Умът на Рюкор се откъсна от масата с Динсман.
— Още ли държиш онзи нож в ръката си? — попита тя внезапно.
Стен само се ухили и продължи леко да я потупва.
Рюкор изведнъж се надигна и гравистолът под нея изстена.
— Трябва да влезем по-дълбоко. Да разбием травматичния блок.
— Важно е — каза Стен. — Други хора умряха.
Рюкор кимна и се отпусна в пълен покой. Съсредоточи се изцяло върху мозъчното сканиране и плесна тежко плъзгача. Динсман изплака.
Екранът над него отново оживя. Отначало беше черно-бял, след това се изпълни с вихрушка от цветни пръчки. Пръчките се сляха в едно и оформиха картина. Отначало мекота, после за миг гурионът се появи застрашително, но постепенно рухна в някакво устойчиво жълто петно. И Стен загледа как Динсман преживява отново живота си, в пълен цвят.
Високият слаб мъж с гъстата, високо подстригана сива коса подаде през масата халба наркобира. Екранната ръка на Динсман се протегна и я хвана.
— Следващият тост е за мен — отекна гласът на Динсман.
Мъжът в екрана се усмихна на „Динсман“ и от емпатичните петна на монитора Стен разбра, че Динсман не се доверява особено на тази усмивка. Всъщност беше доста уплашен.
— … ако не възразявате, доктор Кнокс — продължи Динсман с леко треперещ глас.
Гурионът протегна дълго пипало към Динсман и той заврещя и усети как студеното мокро въже се стяга около врата му…
— Стоп! — извика Стен.
Рюкор хвърли разсеян поглед към замръзналия ужас на екрана и опря плавника си на плъзгача. Тялото на Динсман се отпусна на масата. Рюкор зачака указанията на Стен.
— Кнокс — каза Стен. — Увеличи.
Мозъчният видеоекран избеля, после се размъти и се реверсира към Кнокс. Задържа се там, докато Стен огледа фигурата.
— Това е нашият човек. Съвпада с описанието от болницата. Какво друго можем да открием за него? Миризма? Някакъв специален аромат, който използва?
Рюкор превключи обонятелните сензори.
— Нищичко — каза тя. — Твърде необичайно за човек, който явно държи много на външния си вид. — Прокара за пример курсора по грижливо подрязаната му коса.
— Впрочем — каза тя, след като огледа мониторите си, — у този човек няма нищо — освен външния му вид, — което би могло да привлече каквото и да било същество… миризма, без регистър… глас, твърд, но без регистър… налягане на аура, без регистър…
Обърна лениво главата си към Стен.
— Този човек не го отличава нищо. Много подозрително. Телесно-двигателна емпатия… вербална… не. Всичко е нула, нула, нула.
Стен се вгледа в замръзналата фигура на доктор Кнокс. В момента Кнокс изглеждаше като изрязан от снимка. Никой, освен суперпрофесионалист, не можеше да е толкова двуизмерен. После Стен забеляза нещо: нещо смътножълто на лявата ръка на Кнокс.
— Увеличение. Ръката.
Ръката изпълни екрана на мозъчния скенер. Смътно-жълтото се оказа пръстен, с много ясно очертана емблема, впечатана в плоската му повърхност. Стен примижа и се вгледа в нея; знаеше какво ще се окаже, но все още бе неспособен да го повярва. Впечатаната емблема представляваше крак, удължен при петата. А на петата…
— Увеличи.
От петата разцъфнаха две крила.
Стен изпъшка и се отпусна в стола. Нещата ставаха по-лоши, отколкото бе очаквал.
Дори Рюкор беше малко уморена. Тя подсмръкна шумно.
— Корпус „Меркурий“ — издуха психоложката през влажните си мустаци.
— Мда — каза Стен. — И се моля на бога дано да е само някой ренегат.
Огромното пипало на гуриона се уви около врата на Динсман… отпусна… и после с внезапна сила го придърпа към себе си. Динсман усети как дробовете му се пръскат и видя как последният, скъпоценен дъх изригна навън. И след това ножът-ръка… на Стен?… замахна пред очите му и…
— Още напред! — разпореди се Стен.
Плавникът на Рюкор се спря на плъзгача. Тя погледна мятащото се на масата тяло на Динсман — нещастникът отново и отново преживяваше ужаса си. Емпатичните й жлези пълнеха очите й със сълзи.
— Не знам дали ще мога — изпъшка тя.
— Направи го!
И Рюкор натисна плъзгача до края. Мозъчният скан рязко се втурна напред.
Холографът от едната страна на екрана, изобразяващ мозъка на Динсман, приличаше на увил се червей. По основното му тяло мигащи сини, червени и жълти точици картираха участъците, които Стен и Рюкор вече бяха проучили. Гурионът беше отбелязан с единственото червено петно. Сините точки бяха свързани с капилярно розово. Докоснатите вече сини петънца примигваха срещу тях.
— Къде? — настоя Стен. — Къде?
Рюкор огледа холографа. Безброй сини петънца, през които трябваше да се премине… емпатия… емпатия…
— Тук — изпъшка тя. Заплака и се занули към връзката.
Картината с бара — бившия „Ковенантър“ — изпълни екрана. Лазерните светлини на табелата бяха погълнати от мъглата, придошла от близкия космодрум. Динсман не знаеше какви са научните причини за това, но нощем много километри около главния космодрум се загръщаха в мъгла. А тази нощ беше специална. Той чакаше…
„Тъпашка издънка“, изшепнаха мислите на Динсман от екрана към Стен и Рюкор.
Динсман не се беше чувствал толкова неуверен в себе си. Изведнъж екранът се изпълни от огромно изображение на длан. Изпъкнаха пънчетата на два липсващи пръста.
— Хайде — нетърпеливо подкани Стен. Рюкор изви лоста.
Екранът трепна и след миг Динсман гледаше как двамата мъже си разменят поздрави пред бара.
— Усили звука! — изръмжа Стен.
Алейн изгледа мъжа в инженерския гащеризон, направи преценката си и каза:
— Инженер Рашид?
Стен и Рюкор видяха как двамата влязоха вътре, след това по екрана смътно пробягаха ръце, когато Динсман включи бомбата и зачака финалния миг. Липсваше звук от таймера на бомбата, но Динсман чуваше тиктакането в ума си. Ключът бяха думите „инженер Рашид“. Беше измерил и отброил секундите, които ще са им нужни, докато Джанис ги поздрави и ги настани в сепаре В.
Динсман отброи в ума си последния миг от живота на няколко души. Не сега… почти сега… сега… и залата за мозъчен скан се изпълни с мътнобяла светлина и пукащи тъпанчетата експлозии.
После екранът се превърна в гурион, чиято стомахо-уста пулсираше към лицето на Динсман. Той се изпъна в стегите си и отново изкрещя.
Рюкор го гледаше с пълни със сълзи очи.
— Какво да правя с него? — попита тя.
Стен сви рамене. Рюкор избърса очите си. Протегна плавника си и натисна плъзгача докрая. Динсман изведнъж съвсем се усмири. Стана изключително кротък, за пръв път в живота си.
— Вярваш ли в призраци? — попита Рюкор.
Стен помисли малко.
— Знам ли? Може би… но не в неговия.
