стръмнината.
— Казахте го точно, лейтенант. Адски удобно.
Хайнис тъкмо се беше чудила как е редно да се обръщаш към лице, с което работиш и с което току-що си правил любов. Реши, че връщането към официалността от страна на Стен е може би най-разумно.
— Ченгетата не вярват в съвпадения — каза тя.
— Аз също. — Стен се опитваше да задържи теоретизирането си под контрол. Съвпаденията
Спилзбъри се изклатушка при тях и подаде плик.
— Това е изстреляният обект.
Обектът — куршум — очевидно беше направен от сравнително мек метал; върхът му толкова се беше сплескал, че отпред куршумът беше станал два пъти по-широк, отколкото в основата.
— Не мога да установя точния калибър — продължи Спилзбъри, — но наистина е ловен тип куршум. По входната рана изглежда, че трупът се е извърнал с лице към планината малко преди куршумът да го улучи. Жалко, че вие човеците сте конструирани с толкова мек епидермис, за разлика от по-умно устроените същества.
— Мда. Адски жалко — каза Стен. — Лейтенант, имате ли някаква представа що за твари ловят в този резерват?
— Опасен дивеч.
— Какъв по-точно?
— Ще се обадя в управлението им. — Пръстите й зашариха по токъра на колана.
Стен прехапа устна. Хайнис заизрежда списъка на дивеча, предлаган от резервата. На два или три пъти Стен трябваше да я спре и да разпита за особеностите на едно или друго животно. Лайза привърши списъка и зачака. Стен й кимна и тя прекъсна връзката.
— Опасен дивеч — каза той. — Планиран е да е много ефикасен.
Лайза изглеждаше озадачена.
— Ефикасен, точно както каза техът. Космат, люспест, брониран или каквото е там. Зверчета, с които здравата ще се изпотиш, докато ги убиеш.
Хайнис продължаваше да не схваща.
— Когато се опитваш да спреш нещо едро и гадно, особено нещо с кожна броня, използваш голям куршум — обясни Стен. В неговата кариера в „Богомолка“ му се беше случвало да се натъква на въпросните едри гадории при изпълнение на служебния си дълг и трябваше да ги сваля. — Голям куршум — продължи Стен, — направен от твърда и плътна сплав. Куршум, който се сплесква като гъба, щом се удари в кожната броня, няма да ти свърши работа.
Лайза взе плика от ръката му.
— Значи няма да искаш малко и меко плужече като това. Освен ако не си се наканил да чукнеш някое животинче с мека кожа.
— Като човек — довърши Стен.
— Това не ми харесва, Стен. Адски не ми харесва.
Стен трябваше да се съгласи.
— Знаеш ли какво ще кажат шефовете ми — продължи Хайнис, — когато докладвам, че такт-командир Крюгер е бил замесен в тази конспирация? Че е поставил едно такт-отделение на пост, като е знаел какво ще последва — и че след това са пръснали гръдния му кош вместо възнаграждение?
Стен я погледна и разбра, че не това тревожи детектива от отдел убийства. Щом е бил намесен един старши офицер от полицията, дали щеше да е единственият?
— Нещо ми подсказва, че шефът с отрязаната опашка няма да се окаже само един — каза Стен.
— Дракх, дракх, дракх! Капитане, хайде да се върнем и да видим какво още ще ни скапе тоя шибан ден.
Глава 16
— Динсман е шантавият ни майстор на бомби — каза навъсено Лайза.
Стен се зачуди защо не се радва, но това беше по-маловажно от необходимостта да се увери, че полицейската идентификация е вярна. Знаеше, че ще е много по-добре да представи на Императора „нулев рапорт“, отколкото погрешен.
— Над най-вероятен заподозрян ли работим, или сме го ковнали това копеле?
— Никой не е „ковнат“ преди да си признае. Но не виждам никой друг освен Динсман, подходящ за номинацията. Първо, той е единственият неосчетоводен професионален бомбаджия на Първичен свят.
— Как осчетоводявате шантавите бомбаджии? — попита с любопитство Стен.
— Хората, които гърмят разни неща за прехрана, обикновено ги следим изкъсо — каза Хайнис. — И тъй като имат свойството да се самоелиминират, не са чак толкова много.
— Приемаме, че бомбаджията е от Първичен свят?
— Трябва да започнем отнякъде — плюс това от една година на Първичен свят не е дошъл нито един пришълец, който плаща наема си по този начин.
— Нататък.
— Този Динсман специализира в застраховките. Използва военни експлозиви.
— Гръмналият „Ковенантър“ е използвал военен.
— Второ, този шут никога не е бил на външен свят. Няколко цикъла преди Алейн да стане на хамбургер — продължи Хайнис — е затънал до гуша в дългове към всяка лихварска акула наоколо. След това си плаща дълговете и е на зелено. После се накисва с пзаврите… не си прави труда да питаш: дребни гущери и още по-дребни мошеници. Изведнъж плаща всичко и обещава още по-големи купони. И всички лихвари пак са му приятелчета — тъй като се е разплатил, кредитът му е добър. След което изчезва.
Стен прехвърли наум подаденото му от Лайза. Отиде до парапета на „домолодката“ и замислено се загледа към гората долу.
Тъй като жилищното строителство на Първичен свят беше в недостиг и стриктно контролирано, тук бяха създадени доста изобретателни домове. Лайза живееше в един такъв. Земевладелецът й беше дал под наем гора, на чийто терен по закон живеенето беше забранено. Никой обаче не казваше нищо за отгоре. Ето защо се предлагаха домолодки, заредени с Маклийн, закотвени над гората. Строяха се в разнообразни стилове и се даваха под наем на висока цена. Обитателите им разполагаха с висока степен на уединение и лукс, освен при по-силен вятър.
Домолодката на Хайнис се състоеше от просторна единична стая, с кухня и охладител, разположени при кърмата в отделни отсеци. Лайза разделяше стаята с помощта на подвижни паравани, което й даваше възможност да си я преустройва с минимум усилие всеки свободен следобед.
Обзавеждането включваше еднообразна редица стенни закачалки плюс ниски масички и възглавници, които служеха за столове, кушетки и легла.
Стен като цяло нямаше да има нищо против да живее тук, без да променя нищо. Върна се към работата.
— Имаш още.
— Аха. Значи Динсман е отишъл на пристанището и е светнал маслото на ченге от охраната, което е пазело яхтата на някакво богаташче. След две минути яхтата отпрашва.
— Откъде се е научил Динсман да кара космически кораб?
— Твърде дълго сте били военен, капитане. Яхтите се строят за хора с повече пари, отколкото мозък. Трябва само да пъхнеш карта с курс в компютъра и корабът прави всичко останало. Така че корабът е направил всичко останало и Динсман е духнал от планетата.
— Страхотно.
— Да. Имам още нещо. Включително накъде е заминал Динсман.
— Тогава защо сме намусени?
— Намусени сме заради наистина лошата новина. Биография, Стен. Когато започнах в „Убийства“, ми хрумна, че някой път може да ми се доще да запиша нещо, до което никой да няма достъп. Затова си сложих код в компютъра. И просто за да е малко по-подличко, поставих клопка. Ако някой бръкне във файловете ми,
