Глава 52
Друг закон на „Богомолка“: „Когато се съмняваш, осигури си авариен изход.“
Алекс беше приготвил аварийния изход веднага щом Стен се върна от срещата си с Матиас. Нямаше указания, но знаеше, че нещо скоро ще им се стовари на главите.
Тъй като бяха разквартирувани в самия Храм, аварийният изход представляваше две боядисани в цвят гранит катерачески въжета, спуснати от един прозорец.
В една урна наблизо бяха плъзгачите, необходими за бързо слизане по въжето.
Така че когато се почна скръбният вой по повод кончината на Теодомир, Стен и Алекс се задвижиха. Първите двадесетина по-амбициозни сподвижници, които нахлуха през вратата, се натъкнаха на една от неприятните изненади на Алекс.
Беше им приготвил дирекционни мини, свързал ги беше към сензори и ги беше окачил от двете страни на вратата. Те предизвикаха такава бъркотия, че наистина забавиха следващата вълна сподвижници.
Паузата позволи на Алекс и Стен да закачат плъзгачите за въжетата и да изскочат заднишком през прозореца.
— Хайде, момче — подкани го Алекс щом стъпиха на земята. — Тук вече не раздават десерти.
Изхвърчаха през портите на Храма и затичаха към града и към космодрума, където, отчаяно се надяваше Стен, Одо трябваше да ги чака с лихтера.
— Хич да не ти пука — викна му ухилено Алекс. — Трябва само да се разкараме от фанатиците, да духнем от скапаната планета и после няма кво да му мислиш, освен за гнева на Махони и на Вечния император.
В този миг срещу тях се появи цял взвод сподвижници. Алекс се смъкна на едно коляно, извади оръжие и откри огън.
После двамата затичаха по някакви улички и Стен си помисли, че ако оживее в следващите минути, ще може да се оправи с гнева на когото и да било.
ПЕТА КНИГА
СТРЕЛА
Глава 53
Матиас, единственият Истински пророк на Таламеин, стоеше пред своите сподвижници — червено море, проснало се пред очите му в безкрайни изпънати редици.
Пророкът говореше вече от три часа, преповтаряше последните подвизи, преукрепваше вярата им в себе си и в Таламеин, и ги докарваше до бяс. Гласовете им бяха прегракнали от крещене, лицата им зачервени. Имаше дори припаднали от екстаз.
Матиас им беше казал за измяната на наемниците на Стен, който, в съюз със стражите на баща му, устроил коварния заговор за убийството на предишния Пророк.
Теодомир вече бе свят мъченик на Таламеин. Матиас увери сподвижниците, че докато той е жив, името на баща му няма да бъде забравено.
После заповяда да изведат напред предателите от бащината му гвардия. Стражите мълчаха съкрушени. Някои плачеха. Заповяда да ги екзекутират един по един и сподвижниците посрещаха с бодри възгласи всяка поредна смърт.
Сега Матиас градеше финалните моменти на своята реч.
— Не е смъртта това — извика той, — което готвя за наемниците на предателя Стен. В този момент те чакат съдбата си в моите килии, изоставени от своите водачи, Стен и Килгър, които избягаха като последни страхливци.
— Убий ги — развикаха се сподвижниците.
Матиас вдигна ръка за тишина.
— Още не. Все още не, братя мои. Първо ще ги разпитаме, така че цялата Империя да разбере за гнусните им престъпления. И тогава ще ги осъдим и ще ги екзекутираме.
Той се усмихна на младите си бойци и продължи:
— Назначил съм комисия от сподвижници, която да реши как точно да умрат.
Малка пауза за ефект.
— И ви обещавам, че тази смърт ще бъде дълга. Ще умрат в агония. Ще изстискаме от тях всяка възможна капка кръв, за да им платим за смъртта на моя баща.
Сподвижниците изреваха одобрително. Матиас сниши глас, вече готов да изиграе последната карта.
— Купът Лупус вече е наш, приятели. И аз посвещавам своя живот като ваш Пророк на това всички хора да могат да почитат Таламеин и да се къпят в блясъка на неговата слава.
— Да бъде! — изреваха мъжете му.
Матиас се напрегна, наведе се над парапета и очите му сякаш заровиха в душата на всеки от мъжете.
— Но има могъщи сили, които сега работят срещу нас. Сили, които отричат Таламеин.
Тих стон на стъписване се понесе между сподвижниците.
— В този момент нашите врагове се трупат. Пълзят към портите ни.
Нова дълга пауза.
— И аз казвам, че трябва да се бием! — изрева той.
— Да се бием! Да се бием! За Таламеин! — закрещя в отговор множеството.
— Обявявам свещена война. Джихад. Война срещу ереста. Срещу измяната. Срещу всички, които сквернят името на Таламеин.
Мъжете, вече изпаднали в луд екстаз, развалиха строя и хукнаха напред да вдигнат Матиас и да го понесат триумфално.
Глава 54
Полковник Махони, все още командир на корпус „Меркурий“, стоеше мирно, с прибрани пети, с почервеняло лице, с изопнат като стоманен прът гръбнак. Слушаше конското на своя живот, дереше му кожицата вечният майстор на дране на кожи.
— Полковник Махони, не знам какво да правя с теб. Не знам какво да кажа.
Махони се въздържа да отбележи, че на Императора не му липсваха думи от близо час.
— Разбираш ли какво стана, Махони? Аз току-що дадох благословията си на един фанатик. Фанатик, който ме нарича еретик. Мен. Мен!!!
Махони благоразумно замълча.
— По дяволите, човече, вися тук като някой скапан дърдорещ глупак. Държавна визита. Пряко излъчване в цялата Империя. Пр дяволите, аз обявих звезден куп Лупус за отворен!
Той се наведе над античното си бюро.
— А когато аз обявя нещо за отворено, кълна се във всичко свято, което съм бил достатъчно тъп, за да намеря в тази жалка Империя, очаквам то да остане отворено. Разбирате ли, полковник?
— Тъй вярно, сър!
Императорът изгледа сърдито Махони. Последва дълга въздишка.
— Много скапано положение, Махони. Я седни. Седни и ни сипи нещо. Нещо гадно. Нещо отровно. Нещо, което да ме натряска.
Махони седна — но не направи фаталната грешка да се отпусне. Ако беше възможно да се седи „мирно“, Махони го направи. Пресегна се към колбата с последната смес на Вечния император от експериментален скоч и напълни чашите. И отпи с цялото бойно упорство, с което е способен да отпие един войник. Императорът забеляза това и се подсмихна.
— Никога не си харесвал особено този дракх, нали, Махони?
Махони издаде неопределен звук. И изчака Главнокомандващият на най-голямата военна сила в човешката история да каже какво е наумил.
