местното население ще остане неутрално. Ако се вдигнеха в подкрепа на Матиас, то на Стен, на неговия екип и на пленените наемници щяха да им останат само броени часове живот. А пък ако решаха да съборят двореца в подкрепа на Стен, резултататът като нищо щеше да е гражданска война, а една гражданска война с религиозен привкус е в състояние да продължи с поколения и напълно да затрие една култура.
Док беше прекарал дълги часове над компютъра, преди бхорите да внедрят екипа. И като ровичкаше из „28 правила на хумора“ (самият Док, както и всички от неговия вид нямаше никакво чувство за хумор) и залагаше на вродената си неприязън към всички хуманоиди и на презрението си към всяка кауза извън непоклатимия егоизъм, успя да състави петдесетина вица, няколко доста сочни скандала и една пиеска.
Пиесата беше кръстоска между земни средновековни мистериални цикли и наситена с просташки хумор комедия дел арте, с голяма доза импровизации.
Актьорският кастинг създаде известен проблем. Тъй като Стен и Алекс бяха добре познати на
