Флотът на прокълнатите

Трябва да влезеш невредим в него, за да завършиш упражнението. Радарът ще ти покаже прохода към пристанището, обаче е уязвим за повреди. Освен това знаеш, че през входа минава плитчина. По време на буря тя може да попречи на всеки кораб да влезе в пристанището. Късмет.

Стен бе събрал достатъчно опит в тестовете, за да се вторачи тутакси в екрана на радара. Аха. Там… малко вдясно… значи трябва да управлявам този съд… и точно както се подразбираше, радарният екран се покри със зеленикава мътилка.

Той обмисли положението, тоест илюзията, която преживяваше чрез шлема. За разлика от лентата с Шавала, в тези тестове каквото и да направеше, действието му щеше да е „истинско“. Например ако насочеше кораба към скалите, щеше да преживее корабокрушение и вероятно (тъй като хората в Подбора бяха садисти) бавно удавяне.

Решението беше просто. „Лесна работа — каза си Стен. — Стига само да включа антиграва и катерът ще…“

Бъркаше. Пред него имаше само три уреда за управление: голямо рулево колело със спици и две ръчки.

Този морски съд се движеше само в две измерения.

Имаше и датчици. Стен не им обърна внимание. Вероятно показваха как работи двигателят, а той помен от представа си нямаше с какъв вид енергия се движи, затова реши, че поне в момента не го засягат.

Налетя поредната вълна и корабът се наклони. Стен прецени възможностите за избор, бутна дясната ръчка напред до крайно положение, лявата назад докрай и рязко завъртя колелото надясно.

Кренът намаля.

Той изравни двете ръчки (май имаше на разположение два двигателя) и задържа колелото в средно положение.

Пред него бурята се разнасяше и можеше да види високи скали, в които тътнеше прибоят. Имаше малка пролука по-наляво — входът на пристанището.

Стен насочи кораба натам.

Доближаваше скалите. Страничните течения се опитваха да завъртят катера.

Стен мърдаше с отсечени движения колелото и ръчките.

Чудесно. Насочи се право към целта.

Дъждът спря и той видя на броени метри пред себе си мократа лъскавина на земя, щом вълната се отдръпна. Скапани копелета — ето каква била тази плитчина!

Включи двигателите на заден ход.

Вълни заляха кърмата. Стен ги пренебрегна.

Хрумна му една идея.

„Когато вълна покрие плитчината, над нея има слой вода. Достатъчно е да изчакам по-голяма вълна, като надничам през задните илюминатори на рубката, и тогава да включа на пълна мощност. Ще се възползвам от напора на вълната, за да вляза в пристанището“.

Всичко потръгна отлично. Огромната вълна, която си избра, пренесе корабчето право през входа на пристанището.

От радост забрави да се съобразява със страничните течения и катерът се нацепи в камъните на крайбрежната алея.

И точно както очакваше, не само катерът потъна, но и той преживя най-пряко удавянето.

Бавно.

ОЦЕНКА: УДОВЛЕТВОРИТЕЛНО.

Вече бе научил имената на съкурсниците си.

Коравият сержант, когото според Стен би трябвало да изритат почти в началото, успя да оцелее. Ха, само да оцелее ли? Досега той и Виктория си разменяха първото и второто място в списъка по успех на курса. Специалист по древна история не би се учудил, щом научеше името на този мъж — Уилям Бишоп Четиридесет и трети.

Стен обаче не знаеше какво означава това. Другите кадети — също, затова лепнаха на сержанта прякора Кашика, който той понасяше весело.

Покритият с козина разочарован любител на бирата, казваше се Лотор, беше истинска скъпоценност. Той се оказа клоунът на групата.

Понеже не можеха да си позволят обичайните военни отдушници като напиване, отпуски и други подобни, курсантите направо пощуряваха. И Лотор подхвана войната на водните кесии.

Стен стана първата й жертва.

Някой потропа най-невинно на вратата му в полунощ. Той отвори и му лиснаха в лицето цяла кофа.

Когато узна кой е виновникът, Стен му го върна, като го заключи под душа и предварително запуши отточния канал. Смили се, преди водата да е стигнала до тавана.

Щом изсуши козината си, Лотор се развилия. Реши, че Стен има съюзници и че Ш’аарл’т е сред тях. Затова пъхна края на противопожарния маркуч под вратата й и завъртя крана.

Ш’аарл’т се събуди, когато стаята й се напълни до половината, разумно отвори вратата и пак заспа.

Лотор обаче не предвиди колко лошо е да имаш за противник един паяк.

През следващата нощ Ш’аарл’т изплете паяжина от прозореца си нагоре към етажа, на който беше стаята на Лотор, и лекичко пъхна вместо възглавницата му кесия, пълна с вода.

Лотор си потърси нова мишена и погна Кашика. Върза експлозивен пакет към огромен чувал с вода, изтъркаля чувала по коридора, почука на вратата на Бишоп и си плю на петите.

Кашика отвори вратата в мига, когато чувалът се взриви.

Неговото отмъщение се състоеше в напъхването на гигантски метеорологичен балон в стаята на Лотор и напълването му с вода. И тъй като беше стар боец, изобщо не си направи труда да провери дали Лотор е в стаята, когато капанът се задейства.

Лотор беше освободен само с усилията на почти всички в казармата.

В този момент, понеже на всички им писна и никой не можеше да измисли нищо по-хитроумно, войната свърши.

Единствената полза от нея бе обединяването на Лотор, Бишоп, Стен и Ш’аарл’т в хлабава група.

Групата избра за свой талисман Виктория. Тя не знаеше причината, но се радваше да й правят компания. Четиримата тъй и не обясниха, но чувстваха същото, което Стен долови по време на похода по карта — все някой трябваше да се справи. И Виктория беше най-вероятната кандидатка.

Петимата обсъдиха шансовете си — единодушно установиха, че са нищожни — и какви биха се оказали пилот-инструкторите, ако им бъде заповядано да носят униформи вместо безличните гащеризони.

Виктория измисли най-хубавата клевета срещу Ферари. Заяви, че този мърляч сигурно е бил старши подофицер, може да е изнудвал командира си и в същото време е открадвал всяка имперска собственост, която не е била завинтена на мястото си.

Разсмяха се, пийнаха по чаша билков чай, от който гарантирано нямаше никакви странични ефекти, и се пръснаха по стаите си за неспирното учене.

Поне повечето от тях.

Може би никой още не бе установил страничните ефекти от чая.

Стен и Виктория пожелаха лека нощ на Ш’аарл’т пред вратата на стаята й. Стен имаше намерение само да изпрати Виктория до нейната стая, но изведнъж се чу да я кани в своята.

Виктория прие.

Когато влязоха, той хем ликуваше, хем се притесняваше. Виктория напомпа леглото и оправи възглавниците. Докосна с пръст ципа на летателния си костюм и гащеризонът се смъкна от дребничкото й, абсолютно безупречно тяло.

Стен си бе фантазирал как се люби с балерина… особено с Виктория. Не я бе свалял досега, защото из главата му се въртеше смътната представа, че ако тя склони, ще се окаже точно толкова безпомощен, колкото им внушаваше Мейсън всекидневно.

От преумора и така нататък.

Може и да бе преценил точно на какво е способен в момента. Изобщо не подозираше обаче колко