В трикилометровата ивица между укреплението и бойните линии Стен разполагаше с предостатъчно мишени.
Лейди Атаго държеше основните си бронирани части по-назад, за да укрепи с тях пробива. Таанците знаеха, че владеят въздушното пространство и че от периметъра няма пряка видимост към тях, затова наредиха танковете в гъсти колони по предвидените маршрути.
Стен или по-скоро Фос (или по-скоро компютърът на укреплението) даде команда оръдията да прострелят по дължина тези задръстени пътища. Компютърът преброи шестдесет улучени и унищожени танка, преди вторични взривове да запълнят с огнени кълба улиците. Компютърът сякаш намусено уведоми Фос, че е загубил бройката.
Заблещука червена лампичка — включи се и кулата с четворната картечница, където се разпореждаше Алекс. Таанската пехота се опомни от потреса, че някой удря в гръб, и се устреми към хълма. Но докато противопехотната кула гърмеше, кашиците не можеха да се доближат толкова, че стрелбата им да е опасна. Никакво ръчно оръжие не би пробило бронята на укреплението… ако имаше нещо вярно във вехтата документация.
— До всички кули. Самостоятелни действия. Намерете си мишени.
Най-сетне Тапиа получи някаква власт. Седна в командната капсула на мястото на мерача. Доста приличаше на седалка от велосипед, но без колелата, а над дръжките имаше сим-шлем. Движението на ръчките се предаваше чрез собствения компютър на кулата към оръдието.
Четири танка се разхвърчаха на късове, преди атакуващата колона да обърне и да се скрие зад една сграда. Не се виждаха, но и не бяха в безопасност. Тапиа кресна гласова команда за максимален темп на стрелба и тропоса дълъг откос в основата на развалината. Останките се срутиха върху танковете.
Правеше си опити. Ако поддържаше непрекъснато максималната скорострелност, укреплението щеше да остане без муниции — един датчик вече показваше, че от снарядите за това оръдие са останали осемдесет процента. Тя се научи да пести. Минимален темп на стрелба (около 750 в минута) и почукване по бутона. И един танк по-малко.
„Брей, че интересно“ — каза си Тапиа. Забеляза шест верижни бойни машини, прекосяващи открито пространство, завъртя прицела, но закъсня — друга кула ги разпарчадоса. Тя изруга и отново огледа бойното поле.
Укреплението беше заобиколено от туловищата на горящи танкове. Димът се събираше в плътни колони. Тапия превключи прицела на инфрачервени лъчи и си намери нещо любопитно.
„Верижна машина… която не стреля по мен. Ама че забавно“. Това всъщност беше танкът на командващия таанската бронирана бригада. И понеже имаше нужда от сложна комуникационна апаратура, но конструкторите изобщо не искаха верижното возило да бъде веднага разпознато като мозъка, задвижващ нападенията, основното оръдие беше фалшиво. Тапиа прихна, прицели се внимателно и…
И укреплението се разтресе, а ушите й звъннаха въпреки заглушителите, които носеше целият флотски отряд.
В командния център Стен светкавично натисна един светещ в червено бутон. Кулите тутакси хлътнаха надолу и заелата позиции таанска артилерия нямаше по какво да стреля освен по хълмчето. Животоподдържащите системи бяха проветрили форта, имаха и запас от въздух в резервоари под налягане. Ако Атаго стовареше ядрен или химически заряд, Стен беше готов да изолира укреплението от външната среда.
Не вярваше обаче да се стигне дотам — Атаго имаше нужда от околния терен, за да атакуват частите й през него. А само във военните сим-филмчета войниците предпочитаха да се сражават в тромавите, неудобни и опасни бойни скафандри — правеха го, ако нямат друг избор.
— До всички бойни постове. Докладвайте.
— Кула А. Всички индикатори — в зелено.
— Кула В. Добре сме си. Адска шумотевица, шефе.
Разбира се, това беше Тапиа.
— Кула Д. Вдигат малко прахоляк. Никакви повреди.
— Началник, няма пррроблеми и в ловната дружинка — съобщи Килгър от противопехотната кула.
Лека-полека Стен се изпълваше с уважение към незнайните създатели на укреплението въпреки очевидното слабоумие на замисъла.
Светна екран и на него се появи Махони. След като форт Ш’аарл’т се разкри, той премина към обикновена връзка със Стен.
— Докладвай!
Насред операция генералът винаги се държеше крайно делово.
— Форт Ш’аарл’т — със същия официален тон започна Стен — е в пълна бойна готовност. Изпращам данни за изразходваните муниции… предадени. Нямаме жертви. Очакваме заповеди.
Махони се ухили.
— Удовлетворително, капитане. Дръжте се. Ще ви цапардосат с цялата си сила.
— Разбрано. Край.
Таанските щурмови машини бяха изтеглени извън обсега на оръдията в укреплението. Атаго опита с въздушни удари.
Без да очаква свестни резултати, Стен превключи компютъра за управление на огъня към обстрел на въздушни цели. Оръдията, вече на пълен автоматичен режим, се завъртяха нагоре с вой и забълваха пламъци.
Таански тактически кораби се посипаха на отломки от небето. „Това не може да се случи — умуваше Стен. — Аз работя със старовремска оръжейна система. Няма ли напредък в технологиите оттогава?“
Фос намери обяснението. Старовремска била, тъй ли? Оръдията проследяваха, а снарядите им се взривяваха при сближаване с целта на отдавна изоставени от всички честоти. Никой от таанците нямаше уреди за електронно противодействие, които да излъчват на тези честоти.
Стен започваше да се привързва към своя много сив и много стар слон.
— Милейди, да отменим ли атаката?
Атаго пусна още една програма в компютъра си.
— Отхвърля се.
Деска се постара изненадата му да не проличи.
— Загубите, които понасяме от едно-единствено укрепление, са неприемливи.
— Вярно е. Помислете обаче за друго — укреплението е изключително ефективно. А имперските войски са слаби. Следователно успеем ли да разрушим укреплението, ще бъдем в състояние да пробием окончателно през позициите им. Необходимо е само да променим тактиката си. Аз вече го направих. Първият етап започва след малко.
Таанците имаха късмет — лейди Атаго се бе помъчила да предвиди всякакви обрати, когато съставяше бойните си планове. Тя удари по форт Ш’аарл’т с кораби-монитори.
Не би трябвало да са включени в таанския флот за операциите на Кавит, защото не се виждаше каква полза ще има от тези метални грамади с едно-единствено предназначение.
Мониторите бяха огромни и вместителни бойни кораби, оборудвани с тежка броня и само с леко противоракетно въоръжение. Единственото им истинско оръжие беше единичната чудовищна ракетна шахта по централната ос, досущ като шахтите за „Кали“ в корабите от клас „Бълкли“, но несравнимо по-голяма. Ракетата (или по-скоро снарядът), изстрелвана от монитора, всъщност малко надвишаваше по размери тактически кораб.
Самата тя представляваше миниатюрен космически съд със собствени АМ2-двигатели. Един-единствен оператор я насочваше към целта. Ракетата беше предназначена за бойни действия около планети — използваха я само срещу укрепени малки естествени спътници или планетоиди.
Таанското разузнаване бе уведомило лейди Атаго, че в Пограничните светове липсват такива космически крепости. Все пак тя реши да добави към флота си два монитора. За всеки случай. И сега ги насочи срещу укреплението на Стен.
Един монитор увисна с носа надолу до самата атмосфера на Кавит и блъвна огън. Ракетата се стрелна
