се изтяга в мързел и да се отдава на мрачни мисли. А унинието го доведе до заключението, че причината за смъртта на сина му, причината за влошаването на нещата, което бе забелязал в Империята след Войните на Мьолер, както и причината за собственото му нещастие е самият Вечен император.
Шестата видеолента на Кай Хаконе, изградена около допускането, че адмирал Роб Джейдис е бил истински герой и изкупителна жертва, подпали искрата.
Останалото — от използването на мрежата му на старо куче, за да се върне от пенсията си на висш пост в имперския персонал, през привличането на умния полковник Фоли за негов приятел с Хаконе, до изграждането на октоподоподобните връзки на заговора — изглеждаше съвсем логично.
Или щеше да изглежда, ако на някой историк бъдеше позволено да порови какво се е случило през тази година на Първичен свят.
Но вместо него в една стая на старото селско кръчме седяха двама полицаи, двама войници и един моржоиден психолог, зяпнали в двата дисплея на компютъра: баща и син.
Във век, в който трансплантациите на крайници бяха нещо толкова обичайно, колкото преливането на кръв, и всеки медик трябваше да знае необходимите фактори, за да избегне отхвърлянето, гениите шаблони автоматично се записваха за всеки член на имперската военна машина, също както кръвната група се записваше още от хилядолетия.
Стен най-после стана, угаси екрана, помисли дали да не си сипе малко и с неохота се въздържа.
— Заповеди за групата — обяви той. — Хайнис, искам пълна ударна сила на разположение. Кай Хаконе да бъде осигурен незабавно. Имперска заповед за арестуване. След като го приберете зад решетките, всички останали конспиратори в списъка на Рюкор да бъдат спипани и задържани безшумно.
Помълча и добави:
— Сержант Килгър.
— Аз!
— Двамата с теб сме за двореца.
И Стен и Алекс тръгнаха към единствената комуникационна линия с Императора.
Глава 43
Алармената система на Стен трябваше да се задейства още когато двамата с Алекс влязоха на бегом през портите. Но фактът, че двамата преторианци на пост бяха в парадни униформи, вместо в обичайните маймунски костюми, не бе регистриран. Нищо друго не издаваше бунта. По коридорите щъкаха чиновници, висши сановници си мърмореха по ъглите, всичко в двореца изглеждаше нормално.
Нормално, докато Стен и Алекс не излязоха от асансьора на етажа на личните покои на Императора. Тогава Алекс усети, че нещо не е наред.
— Капитане, къде са ти гурките?
И Стен се върна към реалността. По коридорите трябваше да партулират онези гурки, които Императорът не бе взел на „Нормандия“. Но вместо тях се виждаха само преторианци, всички в пълно бойно гвардейско снаряжение.
Осъзнаването на този факт бе доста закъсняло — от една от нишите изскочиха четирима преторианци с насочени уилигъни.
— Момчета — почна Алекс, — правите малка грешка.
И тогава Кай Хаконе, също в бойна униформа, се появи от офиса на шамбелана, кимна учтиво на двамата и каза:
— Капитан Стен, арестувани сте.
Глава 44
NG 467H представляваше въртоп от ослепителна светлина и виеща интерференция, покриваща двете флотилии, увиснали в бялата сянка на въртящата се неутронна звезда.
„Нормандия“ и таанските бойни единици стояха неподвижни на орбитите си, с разгърналите се в боен строй около тях поддържащи и придружаващи кораби. Тъй като пулсарът елиминираше конвенционалните навигационни методи, корабите маневрираха с помощта на компютърно-вероятностни екрани, на компютри, които обикновено се използваха за навигационно обучение или за симулиране на сражения. Комуникацията между корабите се поддържаше или от кораб сонда, или от роботизирани пощенски торпеда.
Пилотите, било то таански или имперски, разбира се, бяха добре подготвени за работа само в инструментални условия, но толкова близо до NG 467H повечето инструменти бяха също толкова неизползваеми. Ето защо с помощта на известни (по компютърни проекции) местоположения кръстосвачите обикаляха около издутите корпуси на „Нормандия“ и таанския флагмански кораб, с надеждата, че никой от „Големите гадни скапаняци“ не е променил орбитата си, а унищожителите и сондите извършваха безкрайно-променливи патрули с помощта на централна координатна система, триангулачно ориентирана спрямо трите най-близки звезди, и стискаха палци.
Околността на NG 467H представляваше възможно най-яркият вариант на бялото, докато двата левиатана и техните риби пилоти стояха слепи като на дъното на пропаст.
Пета книга
Червената гмеж
Глава 45
Стен лежеше на нара си и прехвърляше програми.
След като ги арестуваха, откараха Алекс при тикнатите в дранголника на замъка гурки. За негова първоначална изненада, на Стен му заповядаха само да остане в квартирата си. Но по пътя на логическия анализ той стигна до извода, че ходът изглежда смислен — смислен поне от гледна точка на Хаконе.
Хаконе очевидно разсъждаваше няколко хода напред.
Все пак, тъй като имаше опит с доста държавни преврати, Стен реши, че Хаконе излишно си е навирил носа. Ако
Бяха го отпратили в квартирата му, както бе заповядано на всеки офицер на имперска служба в двореца, но стаята му беше изрядно изчеткана откъм всякакво оръжие и пред вратата бяха поставени на пост трима експреторианци в пълно въоръжение. Единственото истинско оръжие на Стен оставаше ножът в ръката му.
Стен бе дошъл до някак неприятното заключение, че ще умре много скоро. Вече беше прехвърлил пластовете с карти на замъка в ума си, но най-близката камера с достъп до стенните проходи и тунели се намираше поне на петдесет метра от него.
За прозореца дори и не помисли — прие по презумпция, че Хаконе ще има поне двама бързи и точни стрелци, скрити долу в двора в случай, че той реши да пробва този изход.
„Мисли, Стен! Допусни, колкото и да е тъпо, че можеш да излезеш през вратата, да обездвижиш пазачите и след това да проникнеш в недрата на двореца.
Дотук добре.
След това тръгваш към радиостаята, стаята с единствената връзка с «Нормандия». По-нататък допусни, че разполагаш с време да изпратиш предупреждение до Императора; че радиосъобщението ти стигне до кораба; и че по някаква случайност не е прието от Ледох.
Шибано невъзможно.
Но все пак го допусни, момче. Допусни го. И тогава какво става?
Става това, че тогава Хаконе те убива. След това Императорът се връща (дай Боже), връща си двореца и, стига всичко това да стане, те награждава с медал.“
С много голям медал.
Стен никога не беше държал да получи Галактическия кръст. Особено посмъртно.
На вратата изтропа юмрук и Стен скочи.
