Дворът на хилядата слънца

ти. Следващото ти назначение ще бъде като морж.

За жалост лесното решение, на което се надяваше Стен, съвсем не се оказа такова.

Адмирал Роб Джейдис беше много, ама много мъртъв, от собствената си ръка, три години след като бе освободен от имперския съд, след поражението при Сарагоса.

Въпреки свидетелствата, че заповедта на Джейдис за отстъпление е спасила цяла една трета от нахлулите сили, Имперският флот нямаше повече желание от самата Империя да слуша обясненията на един губещ. Въпреки че свидетелствата бяха достатъчни, за да не бъде разжалван, лишен от всички награди и изпратен в наказателен батальон, те не стигаха, за да остане на действителна служба.

Беше използвал пенсионната сума, за да купи малък планетоид в една гранична система и да го обзаведе доста луксозно. След това беше изчезнал. Пощенският кораб, прескачащ до планетоида три пъти годишно, бе намерил тялото шест месеца след като Джейдис бе опрял парадната си сабя в гърдите си и се беше пробол с нея.

Епизодът със Сарагоса беше единствената му черна точка. Беше един от най-младите офицери, стигнал до адмиралски ранг, независимо от служебната експанзия, предизвикана от Войните на Мьолер.

Син на имперски флотски офицер… най-високи оценки… допуснат до служебна академия на най-малката допустима възраст… четвърти по успех в курса… одобрен от комисия и служил на тактически кораби, флотски унищожители, адютант на изтъкнат адмирал, първи помощник на кръстосвач, командир на флотилия унищожители, командна и щабна школа, военен аташе на три важни дипломатически мисии, командир на нов боен лайнер, а след това — флагмански ранг.

— Момчето е имало късмет до последната минута — прецени Алекс.

Стен кимна.

Рюкор изцъка. Поради структурата на главата й се получи по-скоро презрително пръхтене, но намерението беше очевидно.

— Разочаровате ме. Махони ме уверяваше, че вие… — Рюкор се канеше да каже „бойците на «Богомолка»“, но се отказа, тъй като не беше сигурна доколко Хайнис и Колинс го знаят — … сте хора, които не вярвате в късмета.

Стен погледна Алекс.

— Нещо пропускаме.

— Май да. Тая ядачка на раци се е сетила нещо. Дай й малко време да се порадва.

Рюкор се наслади на изчакването цяла минута, преди да продължи.

— Кой е препоръчал Джейдис за това фамозно военно училище? Кой е посъветвал еди-кой си адмирал, че от лейтенант Джейдис ще излезе превъзходен адютант? Кой го е сложил да командва флотилия? Кой му е осигурил онези — мисля че ги наричате „тлъсти“ — дипломатически назначения?… Едно лице… и само едно.

Стен прелисти досието на Джейдис и прочете подписите под всички тези блестящи препоръки и предложения.

— О, боже!

Рангът и дори подписът се бяха променяли с годините. Но името беше едно и също. Мик Ледох. Имперският шамбелан, човекът най-близо до Императора!

— И сега вече знаем кой е на върха на целия заговор, нали?

— Но защо Ледох? Какво общо е имал той с Джейдис, по дяволите?

Рюкор плесна с плавника си и включи личния си компютърен терминал. ЗАПОВЕД: СРАВНИ ЛЕДОХ И ДЖЕЙДИС, ВСИЧКИ КАТЕГОРИИ. ДОКЛАДВАЙ ВСИЧКИ ПРИЛИКИ.

И компютърът го откри.

В генетичния шаблон…

Цареубийството понякога произтича от много дребни начала — дребни поне за непосредствените участници. Филип Македонски е загинал, защото решил да се занимава със содомия публично, вместо насаме и никой да не му възразява; Чарлз Първи сигурно щял да опази главата си, ако бил проявил малко повече учтивост към няколко дребни търговци; Троцки можел да бъде не чак толкова хаплив в писанията си; Мао Трети, владетел на Паназиатската империя, сигурно щял да поживее по-дълго, ако не бил предпочел дъщерите на висшите си сановници за леглото. И така нататък.

Намерението на Мик Ледох да убие Вечния император се коренеше в също толкова дребни събития. Първото назначение на Ледох беше като тилов офицер на една отдалечена флотска база.

Базата се намираше извън дори тогавашните имперски гранични светове. Макар и отвъд края на галактиката, базата бе разположена на една идилична планета, свят на тропически острови, слънце и много лесен живот. Тъй като функцията на базата се изразяваше единствено в това да поддържа патрулни единици, на зачислените към нея офицери бе позволено да вземат със себе си съпругите или съответно съпрузите си.

Тъй като щатният персонал не беше изцяло попълнен, патрулно-поддържащите мисии бяха продължителни. Един кораб можеше да се задържи в далечния космос по няколко месеца, преди да се върне от дежурство. Осигуряваше се компенсация в еквивалентното количество платен отпуск.

Войниците и матросите, назначени на този тропически свят, нямаха кой знае колко работа, освен да зареждат с гориво и да поддържат флотилията сонди. Отегчените мъже и жени могат да измислят удивителни начини да си създадат неприятности. Ледох, красив млад лейтенант, си беше намерил класически начин — да се влюби в жената на старши офицер.

Жената се оказа странна смесица от търсачка на силни усещания, романтичка и реалистка. Два месеца след началото на връзката му, седмица преди мъжът й да се върне от дълъг патрул, тя съобщи на Ледох, че е предпочела да забременее. Докато младият офицер я слушаше зяпнал, му беше изредила и другите си решения: че ще задържи детето; че обича Ледох и винаги ще си спомня за него; че при никакви обстоятелства няма да напусне катерещия се нагоре по стълбата свой съпруг заради някакъв си младши тилови офицер.

Първата истинска любов винаги те разбива. Но тази жена успя още повече да вгорчи спомените на Ледох. Той не я видя повече, но можа да проследи по-нататъшния й живот — както и на сина си.

Съпругът на дамата се скапа още млад и стана поредният алкохолизирал се сондажен каубой. Ледох хранеше надежди, че може би… но тя така и не изостави мъжа си. Най-доброто, което можеше да направи Ледох, бе да насочва кариерата на сина си. Зарадва се, че още от ранна възраст момчето пожела да последва стъпките на „баща си“, и направи необходимите препоръки.

Когато Роб Джейдис получаваше дипломата си от военната академия, Мик Ледох с гордост наблюдаваше церемонията от мястото си сред публиката. Но не можа да се доближи до Джейдис — дори по-късно, по време на мъжката му кариера.

„Някой ден — обещаваше си той. — Все някой ден ще мога да му обясня.“

Този някой ден, чувстваше той, щеше да е скоро след като Джейдис бъде повишен в адмирал.

Но тогава започнаха Войните на Мьолер и Ледох се оказа въвлечен в организирането и ръководенето на десантите в системата Крайс. Приключи операцията си брилянтно — за разлика от сина си, който бе освободен от командването след Сарагоса.

Ледох протестира срещу решението на комисията, но без полза. В този момент му се искаше да отиде при сина си и да му каже какво ще се случи — че разумът рано или късно ще надделее.

Но не можеше да намери подходящите думи.

Преди да ги намери, синът му умря. Самоубийство.

Две седмици след като чу за смъртта му, Ледох подаде рапорт за оставка, с което хвърли Имперския флот в шок. Тъй като десантите на Крайс бяха едно от малкото светли петна във Войните на Мьолер, това предлагаше отлична възможност за Мик Ледох да бъде повишен в адмиралисимус.

Конспирацията можеше да се избегне още тогава, ако някой бе разбрал за връзките на Ледох с Джейдис. Но Мик Ледох стриктно се придържаше към стария и доста тъп войнишки девиз: „Никога не се обяснявай и никога не се оплаквай“.

Хората, изкарали повечето си живот в компания, трудно се справят с пенсионерската самота, и в това отношение Ледох не беше по-различен. Оттеглянето от действителна служба само му даде възможност да