изобретателна може да се окаже една бивша професионална танцьорка.
На следващия ден Виктория и Стен получиха твърде ниски оценки в различните изпитания, на които ги подлагаха.
Бяха спали по-малко от час.
8.
Подборът премина от писмени или симулационни тестове към истински задачи и Ферари и Мейсън получиха своята възможност за съвсем сериозен тормоз.
Стен се досещаше, че този път го очакват големи главоболия — Ферари сияеше, дори Мейсън позволи на цепката, която имаше вместо уста, да се понадигне в едното ъгълче.
— Това при нас се нарича „групово препятствие“ — благо обясни Ферари.
Групово. Препятствие.
Групата се състоеше от Бишоп, Виктория, Лотор, Стен и още шестима.
Ето какво беше препятствието.
— Сега стоим в командната зала на разрушител — продължи Ферари. — От клас „Цвете“, ако сте толкова любознателни. Изглежда ужасно, нали?
Изчака хоровото потвърждение от страна на кадетите.
— Причината да е в толкова окаян вид е аварийното кацане върху един планетоид, на който въздухът и водата са горе-долу поносими. Няма обаче нищо за ядене и почти нищо, годно за направата на подслон. — Ферари се усмихна. — Онези от вас, които са преминали екологична подготовка, да не ми досаждат с обяснения колко е нелогично да има такъв планетоид. Аз не съставям задачите, а само ръководя занятията. Както и да е, нали виждате тази зала за управление? Ами да. Направо съсипана от катастрофата. Виждате и този отворен люк — през него се излиза на планетоида, който е представен доста пищно. Лично аз си признавам, че не вярвам да има лилави дървета. Отплесвам се. Господин Мейсън, имате ли нещо против да продължите?
— Благодаря, сър. Вие, нещастници, сте катастрофирали. Единственият начин да оживеете е да си изнесете аварийните комплекти навън. До тях се стига по този коридор. Имате два проблема — коридорът е запречен.
Няма майтап, рече си Стен, щом надникна в коридора. Възхити се колко старателно са им подготвили задачата. Когато влязоха в огромното помещение, им се стори, че корабът се е халосал в джунглата и половината му се е намачкала.
Вътрешността на кораба с някои изключения (които Стен си отбелязваше внимателно) имитираше точно командната зала и околните коридори на разрушител.
Стен се питаше защо ли преди инструкторите да вкарат групата тук, Мейсън дръпна Бишоп настрана и му каза нещо… и то важно, ако се съдеше по реакцията на Кашика.
Мейсън продължи:
— Вторият ви проблем е, че силовият агрегат е в режим на самоунищожение. Имате двадесет минути, преди този кораб да се разхвърчи по-високо и от рая. Ако не се доберете до припасите си, се проваляте в задачата. Всички. Ако още мъдрувате над проблема, след като изтекат двадесет минути, се проваляте, Всички.
— Благодаря, господин Мейсън, достатъчно.
— Слушам, сър!
— Изпълнението на задачата започва… сега!
Почнаха да бълват идеи.
Виктория се намеси — всичко да върви на майната си. Какво трябва да изнесат?
Кашика възрази, че е глупаво да се държат така — първо имали нужда от план.
Лотор отсече, че като не знаели в колко дълбок дракх са нагазили, как можели да кроят планове?
Положението беше ясно. В коридора към аварийните комплекти имаше купчини разнообразни отломки от кораба, които бяха лесни за разчистване. Само че две грамадни стоманени греди се кръстосваха насред коридора и нямаше начин да ги помръднат без допълнително оборудване.
Двама кадети доказаха това, когато си напънаха гърбовете да освободят заклинените греди.
Лотор стоеше до доста по-малка греда пред купчината парчетии.
— Ето от това става лост — реши той. — Само да имахме опорна точка.
— Стига де, Лотор — охлади го Кашика. — Нямаме никаква скапана опорна точка.
— Имаме си, и то адски добра — скастри го Виктория. — Ей, момченца, двама от вас да домъкнат картографския шкаф от командната кабина.
— Няма да стане — заинати се Бишоп.
Стен се вторачи в него. Какво го прихващаше Кашика? Обикновено пръв се вкопчваше в новите идеи. Двама от мъжете отидоха за шкафа, а Стен проведе собствен оглед из „кораба“.
Когато се върна в коридора, картографският шкаф беше близо до пречещите греди. Подпъхнаха малката греда под едната голяма и цялата група я натисна. Първата преграда се надигна, извъртя се и рухна с грохот отстрани. Групата отдели миг да кресне ликуващо и премести лоста напред.
— От това нямаме полза — настояваше Бишоп.
И друг кадет се отдръпна и каза:
— Май си прав.
После посочи един червен капак с надпис „ПРОХОД ЗА ПРОВЕРКА НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ СИСТЕМИ.
Курсантът отмести капака. Покрай коридора минаваше успореден тунел.
— Готово, това е — обяви той.
— Ти не прочете ли надписа на капака? — спря го Стен.
— И какво? Корабът няма как да стане по-изключен.
— Прав си — съгласи се Бишоп.
И Стен отново се зачуди.
Кадетът се напъха в тесния тунел. Капакът щракна зад него. След пет секунди чуха вой от болка.
Изчадията, подготвили тестовете в Подбора, се бяха погрижили и за този вариант. В тунела би трябвало да има свръхнагрята пара. Все пак това беше макет, затова кадетът се отърва само с малка вълна от гореща вода, колкото да получи изгаряния първа степен, после тунелът се отвори и го изхвърли от другата страна на декора, а там Ферари му съобщи, че е мъртъв и отпада от задачата.
След „смъртта“ на курсанта групата удвои усилията си да отмести гредата с лоста.
Стен направи малко сметки от елементарната физика, обяви „не става“ и потърси друг начин. Мина през кораба и излезе отвън в търсене на нещо, което да може да се превърне в инструмент.
Намери го.
Когато довлече в коридора четиридесет метра контролен кабел, сигурно изтръгнат от обшивката на кораба и паднал в джунглата, другите вече бяха задъхани и отчаяни.
Оставаха им седем минути.
Стен изобщо не прахоса време в обяснения. Издърпа дебелия два сантиметра кабел към гредата и го уви на няколко примки около нея. След това го опъна към една здрава скоба в стената на кораба и пак го върна към гредата.
Бишоп го спря.
— Що за тъпотии правиш?
— Пращам въздушни целувки на скапания Император — сопна се Стен. — Я ми помогни.
— Стига де, Стен! Губиш си времето.
— За последен път — чуй ме, Кашик. Ще използваме този кабел като скрипец и ще издърпаме гредата.
— Стен, не знам дали ще има полза от това. Защо не го обсъдим?
— Защото имаме само пет минути.
— Именно! Значи не бива да сбъркаме, нали?
