Дворът на хилядата слънца

поне да знам, че е станало.

— Дракх! — изруга Стен. Предчувстваше какво следва. Закрачи нервно из стаята.

— Сипи и на мене още едно. Така. Някой е влязъл в компютъра ми. Някой знае всичко, до което съм се добрала.

Хайнис изгълта чашата си на екс.

— И сега най-лошото. Тръгнах по следата на взлома. Капитане, този, който е пробил файловете, се намира в Имперския дворец!

Глава 17

— Само това ми липсваше — заяви някак прекалено спокойно Вечният император.

— Да, сър — съгласи се Стен.

— Моите поздравления, капитане. Вършите си работата чудесно. Адски съжалявам, че ви назначих.

— Да, сър.

— Давайте нататък — продължи Императорът. — По блясъка в очите разбирам, че сте се докопали до нещо още по-лошо от малката подробност, че тук в двореца има шпионин.

— Да, сър. Този Динсман е откарал яхтата, докъдето е стигнало горивото му, след което е изоставил кораба.

— Имате ли следа?

— Докладът на лейтенант Хайнис гласи, че Динсман е подписал на товарен кораб в едно пристанище — Холистър — и се е прехвърлил.

— Как в името на пъкъла е получил каюта? Не ми казахте, че тоя смотаняк има някакъв опит в дълбокия космос.

— Няма. Но товарният, според регистъра, не би трябвало да е особено придирчив. Кара силнозапалими горива.

— Аха. Продължете.

— Ъъ… Еднократната цел на гемията е била Хийт, сър.

— Вие сте истинска торба с подаръци, капитан Стен.

Хийт беше столицата на световете Таан.

— Капитане, пили ли сте?

— Н-не, сър. Още не.

— Крайно време е да започнем. — Императорът сипа две дози и гаврътна своята.

— Капитане, сега ще ви дам пример за разсъждение тип Вечен император. Или (А) таанците наистина носят отговорност за размазването на Алейн — тонът на Императора се промени — плюс някои… други, и въртят цялата тази операция, или (Б) всичко това се превръща в най- скапания шибан продължаващ кошмар.

— Д-да, сър. Н-не знам, сър.

— То пък една полза от вас. Добре, капитане. Добре. Сипете още по едно, не ми заставайте мирно, бъдете в готовност за заповеди. Ще започна с извода, че мога да разчитам на вас. Прекалено адски млад сте, младши и нов на службата, за да се замесвате в това, което става. На гурките разчитам. Между другото, колко добър е вашият старши субадар? Лимбу ли беше?

— По-добър не може да се намери, сър.

— Искам да предадете охраната на него. Вие минавате на самостоятелна задача. Ще бъда съвсем изричен, защото помня от времето ви в „Богомолка“, че понякога… интерпретирате заповедите прекалено свободно. Вие трябва да намерите този Динсман; трябва да го доведете тук непострадал; той трябва да е в състояние да отговори на всеки въпрос, който може да ми дойде на ума. Не искам отмъщение, искам проклетите му отговори, капитане. Ясно ли е?

— Да, сър. — Стен допря стъклото до устните си. — Ще ми трябва поддръжка, ваше величество.

— Капитан Стен, съставете си ордера. Можете да разполагате с всякакво скапано нещо, което ви трябва, чак до, и включително, гвардейски дивизион, стига да прецените, че ще помогне. Искам го този Динсман!

Глава 18

Порталът се плъзна зад гърба на Тарпи и се затвори. Той инстинктивно се отмести встрани и опря гръб на стената, докато очите му се приспособят към тъмното. Зениците му се разшириха и вече можеше да види светлите петна от звезди и космически кораби.

Сцената в полусферичната зала изведнъж се промени и вече беше ден, слънцето заплува по небосвода към зенита, имперската десантна сила увисна „под“ него, над малко по-голямата точка, която представляваше планетата.

През всичко това се движеше черният опорен лъч, крепящ контролното кресло, и Тарпи различи в седалката фигурата на Хаконе.

Сцената отново рязко се промени и сега бойните кораби и щурмови транспортьори се понесоха над планетарната повърхност, която се разгърна от двете страни на залата. От смрачаващите се висини започнаха да се спускат тактически кораби и към тях се присъединиха далечни сателити.

Пет бойни кораба се отделиха от главните сили, двигателите им „Юкава“ ги изтласкаха към полюса, докато транспортьорите плавно се спускаха към мястото на десанта.

Тарпи превъртя в главата си всевъзможни битки и се изкикоти, когато позна. Разбира се. Сарагоса.

Така и не можеше да разбере защо военните не могат да се отърват от миналото. За него сраженията, които бе водил, бяха без значение. Даваха му единствено повишение, може би по някой медал, както и никога непризнаваното удовлетворение от убийствата в близък обсег.

Сарагоса. По негово мнение битката беше не само отдавна загубена, но никога не можеше да бъде спечелена. Мъките на Хаконе да намери някакъв виновник нямаха никакъв смисъл. Но се овладя. Нямаше смисъл да се търси причината, щом някой плаща сметката. Извади пура и без да засланя пламъка, я запали.

Хаконе видя отражението в циферблата пред себе си и завъртя ръчката в ръката си.

— Ти ли си?

Тарпи не си направи труда да отговори. Не можеше да се занимава с глупости — никой от слугите на Хаконе нямаше достъп до бойната зала. Следователно този, който е влязъл, трябваше да е точно този, когото очакваха.

Лъчът се плъзна надолу, извън купола и на нивото на пода на залата. Хаконе слезе, отиде при него и ръката му описа пълен кръг. Осветлението се включи и „битката“ горе замря.

— Императорът ни е спестил проучванията — каза Хаконе. — Сега имаме следата на този бомбен специалист, който е използвало приятелчето ни.

Извади от нагръдния джоб на гащеризона си шепа фишове и ги подаде на Тарпи.

— Избягал е в световете на Таан.

Тарпи се усмихна.

— Сигурно ще му е трудно да стъпи там.

— Разполагаш с всички необходими ресурси. Ако искаш, вземи няколко от преторианските дезертьори за подкрепление.

— Има ли значение как ще го направя?

— Никакво. Дребен престъпник, натикал се в едно много сурово общество. Никой няма да пита.

Тарпи опря длан на ключа за изход и порталът се отвори.

— Между другото… Императорът също изпраща свой човек да го издири.

— Да се притеснявам ли?

— Не. Нищо особено — някакво си капитанче, казва се Стен. Срещнах го. Доста немарлив за имперски войник.

— А ако се пречка?

Хаконе сви рамене.