Генерал Махони усилено се стараеше новото му укрепление да не бъде разкрито до подходящия момент. Поддържаше връзка по наземен кабел със свръхниски честоти. Стен отговаряше с предварително уговорени единични кодирани сигнали. Укреплението не проявяваше други признаци на живот.
Минаха четири дни, докато Махони подготви голямата си офанзива.
Една битка може да се води с най-различни цели — завоюване на територия, маскиране на втора атака и така нататък. Генералът възнамеряваше с това нападение да убива таански войници.
Много старателно обясни оперативния си план на ван Дорман. Щом схвана замисъла му, адмиралът изпадна във възторг. Той беше уверен, че след това сражение таанците ще бъдат разгромени и принудени да се изтеглят от Кавит… или поне да преминат в отбрана.
Йън Махони се питаше как ван Дорман е успял да изкара толкова години на военна служба и още да вярва в призраци.
В най-добрия случай биха успели да отблъснат и позабавят гигантската военна машина на таанците. Махони не виждаше каква друга стратегия да прилага освен първоначалната — да се бие, докато на Кавит не бъдат изпратени подкрепления. А вероятността за това според него намаляваше неотклонно. Но поне щеше да прави победата на лейди Атаго и таанците все по-скъпа.
И така имперските сили нападнаха, без да се надяват на нищо.
Разбира се, таанците имаха въздушно надмощие по целия периметър. Техните неспирно патрулиращи тактически кораби повишаваха твърде много риска боец или возило, размърдали се край предната линия, да бъдат унищожени.
В тила по-близо до базата на Кавит Махони още разполагаше с достатъчно зенитни ракети, за да отблъсне всички въздушни атаки освен най-мощните. Под прикритието на мрака той премести половината си ракетни установки напред и ги разположи зад самия фронт близо до форт Ш’аарл’т.
На ван Дорман му останаха съвсем малко бойни кораби освен усърдно скрития „Блатен паток“. Но сред тях беше и разрушителят, командван от Халдор — „Хуша“.
Таанците обикновено държаха тактическите си кораби на земята в тъмните часове и поддържаха надмощието си с разрушители, чиито сензори им позволяваха да кръжат няколко километра по-назад. Всеки нощен набег на имперски кораби би предизвикал мигновен отпор, но така въздушните машини за поддръжка на пехотата не се похабяваха излишно.
По изгрев таанските тактически кораби излетяха от изнесените си напред бази към бойните линии.
Петнадесет минути след изгрева „Хуша“ изскочи с рев от подземния си хангар и се понесе към периметъра, а после по очертанията му. Оръжията му заджафкаха и пръснаха на парчета флотилията таански кораби, патрулираща над този участък. Докато вражеските кръстосвачи и разрушители се насочат към участъка, „Хуша“ се прибра в сигурното си убежище.
Лейди Атаго и адмирал Деска се питаха защо имперският кораб бе прочистил този сектор от фронта. Отговорът беше очевиден — ван Дорман подготвяше атака.
Изведоха още машини във въздуха и ги пратиха напред над бойните линии.
Таанските кораби бяха лесни мишени. Камуфлажът се смъкна от зенитните батареи и те изстреляха ракетите си.
Таанците се простиха с още кораби, сред тях и един кръстосвач. Приведоха пехотата си в пълна готовност.
И тогава имперските сили нападнаха.
Атаго се изненада — първата вълна не се състоеше от гвардейци. Напред тръгна сбирщина от помощни флотски батальони.
Удобни цели за таанските сухопътни части.
Флотските батальони издържаха малко на обстрела, после се отдръпнаха зад предишните си позиции.
Ето го и слабото място, което лейди Атаго дебнеше. Това беше шансът й да пробие през имперската отбрана и може би да превземе самия град Кавит.
Скоро щеше да се свечери.
Тя заповяда на войските си да укрепят пробива. На зазоряване щяха отново да атакуват.
Четири часа по-късно и електронното разузнаване, и радиоразузнаването съобщиха на Атаго, че Махони подсилва отбраната си с бронирана техника. Доколкото той имаше невредими верижни машини, те като че наистина доближаваха периметъра.
Тя реши, че това е чудесно. Собствените й тежки бойни машини бяха десет пъти повече. Значи това бе шансът за пълен разгром на имперските войски на Кавит. Тя оголи пехотата навсякъде и събра бронираните части нагъсто в набързо организирани позиции.
Вече си представяше плана — по изгрев ще нападне. Генерал Махони ще започне контраатака със своите танкове. И тогава нейният метален юмрук ще се понесе с грохот.
Три часа до утрото.
Лейди Атаго се унесе в прекрасните сънища на героиня.
Генерал Махони сърбаше кафе и се зъбеше.
От неговата страна фронтът изглеждаше коренно различно. Нарочно бе пуснал „Хуша“, за да унищожи не само таанските тактически кораби, но и пратените вместо тях подкрепления. Вярно, в атаката участваха флотски батальони, но ги командваха офицери от Първа гвардейска, които грижливо насочваха събитията. Напред… и далеч назад.
Контраатаката на таанците стигна до позиции, избрани предварително от Махони — те бяха незащитими.
А бронираните машини, които придвижи към бойните линии, бяха най-вече грависледове със звукови симулатори. Те предаваха на гвардейските честоти и използваха опознавателни кодове на танкове.
Всъщност на фронта имаше само шестнадесет гвардейски щурмови танка. На разсъмване потеглиха напред… и бяха унищожени.
Пълна катастрофа. Но никой от таанците не огледа димящите корпуси, за да открие, че са били с дистанционно управление. Нито един гвардеец не загина в тях.
Атаго заповяда на танковете си да атакуват през пробива.
По комуникационната мрежа плъзнаха сигнали и извън имперските позиции засъскаха хидравлични механизми, оръдейни кули пробиха чимовете, дулата им се завъртяха и намериха мишени.
Форт Ш’аарл’т оживя.
За да сее смърт.
66.
Никой в укреплението не можеше да е сигурен, че колкото и изправни да изглеждат скорострелните оръдия, няма да се пръснат още с влизането на първите снаряди в дулата им. Стен заповяда на екипите си да излязат от кулите и да затворят спускащите се люкове, преди да даде команда за стрелба.
Трите оръдия зареваха според грубичкия израз на Тапиа „като продрискани дракони“. При темп на стрелба 2000 снаряда в минута експлозиите се сливаха в плътна звукова стена.
Тези оръжия бяха конструирани като защита срещу маневрени нападатели от въздуха. Дори компютърът да беше първобитен в очите на Фос, имаше безупречна способност да се справя с мудни мишени като таанските танкове.
Снарядите уж бяха запалителни, но едва една трета от тях пламваха в полет. Нямаше значение — тежката струя метал пореше танковете като отварачка за консерви.
Щом Стен нареди на екипите да се върнат в кулите, чу как някой се разпищя: „Работи! Работи!“ Може и да беше Тапиа.
Форт Ш’аарл’т наистина вършеше отлично работата си.
Първата бронирана вълна вече мачкаше доскорошните имперски позиции, когато Махони заповяда на укреплението да открие огън. По същото време тричленни групи гвардейци със самонасочващи се противотанкови ракети се подадоха от дупките си и разпердушиниха първите машини за броени минути.
