да не се случват всички неща наведнъж.
Задърпа ги напред през тълпата и след това по някакъв дълъг, пулсиращ в жълта светлина коридор. Стен отново се поколеба и усети как стегнатите пръсти на Лайза го стиснаха още по-здраво. Завиха на един ъгъл и изведнъж коридорът се разтрои в три различни цвята. Марр ги подкара по лявото — синьо — разклонение и по напрежението в прасците си Стен осъзна, че вървят нагоре.
— Двамата със Сенн ви държахме под око — каза Марр. — През целия прием. Чувствате се малко не на място, нали?
— Съжалявам — извини се Стен. — Не съм свикнал много да…
Марр махна небрежно с ръка.
— Не бъди глупав. Нашите събирания не са за светско приличие. Всъщност общото впечатление е, че предлагаме тъкмо обратното.
— О, боже — възкликна Лайза. — Знаех си, че ще се скапе. — Огледа притеснено тънката паяжина, в каквато се бе превърнал доскорошният й тоалет. — Виждате през нея, нали? Знаех си, че трябваше да сложа нещо…
Стен я придърпа към себе си, за да млъкне.
— Мисля, че се опитва да ни каже нещо друго.
Марр ги задърпа настойчиво напред, като се правеше, че не забелязва притеснението им. Профучаха покрай стаи, блеснали в призрачни цветове или затъмнени до невъзможни оттенъци на черното. Вече бяха близо до най-горното ниво — сектора на галерията — и макар двамата гости да не го знаеха, всяка стая представляваше истински шедьовър на изкуството. От тях се лееха аромати и звуци — изкусителни и подканящи, но Марр ги дърпаше настойчиво напред, без да спира да бърбори.
— Това е нещо специално — говореше им Марр. — Нещо, което само вие двамата бихте могли да разберете. Ще видите — ще го видите и ще разберете сами — защо двамата със Сенн построихме нашия дом точно тук.
Коридорът изведнъж разцъфна в откритото пространство и Стен усети на лицето си мекия, наситен с ухания полъх.
— Вижте — каза Марр. — Вижте. — Малката му космата ръчичка се разпери в широк жест, за да обхване… всичко.
Стояха на нещо, което най-лесно можеше да се опише като покривна градина. Странни екзотични растения ги загръщаха с меките си сенки, сгушваха телата им в лоното си, галеха… Какво? Лайза малко поуплашена се присви още по-плътно до Стен.
— Оттук — подкани ги Марр.
И те поеха след него по някаква лъкатушеща, потънала в сумрак пътека. Беше все едно да вървиш през низ от мехури. Мирис и ароматна светлина, привличаща… привличаща… и след това избухва в ново удоволствие. Звук, а може би съчетание от звук и светлина, и трепетно чувство. Стен усети как тялото на Лайза се отпусна в ръцете му.
После извивката на виолата се напрегна. За миг единственото, което Стен можеше да усети и узнае, бе прелестта на бедрото й. Марр все говореше и говореше… Стен неволно вдигна очи нагоре.
— Това става само три пъти в годината — говореше Марр. — Произведение на изкуството, което може само да бъде видяно, не и купено. — Той посочи сияещата глазура, отделяща висящата градина от реалния свят.
Стен видя сгушените планински ридове, откроени под лунната светлина, напиращи към купола на небосвода. Премести тежестта си и усети как кракът му се отри в някакво цвете. Последва тих, ароматен съсък и Стен почувства как кожата му пламва от тялото на Лайза при всеки допир.
— Гледайте — промълви Марр.
И Стен и Лайза се загледаха. Скалата по лицето на стръмнината под лунните лъчи изведнъж потъмня. Превърна се във все по-тъмна и по-тъмна чернота и накрая се оформи в стегнато, пулсиращо черно кълбо.
— Почакайте — редеше в унес Марр. — Почакайте… още мъничко… ето сега.
И тогава черното кълбо се взриви. Безмълвна фурия от бурни облаци се завихри в съцветия от черно на фона на луната. После облаците започнаха да кръжат, сливайки се като във фуния, която се понесе през долината, втурна се безшумно към планинските върхове от другата страна на дефилето…
Това Стен и Лайза не можаха да видят. Защото единственото, които остана в полезрението им, беше широкият, отворен край на фунията, завихрил се през светлините на нощното небе.
Беше много тихо и много меко. Стен осъзна, че по някакъв начин, без да се усети, е притиснал Лайза в прегръдката си. Куполът над тях беше тъмен. Градината под тях бе мека сянка. Той я погледна — смътен ореол от светлина, малко под главата му.
— Аз…
Лайза сложи пръст на устните си.
— Шшшшт.
Той я придърпа още по-плътно към себе си и усети как градината наоколо заглъхна и стана още по- мека.
Марр и Сенн гледаха прегърналите се под купола любовници. Сгушиха се един до друг в леглото, когато Лайза каза: „Шшшшт“.
Сенн се обърна към Марр и го придърпа още по-близо до себе си.
— Има само едно нещо, по-хубаво от нова любов.
Марр плесна с длан ключа и видеоекранът потъмня. Надвеси се над Сенн.
— Стара любов — довърши той. — Една много стара любов.
Когато Стен стегна прегръдката си, почти усети как Лайза се изчерви съвсем не по лейтенантски. Една ръка на гърдите му нежно го отблъсна. И Стен видя как бялата рокля просветна надолу като рояк светулки и се стопи. След това беше само Лайза.
Глава 15
— Скапан некадърник — изсъска Лайза на трупа.
Стен имаше чувството, че ако не беше той и спиндарите техници, щеше да го изрита един-два пъти.
Бившият такт-шеф Крюгер им се хилеше с изпъкналите си зъби от свилата се, почерняла и оглозгана плът. Едната ръка беше отпрана от рамото и — полуизядена — лежеше на около пет метра от трупа, близо до ръба на стръмнината.
— Вие човеците имате изключително странна представа за спорт — боботеше Спилзбъри и подкрайниците му тракаха енергично по малката компютърна клавиатура. — Умът ми не побира що за удоволствие може да се извлече от дебнене и убиване на сродно същество. Това е извън възможностите ми. Определено.
— Понякога са доста вкусни — подхвърли Стен.
— Причина за смъртта? — попита Хайнис. Не беше в настроение за философска дискусия. Телефонното обаждане за щастие бе дошло не в най-критичния момент, а по-скоро на следващата сутрин, тъкмо когато Стен и Лайза се бяха събудили достатъчно, за да подновят интереса си един към друг.
— Ловна злополука. Имаме входна рана, характерна за ловно оръжие. В добавка — и това сигурно ще ви задоволи, лейтенант — никакви белези за изходна рана. Бих заключил, че изхвърленият заряд е в тялото. Скоро една от рожбите ми би трябвало да ви го извади. Причината за смъртта следователно, бих допуснал, произлиза от ловна злополука.
— Адски удобно — каза Хайнис.
Компютърът на Спилзбъри зачегърта и спиндарът подаде на полицайката разпечатка.
— Дата и час на смъртта… дата на смъртта. А, ето. — Хайнис пресметна наум. — Един цикъл преди бомбения атентат.
— Плюс-минус три часа — уточни Спилзбъри. — Точното време ще го имаме след малко.
Хайнис понечи да каже още нещо и Стен й кимна да се отдалечат от теха. Отидоха до ръба на
