Императорът гаврътна скоча си, потръпна и си наля пак.
— Аз съм разумен човек, Махони, Зная, че нещата могат да се объркат. Добре. Значи задникът ми пак е наврян при алигаторите. И какво от това? Бил съм там и преди.
Императорът отпи и каза с възможно най-благия си тон:
— Имам само един въпрос.
— И той е, сър? — попита Махони.
Вечният император скочи и кресна:
— КОЙ МИ НАВРЯ ЗАДНИКА В БЛАТОТО, МАХОНИ? КОЙ? ЧИЯ ИДЕЯ БЕШЕ ТОЗИ ПОГРОМ?
Махони не можеше да му каже, че идеята в края на краищата си беше лично негова, така че отсече:
— Поемам пълната отговорност, сър.
— Адски си прав, Махони, адски си прав. Аз ще… Ще взема да… Полковник, искам да намериш най- гадното място в моята империя. Някоя адска дупка. Място, където няма да ти е гарантирано, че ще оцелееш повече от седмица.
— Слушам, сър.
— До утре искам пълен доклад.
— Слушам, сър.
— Сега, кой беше оня, другият приятел? Лейтенант кой беше?
— Стен, сър.
— Точно така, Стен. Той още ли е жив?
— Да, сър.
— Това беше първата му грешка, полковник. Сега. Стен. За него имам специални планове. Все Още ли владея Плутон, Махони?
— Мисля, че да, сър.
— Не. Не. Твърде меко. Ще измисля нещо. Ти просто остави Стен на мен, Махони. Защото ще си твърде зает, докато намериш адската дупка, където ще те изпратя.
— Слушам, сър.
Вечният император се отпусна в креслото си и затвори очи. Изглеждаше заспал. Махони продължи да чака. Много дълго. Накрая Императорът отново отвори очи и го погледна уморено. За миг Махони като че ли почти успя да види колко древен е Вечният император.
— Разчитам на теб, Ян — промълви Императорът. — Реши го. Отърви ме от този Пророк. Отърви ме от Матиас.
Махони стана, разбрал, че най-после е получил заповедите си от Императора. И отдаде чест по-добре от най-старателния новобранец.
— Това, сър, ще бъде изключително удоволствие за мен. — Обърна се кръгом и понечи да напусне.
— Махони?
Полковникът спря.
— Да, сър?
— Само не ме ядосвай повече. Моля те, а? Като стар приятел по пиячка.
— Няма, шефе.
— Най-много ме ядосва, когато се ядосам. Странно, колкото повече остарявам, толкова по-лош ставам.
Той погледна Махони.
— Ще кажеш, че можеше да стане и иначе, нали? Ще кажеш, че можеше изобщо да не ми пука?
— Не бих могъл да знам, сър.
— Е, пука ми, Махони. Пука ми.
И Вечният император отново притвори очи. Махони тихо се изсули навън.
Глава 55
Точно в този момент перспективата за изгнание на Плутон — или на още по-лошо място — беше най- малката грижа на Стен. Двамата с Алекс се бяха навели над един ком в замъка на Одо — най-студената, най-сивата и най-влажна сграда, където беше стъпвал Стен. Задниците им замръзваха тук от няколко седмици, а храната бе най-лошата, известна на всички същества във вселената.
Преди два часа им бяха съобщили да стоят в готовност при кома. Махони щял да им съобщи заповедите си.
— Бесилката ще е, момко, просто го усещам — каза Алекс.
— Не — отвърна Стен. — Махони няма да ни остави да се измъкнем с нещо толкова лесно като смърт.
— А бе мама хубаво казваше да не ставам войник…
Замръзнаха, когато линията на кома изпращя и навъсеното лице на Махони изплува на екрана.
— Току-що бях при Императора. Не е доволен.
— Мога да го разбера, сър — каза Стен.
Махони поомекна.
— Добре, че вие двамата поне сте живи.
Загледа ги втренчено от екрана, после продължи:
— Опитах се да направя каквото мога. Но… — Сви рамене. Беше от онова свиване на рамене, което не се връзваше много с добрата кариера.
— Какво правим оттук нататък, сър? — попита Стен.
— Вие не правите нищо — отговори Махони. — Ще си седите на задниците. Да не забъркате още някоя беля. Ще пратя кораб да ви прибере до няколко седмици.
— Но Матиас…
— Не е твоя грижа, лейтенант Стен. За Матиас ще се погрижа аз. Докато се приберете, ще съм внедрил друг екип на „Богомолка“ и всичко ще е приключило.
— Сър — каза Стен. — Разрешете да го направя аз. Върнете ми екипа. Тринайсети екип. Ще ви оправим Матиас.
Махони се намръщи. Алекс сръга Стен предупредително.
— Отмъщение ли, лейтенант? Мислех, че съм те обучил по-добре.
— Не. Не отмъщение. Просто имам повече шанс. Познавам Матиас. Познавам Санктус.
— Не мога да рискувам, момче — каза добродушно Махони. — Наред с всички други проблеми, всички сертификати за проучвания и минна разработка са одобрени лично от Императора преди Матиас да се реши на отцеубийството. Цяла флота миньори тръгва към района на Ерикс. Точно през купа Лупус.
— Матиас ще ги избие — каза Стен. — Точно затова е по-важно да разрешите ние да се справим.
— Не виждам как — заяви Махони.
— Аз имам план.
И заговори бързо. И докато излагаше подробно плана си, Махони го гледаше от екрана все по- изненадано.
Глава 56
Не за пръв път я извлякоха, веригите издрънчаха нагоре по стъпалата, после главорезите я хвърлиха на колене пред Матиас.
„Но — помисли Филипс, докато се стягаше, за да понесе очаквания ритник, и после се изправи — като нищо може да е последният.“
Тронната зала на покойния и не чак толкова оплакван Теодомир бе претърпяла значителна промяна. Гоблените и статуите бяха разкарани, както и възглавничките на каменния трон.
Видеокартата на Санктус сега беше засенчена от символа на Вярата на Таламеин — събрани за молитва ръце над оголен меч.
Останали бяха само двата факела от двете страни на картата.
