И тогава Стен вече беше сигурен.
— Прав си, не бива.
И замахна. Ръцете му можеха да убият, осакатят или проснат в несвяст всяко същество, предвидено в бойните изкуства на Империята.
Сабленият удар улучи шията на Бишоп точно под ухото. Кашика се свлече като чувал.
— Тихо! — заповяда Стен, щом другите креснаха от изненада. — Увийте проклетия кабел още веднъж и после дърпаме, колкото сили имаме. Бишоп беше саботьор. Видях как Мейсън му заповяда. Хайде. Трябва да се разкараме оттук!
С импровизирания скрипец освободиха гредата, групата изнесе припасите си от склада и се отдалечи от „кораба“ цяла минута преди крайния срок.
Щом се опомни, Бишоп потвърди правотата на Стен — Мейсън му наредил да играе ролята на саботьор.
Ферари неохотно призна, че са сред малкото групи, успешно изпълнили задачата през последните пет години.
ОЦЕНКА: ОТЛИЧНО.
9.
Стен си имаше затруднения.
Изобщо не беше идиот в математиката — такъв не можеше да бъде никой в имперските въоръжени сили с чин над копиеносец втори клас, — но не вникваше по инстинкт в числата, както например в предметите. А в основния курс по навигация, с който бе претъпкан Първи етап, не успяваше да превърне числата в реалността на корабите или планетите.
Затова с него се занимаваха допълнително.
С Виктория нямаше проблеми, защото всеки знаеше, че единствена тя ще завърши непременно. Но Бишоп?
Нали уж математическите гении са ниски, хилави, говорят пискливо и дефектите в зрението им са коригирани хирургически.
Ето колко струват вкоренените заблуди, унило си мислеше Стен, докато дебелите пръсти на Бишоп тракаха по компютърната клавиатура и докосваха числа на екрана. С прилежността и търпението на педант Кашика се опитваше да помогне на Стен да проумее, че абстрактните числа описват вселената по-точно дори от картина или думи, независимо колко поетични или изискано подбрани са те.
Стен отново се взря в екрана и не откри връзката.
— Адски скапана работа — изсумтя Бишоп на Виктория. — Донеси ми брадвата от противопожарното табло. Все с нещо трябва да му вкараме това в главата.
Виктория намери решението.
За по-малко от една вечер свързаха минихолопроектора на Стен с компютъра. И когато въвеждаше числа, холопроцесорът показваше мъничка триизмерна звездна карта.
Накрая, след безчет задачи, у Стен започна да мъждука прозрението.
Оценка: МАТЕМАТИЧЕСКИ УСЕТ — НУЖДАЕ СЕ ОТ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.
Незнайно защо почти във всяко училище, където го натикваха, имаше тестове за поносимост към гравитацията.
Стен смяташе, че разбира защо е необходимо да се знае колко G ще издържи някой или колко пъти могат да му сменят направлението на полето, преди да се издрайфа… но щом вече е установено, за чий са повторните тестове?
Знаеше, че самият той може да действа като войник без помощта на гравискафандър до 3,6 имперски грави. Можеше да работи седнал в постоянно притегляне до 11,6 И-грави. Би загубил съзнание при кратко въздействие на 76,1 И-грави или почти мигновен шок от 103 И-грави.
Всичко това го имаше в медицинския му файл.
Защо пак го проверяваха?
Реши, че това просто си е част от приложния садизъм, който преживяваше във всяко училище още от промишления свят Вулкан чак дотук.
Но от всички идиотщини за проверка, които мразеше, центрофугата беше най-лоша. Мозъкът му съзнаваше, че няма начин тялото да познае дали ускорението се дължи на въртене в кръг. Тялото обаче отвръщаше „хайде на бас“ и започваха напъните.
Естествено в Първи етап използваха центрофуга.
Сви устни, взрян в машинариите от неръждаема стомана, надвиснали в огромната зала.
— Изглеждате разтревожен, кадет Стен — обади се Мейсън.
Стен зае изпъчената стойка, която инструкторите наричаха „мирно“.
— Съвсем не, сър. Не съм разтревожен, сър.
— Уплашен ли сте, кадет?
Великите шаблони. Как му се искаше Алекс да е тук. Знаеше, че тантурестият жител на тежък свят би намерил отговор… вероятно като фрасне Мейсън.
Спомни си обаче, че Килгър вече е минал през летателната школа. И понеже Стен не бе дочул никаква мълва, явно Алекс бе завършил, и то без да убие Мейсън.
Предположи, че са изпратили Килгър да мине през Първи етап другаде, отговори уклончиво на Мейсън и се покатери по стълбичката към една от капсулите на центрофугата.
По-късно вечерта стомахът на Стен се намести достатъчно, за да усети лек глад.
Той излезе от стаята си и тръгна към залата за отдих. В някой от автоматите за храна все щеше да се намери някаква рядка кашица.
Ш’аарл’т, Бишоп и Лотор седяха около една игрална маса и не продумваха. Стен си взе пълната чаша от нишата и седна при тях. Лотор му съобщи новината:
— Изритаха Виктория.
Стен подскочи и супата плисна в скута му. Той изобщо не забеляза.
Бишоп отговори на незададения въпрос:
— Провалила се на гравитационния тест.
— Не може да бъде — възрази Стен. — Та тя беше проклета гимнастичка! И танцьорка.
— Явно — вметна Ш’аарл’т — замайването не е непознато дори за атлетите.
— При колко G?
— Дванадесет и малко — обясни Бишоп.
— Гадост! — изтърси Стен.
Дори умерените бойни маневри при изключени генератори на Маклийн понякога пораждаха по-голямо ускорение.
Осъзна, че всички говорят за Виктория в минало време. В някои неща Първи етап си беше чист садизъм, но отпаднеше ли някой курсант, незабавно го разкарваха. Стен дори малко се изненада, че тримата изобщо са научили в какво се е провалила.
Освен това му беше ясно, че щом вече я няма Виктория, техния талисман за достигането до следващия етап, никой от тях не се надява да успее.
10.
Кадетите уместно наричаха екрана за съобщения във фоайето на казармата „Таблото на прокобата“. Стен прочете последното нареждане, щом то замига, за да привлече вниманието му — в 16.00 всички кадети да се явят на централния плац. Питаше се каква ли форма на масово изтезание са измислили този път инструкторите. В края на краищата оставаха броени дни до края на Първи етап, а още имаше оцелели, сред тях Ш’аарл’т, Бишоп и Лотор.
Чак тогава съзря уловката.
