— Голяма част от този пъзел липсва. Точно от средата.
— Какво ви трябва, за да го намерите?
— Откровен отговор.
— Някой го крие?
— Да, сър.
Императорът беше схванал намека отдавна. Въпреки това обичаше да отиграва нещата.
— Този някой да не би да съм аз?
— Боя се, че да, сър.
— Питай — каза Императорът и лицето му странно омекна.
Стен въздъхна.
— Благодаря, сър. Но позволете най-напред да изложа останалото. След това ще попитам.
— Окей, както искаш. Но ми подай туткала.
Стен го погледна озадачено, след което си даде сметка, че Императорът сочи котлето с гадната миризма. Вдигна го и го подаде на шефа.
Императорът се пресегна към един прашен рафт и измъкна оттам четчица с дървена дръжка. Топна я в котлето с лепкавата течност и вдигна от пода горната част на китарата. Почука я с кокалчетата на пръстите си. След това прокара по рамото камертона и се заслуша напрегнато. Кимна доволно.
— Това може би е добре.
Извади четката от горещата смес до краката си и започна да маже с лепилото ръбовете на китарата.
— Най-напред — заговори Стен, — има нещо като кодова фраза, която е задействала взривяването. Жизнените функции на Динсман подскачаха с около дванайсет пункта всеки път, когато я превърташе в ума си.
— Коя е тя?
Императорът слушаше внимателно, без да спира работата си. Намести горната част на китарата към кутията и я притисна на мястото й.
Стен погледна в бележките си.
— Рашид. Действието трябваше да започне, когато някой произнесе името Рашид. По-точно, фразата беше „инженер Рашид“.
Лицето на Императора потъмня от гняв.
— Продължавай — подкани той Стен почти шепнешком.
— Следващата фраза беше „сепаре В“ — каза Стен. — Динсман е трябвало да задейства бомбата, когато чуе някой да пита за сепаре В.
— Стоп — каза Императорът. Каза го тихо и това бе най-ясната команда, чута някога от Стен. — Значи аз я убих — промълви на себе си Императорът. — Аз.
— Сър?
Вместо отговор Императорът извади изпод стола си бутилка. Отпи дълга, нервна глътка и я подаде на Стен.
Стен просто изчака, зяпнал в него. Ако изобщо съществуваше начин да се оправи с този човек, Вечен император или не, Стен се надяваше да е сега.
— Инженер Рашид? — каза Императорът. — Мда. Това съм аз. Една от многото ми маски, капитане. Когато ми се доще да се поразходя сред хората.
След това признание за Стен всичко си дойде на мястото.
— От това, сър, следва, че вие сте били целта на атентата. Няма нищо общо с Годфри Алейн. Нито с емисаря, който е отишъл да се срещне с него вместо вас.
Императорът се усмихна тъжно.
— Да. Той трябваше да се идентифицира като инженер Рашид. Вместо на бара, трябваше да помолят Джанис за сепаре В.
— Джанис ли? — попита Стен. — Кой е Джанис?
Императорът само му махна да продължи. И Стен продължи да свързва доказателствата във верига.
— Чудесно. Значи ето как е било замислено да стане. Динсман е насочил бомбата към сепаре В. Била е поставена така, че да унищожи бара и да избие останалите посетители, но само да зашемети ключовия посетител. Тоест вас. Останалото е лесно. Линейката е трябвало да ви закара при доктор Кнокс.
— А след това са смятали да ме задържат под свой контрол — каза Императорът. — Тъпи скапаняци. Това вече е опитвано.
Понечи да отпие от бутилката, но тръсна глава, затапи я и я тикна под стола.
— Понякога не се харесвам. Ти чувствал ли си се така?
Стен прецени, че е по-добре да пренебрегне въпроса и да натисне напред.
— Сър — каза той колкото можеше по-предпазливо, — струва ми се, че таанците нямат нищо общо с това. Някой — вероятно един от най-доверените ви хора — иска да ви замести като Император. Таанците просто са въвлечени в тази афера заради Алейн.
Изчака за реакция, но Императорът остана мълчалив, потънал в собствените си мисли. Стен реши, че сега е моментът да зададе ключовия си въпрос.
— Коя беше тя, сър?
Императорът вдигна към него старите си/млади очи.
— Джанис. Просто Джанис. Бяхме любовници. Преди доста години. Когато се чувствах… Майната му, кой го интересува как съм се чувствал… Разказах й няколко историйки. Какъв задник съм бил. Колко богат съм щял да стана. А тя… тя… По дяволите, момче, тя ме слушаше.
— Но вие сте Императорът — тихо отвърна Стен.
Императорът поклати глава.
— Бях инженер Рашид. Мечтател. Лъжец. По дяволите, тя ми вярваше. Прескачах до града доста редовно — веднъж на година-две. После започнах да се повишавам. Ето, вече съм капитан Рашид, мадам. Капитан Рашид.
— Но това е било отдавна — предположи Стен.
Вечният император кимна.
— Престанахме да бъдем любовници. Но останахме приятели. Аз дадох кредитите за бара. Трябваше да съм много дискретен партньор. Освен сепаре В. Поисках й да го поддържа само за мен или за хората, които изпращам там. Разполагах с най-доброто антиподслушващо оборудване в цялата ми Империя.
Той замълча за момент, после продължи:
— Годфри Алейн не беше първата секретна среща, която съм уреждал там. Странно какво прави човек със старите си любовници.
Той помисли, после пак издърпа бутилката изпод краката си и отпи малка глътка.
— Какъв е вашият съвет, капитане?
— Знаем, че има изтичане, сър. — Стен закрачи из ателието. — Трябва да запушим всичко. Някой, сър, съвсем определено иска да ви убие.
Императорът се усмихна със странна усмивка. Отвори уста да заговори, но се спря и Стен адски съжали, че не каза каквото му беше на ума. Какво ли още криеше?
— Окей. Вие сте мишената. Не знаем с колко заговорници си имаме работа. Така че не се доверявайте на никого. Продължавам по следата Кнокс. А вие, сър…
— Да, капитане? Какво точно ми препоръчвате да правя?
Стен се овладя и се зачуди дали не е отишъл твърде далече.
Императорът вдигна ръка в подигравателен войнишки поздрав.
— Не се безпокойте за мен, капитане. Нищо няма да ми се случи. Макар че понякога ми се ще…
После вдигна последната си шкартирана китара и пръстите му изтръгнаха от струните един много сложен акорд.
Дори за необучения слух на Стен прозвуча съвсем добре. И като изрична подкана да напусне.
Глава 30
