щяха да наложат хиляда пъти по-сурово възмездие, ако някой от тях бъде дори одраскан. В края на краищата Динсман успя да сглоби едно взривно устройство с детонатор, задействащ се от дъха от наркобирата, който като че ли винаги излизаше от устата на пазачите на Дрю. Изпитанието се оказа нещастно за него. Проблемът беше, че Динсман допусна малка грешка, свързана с феромонния спусък, и когато Четуинд вдигна купон в чест на първия гръм, парфюмът, предпочитан от последната страст на Четуинд, взриви бомбата много преди графика.
Динсман очакваше да го претрепят на място. Но Четуинд само го поразмаза и след дълга конференция със слагачите си го зачисли към главната работна група с молюските. Докато газеше през вълните и очакваше първия пукот на морий или появата на гурион, Динсман изпитваше смесени чувства относно помилването.
Вляво от него се разнесе вик. Динсман се обърна в паника и видя как от двете му страни работната сила пърха отчаяно във водата, за да се добере до брега. Вдясно проехтя нов вик и Динсман веднага разбра, че е закъснял. Другите вече отстъпваха, а той се беше унесъл в личните си проблеми, забравяйки всичко наоколо.
Опита се да накара стъпалата си да се задвижат, но вместо това зяпна стъписано черните фигури, които плющяха през морето право към тях. Морий! Шибан ад, цяло стадо морий! Обърна се някак и започна да свива и разтяга колене, но почти не можеше да се отлепи срещу напора на отлива. Сърцето му блъскаше като чук, мускулите му се изпъваха, но това все пак не беше достатъчно; вече почти усещаше зейналите челюсти, приближаващи се към краката му във водата. Краката му бяха толкова тънки и крехки… След това се оказа на брега и някакви хора го издърпваха на плажа, и той си поемаше дъх, и се смееше, и се насираше от страх. Издърпаха го и затичаха обратно. Динсман чу писък и се извъртя да погледне.
Четуинд стоеше сред вълните — якото му тяло се беше изпънало срещу някаква чудовищна дърпаща назад тежест — и стискаше под мишниците един от ловците на молюски. Тялото на ловеца се тресеше на бързи и ужасно болезнени тласъци. Човекът пищеше и пищеше, и пищеше. Но Четуинд го държеше здраво. Продължаваше да дърпа и най-накрая това, което бе останало от мъжа, се отскубна. Четуинд залитна с него назад и рухна на пясъка, поздравен от рехавите викове на останалите. Самият Динсман едва не изрева от облекчение, докато не видя нещото, останало в ръцете на Четуинд. Морий беше спечелил. Под кръста нямаше нищо. Работникът се из-хили на Четуинд, очите му се извъртяха и от устата му бликна кръв.
Динсман се обърна да повърне.
Глава 23
— Един за вас, господин Олсн.
— Прието, господин Кийт!
Подкаран от палката на Стен, затворникът затича от бялата тебеширена линия, опъната по бетона през двора към Алекс. Килгър отдаде чест с изпъната напред длан по таанския обичай, след което посочи на затворника през вратата, към света на Дрю. После затръшна желязната порта, заключи я с тройната ключалка и затича с високо вдигнати колене към своя партньор. Отново си размениха по един „хайл“ и тръгнаха към квартирите си.
— Какво ли не съм бил за Императора, млади ми Стен — изпръхтя Килгър, — но ти ме натика в роли, които изобщо не знам. Не бях зле като шкартиран войник, когато се занимавахме с ония побъркани таламеини. Ама тоя път първо ме правиш на сводник, а сега на гадняр. Мама нямаше да те хареса.
Килгър хленчеше, откакто се качиха на охранителния транспорт за Дрю. Самоличността им дори не бе поставена под въпрос. Очевидно дори чувствителните към сигурността таанци не можеха да разберат защо човек, по каквато и да е причина, ще иска да отиде на каторжния свят Дрю.
Не че в живота на охраната липсваха удобства. Значителен процент от луксозните стоки на Дрю се филтрираха през базата на охраната. И разбира се, не липсваха чисто човешки удоволствия, тъй като всички затворници, осъдени на каторга на Дрю — особено затворничките, — бързо разбираха, че продължителността на живота им значително може да се удължи, ако доброволно споделят леглото на някой от охраната.
Стен и Алекс бяха избегнали ситуацията с обяснението, че на тръгване и двамата са спали с една и съща жена, от която са хванали една и съща болест, която много бавно реагира на лечението.
Олсн се бе оказал прав — за мъже и жени от селската класа на Таан, рутинно наемани като тъмничари, животът наистина изглеждаше сладък.
— Млади ми Стен — прошепна Алекс, след като излязоха през вратата към спалните помещения на охраната, —
— Добра идея, старши сержант. Не става.
Килгър въздъхна и двамата влязоха в квартирата си.
Алекс изчака, докато машината привърши цикъла, вдигна пластичната вратичка и отнесе двете халби наркобира на масата, на която седяха със Стен.
Всички стаи за отдих в казармата бяха едни и същи — отрупани с мебели и плюш помещения, които се опитваха да копират показваното на видеофилмите обзавеждане на жилищата на военни вождове. С някои екстри. Като автоматите за наркобира. Алекс потръпна и отпи. Дошъл от свободен свят и с биография на имперски военен, той никога не беше опитвал съмнителното удоволствие, предлагано от наркобирата. Стен на свой ред беше изгълтал порядъчно количество на света-фактория Вулкан.
— Тия таанци не само че не ядат като хората — изпръхтя Алекс, — но не познават и бирата.
— Това не е точно бира.
— Аха. Пикнята на камила е по-добра за ейл от това, което правят таанците.
— Това е някакво ферментирало зърно. Плюс около пет процента опиат.
Алекс изплю изпитото обратно в чашата си.
— Майтап ли си правиш?
Стен поклати глава и отпи. Вкусът се оказа по-гаден, отколкото го помнеше.
— И к’ъв е ефектът?
— Ставаш гроги, разбира се. Плюс леко физическо привикване. Трябват ти… е, може би един-два цикъла студено потене, докато се отърсиш.
— Върхът. Първо съм сводник, после гадняр, а сега ставам скапан наркоман. Императорът нивга няма да научи какво съм изтърпял за него.
Стен обаче забеляза, че информацията изобщо не попречи на Алекс да пресуши чашата си. По- нататъшните оплаквания бяха прекъснати от гръмките, хрипливи възгласи на другите тъмничари, които посрещаха две гостенки в стаята за почивка — Стен и Алекс не ги бяха виждали през триседмичното си пребиваване на Дрю.
— Сестрите Фърлъг!
— Как отиграхте удара?
Малко по-възрастната и по-набита от двете жени махна за тишина и всички от охраната млъкнаха.
— Искате доклад? Дообре. Покойният каторжник — нашият обичен к’во му беше името — успешно си взе възнаграждението и го рециклираха.
— Майната му на тоя скапаняк. На кой му пука?
— Двете с Кей намерихме нов начин да си прекараме времето на Хийт.
Пазачите явно показаха голям интерес.
— Вие значи използвате откарването на труповете, за да го ударите по курортите. Аз да ви кажа, има нещо по-добро. Набират за флотата и е фрашкано с новобранци. Младички. Държат на службата. Двете с Кей се сетихме, че имат кредити и няма по кого да ги харчат.
— Харчиха ги по нас, щото решихме да си ползваме правата и изкарахме в базата, в тиловия център — обади се другата.
— Добре сте си прекарали — изкикоти се някой.
— Казвам ви — продължи жената. — Там е по-добре. Лягат с теб, щото го искат, а не щото има натиск. На жените, да ви кажа една малка тайна — тя се ухили — им е много по-… яко така. Освен това те плащат
