Дворът на хилядата слънца

някой е проявил достатъчно човечност да скъта един-два литра алк.

Глава 27

Плоският син екран на бюрото на Ледох започна да мига. Ледох моментално изключи несъществения разговор, който водеше с имперския комисариат, плесна клавишите, които заключваха входа към офиса му, и изключи светлинния надпис „ЗАСЕДАНИЕ“. Прекоси прага към императорските покои, почука с нокът и влезе.

Императорът беше завъртял стола си и гледаше навън към парадните плацове. На бюрото му имаше две пълни бутилки, едната с онова, което Императорът наричаше „скоч“, а другата — Ледох потръпна, щом я позна — чист медицински спирт.

Без да се обръща, Императорът изръмжа:

— Пие ли ви се, адмирал?

— Ъъ… не особено.

— И на мен. Кое е най-лошото, което се е случило по време на смяната ви?

Ледох порови наум в списъка неприятности.

— Главният секретар на посолството на Таан изрази неудовлетворението си от срещите.

— Смята, че той е неудовлетворен!

— Да продължа, сър. Неудовлетворението му е предадено по съответните канали на владетелите на Таан. Аз… ъъ… имам отговора им.

— Продължете. Съсипете деня ми докрай.

— Комюникето е на бюрото ми, ако искате точните думи — каза Ледох. — Не? Накратко, предвид положението на Гранични светове, владетелите на Таан биха искали да се срещнат с вас.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем. Заради смъртта на Алейн те не желаят срещата да е тук, на Първичен. Канят ви да се срещнете на неутрален терен в дълбокия космос, като допълнителните условия, включващи полагащите се мерки за сигурност и за двете страни, ще бъдат договорени. Настояват срещата да се проведе до една първична година.

— Шибано. Шибано, и пак шибано. И ми тикат всичко това в лицето?

— Да, сър.

— Какво става с вълненията на Гранични светове?

— Четири столици са превзети. Никакви сведения от провинциалните столици. Поддържащи гвардейски части се придвижват на позиции. Жертвите? По наши изчисления около дванайсет хиляди. От двете страни.

— Знаете ли — каза замислено Императорът, — по едно време си въобразявах, че с всеки проблем, пред който се изправя, ще мога да се справя или с благоразумие, или с гвардията, или с достатъчно алкохол, за да се гипсирам. Оказва се, че съм грешил, адмирале. Сегашната ситуация, изглежда, ще се окаже по- сложна. Ще резюмирам. Да видим дали сте съгласен. Факт А: световете на Таан използват смъртта на Алейн, за да ме притискат. Искат Империята да отстъпи от Граничните светове. Прав ли съм?

— Напълно възможно — каза Ледох.

— Изтеглям се — при което онези заселници, които се набутаха тъпи, дебели и щастливи от допускането, че Империята ще ги защитава вовеки веков амин, биват издухани от вятъра. Шибано невъзможно, дори да успея да убедя онези тикви да си вдигнат задниците и да се преместят.

— Факт Б — продължи той. — Дисидентите на Алейн, които изобщо не са чули, че обединението им със световете на Таан най-вероятно означава тяхното спонтанно изпаряване или най-малкото рухването на всичко, за което се борят, са също толкова без капка мозък. Поправете ме, адмирале.

— Доколкото разбирам, не грешите, сър.

— Следователно единственото решение, което имам, е да открия кой уби Годфри Алейн — и дано да не се окаже някой имперски, — след което да отида и да се срещна с таанците. На техния торф. И да изям прилично количество дракх. Това ли е единственият изход?

— Без коментар, сър.

— То пък една помощ от теб. Махони поне щеше да измисли нещо. — Императорът изгледа с яд адмирал Ледох, после изражението му омекна. — Извинявай. Това беше глупаво. Просто когато все още бях корабен инженер, имах друго решение на нещата.

— Много ми е интересно да го чуя.

— Да изпоркам всичкия алк, който ми се мерне пред очите, след което да разбия всички мутри наоколо.

— Много хумористично — каза Ледох.

— То пък една скапана помощ от тебе! — изръмжа Императорът, стана и тръгна към вратата за личните си покои.

Преди да напусне, Ледох грижливо прибра двете бутилки в бюфета.

Глава 28

Гурионът се спусна право към него, кървавочервеният му стомах забърса лицето му и остави диря стомашен сок, който прогори първия слой на кожата. Динсман изпищя в ужас и се хвърли назад. С крайчеца на окото си видя как пазачът заби прът в устата на съществото — и тогава лодката се преобърна от тежестта на гуриона, съчетана с паническия опит на Динсман да избяга.

Той задрапа с ръце и крака по дъното. Беше изпаднал в пълна истерия, дъхът излизаше от дробовете му, но беше прекалено уплашен, за да посмее да се покаже на повърхността. Напипа някаква остра като бръснач издатина и ръбът се вряза дълбоко в дланите му. Въпреки болката се задържа така, колкото можеше. Водата наоколо се беше размътила и кипеше ужасно, и той усети ръждиво-сладникавия вкус на кръвта. Нещо твърдо го докосна и Динсман изпищя отново, загубил последната си капка здрав разум. В дробовете му нахлу вода и той замаха с ръце да излезе на повърхността. Въздухът го перна през лицето с оглушителното си ввушшш и Динсман видя приближаващия се към него пазач, с кръвта, капеща от сребристия блясък в ръката му. Протегна в паника ръце към мъжа. Като в забавен каданс, ръката-нож се изпъна към него. Динсман беше безпомощен, видя онемял от ужас как ножът се хлъзна в процепа под ръката, и тогава дланта изсвистя над главата му. Последва внезапен натиск между плешките и врата му и Динсман усети как… умира… умира… умира…

Тялото му се тресеше, стегнато в кожените колани за масата. Появи се огромен плавник, докосна съвсем леко плъзгача и седативът потече във вените му. Тялото на Динсман отново се отпусна.

Лицето на Рюкор представляваше портрет на съзерцание-размисъл. Тя издуха мокрите си мустаци и придирчиво ги забърса с един от предните си плавници. После въздъхна и се отпусна в гравикреслото си. Ботмеханизмът изпищя недоволно, мъчейки се да се настрои към грамадното й туловище.

— Трудно е, млади ми Стен. Човекът преповтаря едни и същи шаблони на паметта си.

Рюкор беше един от главните психолози на Империята, специализирала в имперската военна система. Подспециалността й, която никога не се споменаваше публично, бе да проучва кандидати за Гвардейски корпус „Меркурий“ — разузнаването — и за секретните екипи на „Богомолка“. Освен това поемаше и извънредни проекти, като мозъчното сканиране на Динсман в момента. Но мозъкът на Динсман беше блокирал от травмата и настоятелно се връщаше към миговете близо до смъртта.

Стен хвърли бегъл поглед към безпомощния специалист по бомби, почти неприличен с голотата си, отрупан с всевъзможни сонди и синхронизирани проводници. Беше видял вече десетина пъти как Динсман преживява отново и отново въпросните мигове, но до този момент нищо не стигаше по-назад от нападението на гуриона. Дори мигът, в който се беше събудил на планера, изглеждаше някак призрачен и се връщаше моментално, отново и отново, към ужасното преживяване с гуриона.

Стен се надигна и се приближи до Рюкор. Тя протегна гальовно плавник и нежно го погали по лицето.

— Ти винаги си бил един от моите… специални хора — каза му тихо.

Стен сложи ръка на буцата, която трябваше да мине за рамото й.