насърчаваха ме да ям и да пия на корем. — Изсумтя през зачервения си вече нос. — Ясно си е, че нямаше нужда да ме уговарят.
Долови как напрежението в залата спадна. След малко отново се надигна гълчава. Кръчмарят дори му сипа една чашка за сметка на заведението. Махони посръбваше и се оглеждаше — просто дружелюбен човек, зяпащ себеподобните си.
Един добре облечен и излишно пълен мъж доближи с чаша в ръка и седна до него.
— Като ви гледам, май се занимавате с търговия.
Махони се засмя.
— Брей, толкова бързо ли ме е променила? Щото през две трети от живота си бях фермер. Сега съм се захванал с продажби, тъй да се каже.
— Защо „тъй да се каже“?
Махони незабавно се разгорещи. Зае се да разгръща пред човека брошури и дипляни.
— Аз съм спец по инсталациите за торове. Вижте ги само тия красавци. Малки, евтини, а производителността покрива нуждите и на домашна градинка, и на възголямо стопанство.
Мъжът като че ли прояви искрен интерес.
— Хм, може пък да имаме полза от нещо подобно.
Махони се взря в него изпод бухналите си вежди.
— Не ми се обиждайте, ама вие не приличате на фермер.
— Не се обиждам — увери го мъжът. — Аз продавам техника. Вече имам тридесет и два магазина, ще откриваме и още.
— Ама вие сте ми голям късмет! Чакайте сега да ви разкажа за тези хубави мъничета.
Махони се впусна в „представлението на дресираната мечка“, както си го наричаше, което се проточи през много опразнени чаши и почти цял час. И други мъже се включиха в разговора. Скоро Махони раздаваше своите бутилирани „визитни картички“.
Досега при изпълнението на задачата си бе обиколил единадесет планети в Пограничните светове. Бе изпипал до съвършенство прикритието си. Накрая се бе насочил към имперското средище в този звезден куп — Кавит.
Представяше се за застаряващ земеделец, през по-голямата част от живота си обработвал голям и богат имот в една от основните селскостопански системи на Империята. Имал навика и да човърка неуморно, непрекъснато измислял дребни приспособления, за да премахва дразнещи го проблеми.
А коронният му номер с торовете беше страховит. Махони можеше да витийства часове наред за скапаното качество и цените на обикновените торове… и често го правеше за ужас на сътрапезниците си. Фермерът Махони изобретил и чудничка спретната инсталацийка за торове, после със собствени пари основал малка фирма.
В момента играеше ролята на рекламен агент на самия себе си — обикаляше селскостопанските райони, за да хвали стоката си. Понеже изобщо не крънкаше пари предварително, а само питаше хората може ли някой от търговските му агенти да ги посети след около месец, успяваше да уталожи подозрителността дори у прекалено враждебните заселници в Пограничните светове.
Махони беше убеден и че домашната му ябълкова ракия е сполучливо хрумване, както и старческата му приказливост, понеже познаваше дреболиите в селския живот и можеше да дотегне до сълзи на всекиго. Съжаляваше единствено за пръхтенето, което добави за по-голямо правдоподобие. Вече не можеше да престане и се питаше дали някога ще успее да се избави от този навик, който сам си бе натрапил. Опечаляваше го и фактът, че от непрекъснатото пръхтене носът му придобиваше яркочервен оттенък.
— Като ви слушам, чудесни са — съгласи се търговецът на техника. — Властите създават ли ви главоболия в лицензирането?
Махони изпръхтя особено нагло.
— Лицензиране ли? Власти ли? Че вие за глупак ли ме смятате? Да му се не види, разправял съм се с проклетите власти цял живот. Позволиш ли им, всичко по силите си ще сторят да ти съсипят стопанството.
Струпаните наоколо фермери замърмориха в гневно съгласие.
— Пък и не вярвам да ми остават повече от трийсетина годинки. Преди да си извадя от задника тоя трън на лицензирането, отдавна ще съм пукясал.
Логиката в думите му беше древна и неоспорима.
— Ами доставките? Имате ли някакви пречки в това?
— Е, още не доставям. Засега обикалям да опозная хората, да си хваля инсталациите. Защо? Как мислите, ще си имам ли затруднения във вашия край?
Търговецът на техника избухна.
— И то какви! Затънал съм в поръчки. Платени в налични. Но покрай всички тези разправии с таанците май съм се запътил право към фалита.
Впусна се в дълги оплаквания, допълнени и обогатени от вмятанията на бавно растящата тълпа, насред която седеше Махони.
Разказваха му за подлите мързеливи таанци, за нападенията срещу имотите и собствените си ответни удари. Разказваха му за икономика, изпаднала в почти пълно вцепенение, за некадърни ченгета и още по- безполезни войски в имперските гарнизони.
Споделиха и подозренията си: загадъчни светлини над общините на таанците, вероятно трупане на оръжия и промъкващи се професионални таански войници, за да подпомогнат своите долни събратя.
Естествено заселниците от Империята нямаше в какво да бъдат упрекнати. Толкова упорито се стараели да не се огънат под товара на несгодите. Всеки в кръчмата бил правил жертви, нали така? Ами че те дори опоскали солидно банковите си сметки, за да си купят оръжия, с които да бранят своите стопанства и собствеността на Империята.
През цялото време Махони оставяше лицето си да помрачнява, за да покаже, че е съгласен с тях. Рядко ги прекъсваше освен с по някое пръхтене и поръчка на още едно питие за всекиго.
До края на вечерта можеше да попълни цял микрофиш с разузнавателна информация.
Започваше и да осъзнава, че положението в корпуса „Меркурий“ е още по-лошо, отколкото го бе обяснил на Императора. Сведенията, които трупаше, напълно се разминаваха с всичко, съобщавано на Императора. В Пограничните светове корпусът беше просмукан с провокатори, покварен и разнебитен.
От такива тъпотии дори на един честен ирландец можеше да му се отще да пие.
16.
— … и значи тогава рекохме на тая имперска купчина дракх да си завре изостаналите данъци, където светилото не огрява, и да се разкара на майната си от нашия окръг.
Едрата таанка избухна в гръмогласен смях от историйката на Махони и го плесна здравата по гърба.
— Само тъй трябва да се постъпва с тях — насърчи го тя. Оригна се мощно на бира и надникна в нощта. — Завий тук.
Махони я послуша и скоро изкара колата върху билото на някакво възвишение. Точно пред тях засия таанската комунална ферма, ръководена от неговата спътничка. Беше се запознал с нея в местното леговище за наквасване на гърлото. Фреда беше висока и тежка жена на средна възраст и от много години се грижеше за благосъстоянието на голяма таанска общност. След огромно количество бира, прокарвана в стомасите с помощта на десетина шишенца от неговата ракия, станаха първи дружки.
Махони охотно прие поканата й да прекара няколко дни в нейната общност, та да види „как се върши работа по тия краища“. Тя го увери, че ще има от какво да си извлече поука. Той смяташе, че ще стане точно така, само че заради откъслечните слухове и пиянските приказки, които го бяха накарали да дойде насам.
Дори нощем общината изглеждаше внушително. Когато доближиха, Махони различи множество големи казарми от стомана, заобиколени с наглед доста добра охранителна система и гадна ограда от режеща тел. Щом стигнаха портата на главния вход, пред тях се изпречиха двама тежковъоръжени таански фермери.
Вместо поздрав Фреда им подвикна няколко дружески мръсотийки.
