Измършавели, окървавени мъже и жени, със смърт в очите и мъст в сърцата.
Айда се тръшна на седалката и запали двигателя. Филипс зареди и малкият транспортьор тръгна напред.
Зад тях тръгна Бет с двата си тигъра.
Глава 70
— Накъде ще изгърми? — прошепна Стен, докато оглеждаше малкия заряд, прикрепен на кухата колона.
Тримата бяха на пет метра под заряда, който, след като се задействаше, трябваше да им осигури вход към Храма. Бяха се залепили за стената, увиснали на тройно усилени катерачески нишки.
— Ех, момко, въпроси като този правят живота интересен — изсумтя Алекс, и натисна бутона на детонатора.
Шапката на колоната се повдигна, както и решетките над нея и над тях — подовите плочи точно в центъра на храма.
Плочите изхвърчаха във въздуха и помляха двама пазачи, един сподвижник и една статуя на покойния Теодомир.
Алекс, Стен и Док изкатериха последните няколко метра и тръгнаха да търсят Матиас.
Глава 71
Айда се беше подала навън, напълно незащитена от бронята на транспортьора. Сподвижникът презареди. Тя тъкмо се пресягаше за едно знаме, което й се стори от чисто злато, когато четирите куршума се забиха в гърдите й и тя се свлече на земята като чувал с пясък. Останалият без водач транспортьор запъна и спря. На лицето на Айда беше замръзнал израз на изненада, на гняв и на огромно разочарование.
Бет скочи и я притисна до гърдите си, докато Хъгин и Мънин довършваха сподвижника, стрелял в нея. После я пусна на земята, вдигна уилигъна и започна да стреля — всичко наоколо се затресе и закънтя, и куршумите се посипаха по тичащия към нея взвод сподвижници.
Глава 72
Съветниците на Матиас умряха веднага щом Стен и Алекс нахлуха през двукрилата врата на конферентната зала — бяха твърде заети да гледат вихрещата се в двора касапница, за да чуят предсмъртните хрипове на стражите пред залата. Поради която малка грешка станаха много мъртви.
Матиас стана. Не изглеждаше много изненадан от кръвопролитието. В същия миг Док се смъкна от раницата на Алекс и зареди хиподермичната ампула. Алекс държеше Матиас в мерника на уилигъна си. Пророкът бавно закрачи към тях.
— Очаквах те — каза Матиас. — Моят най-добър приятел и моят най-опасен враг.
После съблече червената си куртка, разкърши рамене и сви юмруци.
Стен чакаше.
— А сега ще решим Истината на Таламеин — тихо каза Матиас и пристъпи към него.
Стен помисли за разумните увещания и молби за приятелство, които беше предлагал, за да избегне цялото това излишно противопоставяне. Без полза. Смъкна раницата си и тръгна напред.
Матиас посегна към колана си и измъкна малък пистолет. Стен скочи, изрита с десния крак и пистолетът изхвърча от ръката на Матиас.
После отстъпи една крачка и каза:
— Не трябва да умреш.
— Разбира се — съгласи се Матиас. — И няма да умра. Не и сега, не и тук. Това е Изпитанието на Пламъка. — И нападна.
Стен се приведе, перна го в бедрото с ръба на дланта си, превъртя се, докато Пророкът падаше — но Матиас внезапно замахна с дясната си ръка към главата му.
Стен се дръпна и убийственият удар на Матиас изсвистя покрай ухото му.
Стен блокира и го удари в слепоочието. Пророкът се превъртя два пъти назад, изправи се и се усмихна.
— Ти наистина си достоен противник. — И отново се хвърли напред. Стен блокира страничния замах, но основният удар на Матиас се стовари върху черепа му.
Светът се замъгли и раздвои. Стен успя да удари Матиас в корема, после се хвърли по корем на пода, претърколи се и се изправи да посрещне атаката.
Замъгляващи гледката движения. Стен удари Матиас с коляно в диафрагмата и той залитна назад.
Стен го удари по ухото и му спука тъпанчето. Удар с двете ръце щеше да го убие, но единичният удар щеше само да завърти ума му като пумпал. Матиас се олюля и залитна назад.
А Стен пристъпи напред… удар… юмрукът му се заби под гръдния кош на Пророка. Матиас се преви.
И все пак успя да замахне към лицето на Стен. Стен отблъсна удара, после изкрещя, скочи във въздуха и изрита Пророка в гърдите.
Матиас с трясък се срина на пода.
Док дотича и бързо опипа пулса му.
— Задоволително — промърмори той, натисна спринцовката и дрогата се вля във вените на Матиас. — Може и да си му счупил няколко кости, но не го уби.
Стен не го слушаше. Беше се отпуснал в полулотос и се съвземаше.
Глава 73
Мълниите на Бет из двора; тялото на Айда; Филипс, педантично сваляща със снайперски изстрели всеки появил се пред очите й сподвижник; Одо, явно опитващ се да намери сподвижник, който може да бъде изхвърлен целият през крепостната стена; тигрите, снишени до невъзможност, пълзящи под огнената стена на трасиращите куршуми. Край на трасиращите. Начало на писъците.
И тогава тя чу глас кънтящ глас, който изведнъж превърна шума на битката в тихо шумолене и всички — и сподвижници, и наемници и дори хората от „Богомолка“ се обърнаха към високата стена на храма и към терасата.
На терасата стоеше Матиас, на гърдите му бе окачен мощен микрофон.
— Говори ви Таламеин!
Боят моментално спря. Сподвижниците се заспоглеждаха — очакваха още изстрели. Но наемниците бяха също толкова смаяни и зяпаха облечената в яркочервено фигура.
Сподвижниците паднаха ничком и речта продължи. Скован, метален, но властен глас.
— Избрал съм временно да обитавам тази обвивка от плът, за да говоря на вас, народа на Вярата и на Пламъка.
— И избрах да ви се явя в тази проядена от грях плът, за да опазя народа си да не пропадне в ямата на ереста.
— Аз, Таламеин, взех Пламъка, за да дам на ония, що обичам, свободата. И макар отдавна да се пренесох във вечен покой, ти още си ми възлюбен, народе на Санктус, както и народите на звездния куп Лупус.
— Ала сега ви виждам като паяк на тънка нишка, увиснал над ужасната пропаст на разрухата. Моята вяра бе вяра на кръстоносец… кръстоносец, който търсеше мир и също така свобода.
— И тогава, след като получехме своята свобода, всеки от нас, щеше да се грижи за своето, било то селяк или търговец, и всеки щеше да се грижи за Вярата на Таламеин, дълбоко във всеки от нас.
— Защото моята вяра е вяра на личността, а не вяра на държавите.
— Мислех, когато избрах да се възнеса в Пламъка, че ще мога да почивам в покой, защото съм ви дал
