Рюкор се замисли над това, а след това натисна бутоните, които заповядваха на креслото й да я отнесе обратно в удобния, дълбок и пълен с хладка вода аквариум. И малко преди да изчезне сред водните пръски и шумния плясък, Стен я чу да казва:
— Оптимист си, млади ми Стен.
А Стен си представи гръмкия смях, изригващ от цистерната. После излезе от залата, зачуден какво бе искала да каже.
Глава 29
Стен премести обемистата папка от едната ръка в другата и застана търпеливо на прага към работната зона. Наблюдаваше с удивление Вечния император, наведен над странния, приличащ на кутия предмет, който държеше нежно. Присвитите пръсти на дясната му ръка дръннаха по струните отначало предпазливо, а после — с малко повече увереност.
Мъжът пред него запя с тих, леко пресипнал глас:
Една от струните бръмна, запънала се в грифа, и Императорът отчаяно възкликна:
— Скапано!
Тресна инструмента на пода и кутията издрънча, съпроводена от ехото на изпънатите струни. Той зяпна продължително странния предмет, след което го изрита към купа подобни. Едва тогава забеляза Стен. Намръщи се, после бръчките изчезнаха и той изръмжа:
—
— Не съм и помислял, сър — отвърна Стен и пристъпи в работната зона.
Хвърли поглед към купа шкартирани инструменти и се огледа из помещението. Тук-там по стените и таванските греди бяха провесени други опити. Някои бяха отчасти довършени. Други включваха само изрязаните по шаблон гърбове. А по пода се търкаляха пръснати парчета дърво с различна големина, приготвени за грифове. Стен подуши ужасната воня на нещо лепкаво, къкрещо в едно котле над открития огън.
— Извинете ме, сър, но какво е „китара“?
— Музикален инструмент — каза Императорът. — Или поне така го е нарекъл някой сатана, когато е изобретил това нещо с грифа.
Стен кимна замислено.
— Оо, значи това правите. — Вдигна една от захвърлените китари и я огледа с любопитство. Надникна през струните в дупката.
— Не виждам интегрална схема. Как го карате да работи?
— С шибана трудност — каза Императорът, стана и дръпна един от окачените голи дървени гърбове. — Подай ми гласпапира. Шкурката.
Стен се огледа, зачуден какво има предвид Императорът. После свърза: Шкурк. Скръц. Нещо грапаво. Нещо за шлифоване. Бръкна в боклуците на пода и изрови нещо, което според него отговаряше на изискванията.
— Всичко е във вътрешната форма — поясни Императорът. — Нещо свързано с отскачането на звука от кутията. Бедата е, че в онези дни никой не е описал научно как точно се прави гърбът. — Взе шкурката от Стен и започна да търка дървото.
— Правеха го по усет — продължи Императорът. — Малко тук… — Започна да трие по извития ръб. — Малко там… — Започна да търка някакви петънца лепило.
После с внезапен изблик на отвращение остави изделието на пода. Стен обаче забеляза, че този път беше много внимателен, докато го полагаше върху дебелата постелка. Императорът видя погледа му и поясни:
— Ливански е. Два квадратни метра от въпросния народец. Само не ме питай колко струва.
Въздъхна и продължи.
— Окей. Искаш безопасно място за разговор. Това е то. — Обгърна с ръка ателието, пълно с инструменти и материали. — Това е най-сигурното място, което знам. Чистя си го лично.
Стен се подсмихна, надигна дебелата папка и изтърси от нея малко тънко устройство.
— Току-що изчистих и аз, сър — каза той и посочи засичащото „бръмбари“ устройство.
Императорът го погледна.
— И?
Стен вдигна китарата, която Императорът беше хвърлил преди малко като лошо качество, и поклати глава.
— Може би това е накарало… ъъ… китарата да бръмчи. Съжалявам, ваше величество.
За миг Императорът се замисли дали да се ядоса. След това се ухили, взе едни щипци, бръкна с тях в котлето с лепкавото вещество и мазна с него по счупената китара. После вдигна глава към Стен.
— Е?
Стен погледна детектора си и поклати глава.
— Чисто е. — След това отвори папката и пръсна съдържанието й на бюрото с жеста на свалящ картите си комарджия. — Готов ли сте, сър?
Императорът го изгледа.
— Искаш да кажеш дали внимавам?
— Да, сър.
Императорът отново вдигна недовършената китара и започна да заглажда страните й.
— Давай.
Стен издърпа една снимка от бюрото.
— Това е нашият човек.
Императорът огледа лицето на Кнокс и сухо каза:
— Главният.
— Ако под това имате предвид, че е главната фигура, която стои зад това нещо, не, сър, не мисля. Той е бил само възложителят на Динсман. За наш късмет, не е бил доволен само от тази роля.
Стен подаде друга снимка.
Императорът присви очи към фотото с дясната ръка на Кнокс. Веднага разпозна емблемата.
— Корпус „Меркурий“!
— Да, сър. Не само това. Знаем със сигурност, че този човек — засега нека го наречем Кнокс — е бил лекар. Това означава, че вероятно е бил медик, трениран в корпус „Меркурий“.
— Бивш или действащ?
— Бивш, надяваме се. Не знаем. Наредих на лейтенант Хайнис да провери.
Стен помълча за секунда. Императорът седеше кротко и търкаше с шкурката по дървото. После бръкна в един от джобовете си и извади малък предмет. Стен се взря по-внимателно. Предметът като че ли беше метален и раздвоен. Шефът му го намести в ръката си и леко чукна с него по едната стена на инструмента. Чу се нисък, приглушен тон… който се задържа дълго във въздуха. Императорът го притисна до бузата си и тонът затихна.
— Хармонията все още не е добра. Продължете, капитане.
Стен вдиша дълбоко. Това, което му предстоеше да каже, го поставяше в много опасно положение.
— Мога ли да говоря свободно, сър? — попита Стен с пълното съзнание, че въпросът му е глупав. Никой не говори свободно пред началник. Но рискът трябваше да се поеме.
— Давай.
