лична свобода, богатство, мир и сигурност. И така, почивах в мир половин еон — продължаваше Матиас.
Речта не беше лоша, забеляза Бет, докато гледаше замръзналите по местата си сподвижници. Док сигурно много се гордееше със съчинението си.
— Но тогава, в своя покой, аз долових тътен, смут. И принудих се да изляза от топлината на Пламъка, за да огледам своя народ.
— За свой срам, заварих разруха, надвиснала над моя народ. И видях един млад мъж, който се опитваше да говори от мое име.
— Не беше зъл човек вашият пророк Матиас. Той наистина смаза ереста на яните. Но прекали в усърдието си.
— Но сега аз, Таламеин, провъзгласям грешката в избрания от него път.
— Аз, Таламеин, заповядвам на моя народ да остави оръжието и да се върне и да потърси щастие в домовете си. Защото само в мир и в сигурност ще избуи истинската вяра на Таламеин.
— Само в свобода и сигурност ще разцъфти Пламъкът на Таламеин във Вселената.
— И сега аз казвам: анатема на мъжа или жената, що вдигнат оръжие в мое име.
— Анатема на мъжа или жената, що се опита да обърна във Вярата който и да е неверник, освен с убеждение и пример.
— Анатема на всяко същество, което използва словата на Таламеин, за да затваря, да плени или да лиши всяко друго същество от онези права, които всички ние в сърцата си разбираме, че ни се полагат.
Сподвижниците бяха паднали на колене, с опрени в паважа чела.
— А сега ви оставям, за да се върна в Светостта на Пламъка. И ви заклинам да изпълните повеленията ми.
— Сторите ли го, когато тленната ви обвивка изгние, ще ви посрещна с добре дошли в Братството на Пламъка.
— И също така ви предупреждавам да не презирате този човек Матиас, от когото говоря. Макар и съгрешил, той търсеше истината. В негова памет искам от вас да вдигнете паметници.
— А сега се връщам в Пламъка.
— След като използвах тази обвивка и я осветих с присъствието си, ще взема със себе си и нейния обитател в Светостта на Пламъка.
— И ние двамата, Таламеин и смъртният Матиас, заявяваме, че тази телесна обвивка повече не може да служи на дълга и целите на плътта.
— Защото това ще е оскверняване.
— Благославям ви — и живейте в мир.
Микрофонът се изключи и Матиас, с втренчен към хоризонта поглед, направи четири крачки напред. Тялото му полетя към каменните плочи на двора на сто метра надолу.
Глава 74
Дворът се опразваше — бяха останали труповете, стъписаните наемници и оръжията, оставени от сподвижниците, които вече бяха тръгнали към града.
Бет се беше отпуснала до Хъгин и внимателно измъкваше парче шрапнел от лапата на Мънин. Филипс клекна до нея.
— Секция „Богомолка“, нали?
Бет я погледна неразбиращо.
— Моля?
— Разсъждавам логично — каза Филипс. — Когато един наемнически офицер се върне, за да спаси и мен, и бойците ми напук на всякакъв шанс, и води — ще ме прощавате — най-странните същества, на които съм имала удоволствието да се натъквам, и след това спечели войната, като накара тирана да се самоотрече публично, във всичко това чувам ехото на някои неща.
— Например?
— Например приказки, които съм слушала преди… хмм… да се разделя с Имперската гвардия. Все пак, не сте ли секция „Богомолка“ и не беше ли всичко това Имперска акция?
— Ега ти скапания корсаж — изграчи Айда зад тях. — Я престанете да ми се правите на умни и ми доведете доктор! Имам четири дупки в гърдите, а имам и инвестиции, за които трябва да се погрижа.
Глава 75
— Трябва да разберете колебанието ни — изхриптя мъжът със сивата брада и се олюля на тънките си крака. — При цялото ми уважение, полковник… нали така трябваше да се обръщаме към вас?… все пак трябва да си давате сметка за смута, който ни донесоха последните няколко години, особено на онези от нас, които са отхвърлили светските неща, за да изучават Таламеин в мир.
— Разбирам — съгласи се Стен.
Стоеше пред двадесетимата много грижливо избрани теолози на Таламеин — хора, избрани заради възрастта си, опита си, честността си и преди всичко мудността си. Намираха се в бившата тронна зала на Храма. Изглеждаше съвсем както преди, само дето беше разкаран двуръчният меч над видеокартата. Светеха само двата вечни пламъка.
В стаята имаше още две същества.
— Тези въпроси — продължи старейшината — трябва да се обсъдят. Да се обсъдят. Разбира се, никой от нас не оспорва истинността на появата на самия Таламеин…
Старейте измърмориха дежурното „Да бъде“.
— Това, което ни затруднява, е тъкмо необходимостта да се обсъдят тези прояви. Необходимостта да ги оценим, както в тяхната истинност, така и съобразно с Истината на Пламъка. Защото тези въпроси може да отнемат доста време за обсъждане, а междувременно какво ще стане със светските дела?
— Ние, събраните тук, сме стареите — продължи сивобрадият. — Мъже на мълчанието и мисълта. Но вие трябва да разберете, че извън този храм и тези стени има същества и светове, за които е нужно да помислим. За управлението им. А — мисля, че говоря от името на своите колеги — ние не се чувстваме способни да се справим с тази задача. Приемам следователно, че може би вие… — Гласът на сивобрадия деликатно заглъхна.
— Не — отсече Стен. — Аз съм само един прост войник. Аз ще продължа по своя път, ще си търся съдбата.
— Но вие сте прав — продължи той, като сам се учуди откъде успя да намери в себе си тази гладкост и реши, че е изкарал твърде дълго сред духовни лица, лицемери и благородници — в това, че народът на Таламеин ще се нуждае от закрила и помощ.
— Това ще бъде моят дар за вас. — И той се обърна към другите две същества в залата.
— Първата личност ще осигури честно управление и ще пази народа ви от заплаха от нашествие.
Филипс се усмихна.
— А това друго същество ще се оправя с потребностите на търговията, размяната и, най-важното, ще се споразумява с онези същества, които могат да поискат от вас продоволствие и възможност за преминаване.
Одо изпръхтя.
Стен вдигна медальона, който му беше дал Теодомир преди няколко месеца, когато го направи Воин на Таламеин.
— Аз съм войник, както казах. Но вероятно, когато ме направиха Носач на Пламъка, съм получил дара да надниквам малко в бъдещето. И ще ви кажа какво виждам.
— Виждам две неща: чужденци, които ще дойдат в купа Лупус. Пътници. Хора, които ще търсят някакво странно вещество, отвъд тези светове. Виждам, че вашият дълг е да им давате подслон и да им покажете със своя пример мира, който Таламеин може да донесе… И виждам още едно нещо: Матиас, вярно, избра пътя на леда, на студа и на плътта. Но някак чувствам, че в последните си мигове той постигна онова, с което са били дарявани малцина. Със своите слова от балкона той наистина се превърна в онова, към което
