Отмъщението на прокълнатите

23.

Свръхсекретът на пакетите „Затворническа помощ“ се състоеше в това, че нито бяха изцяло филантропични, нито неутрални.

На старшите агенти от корпус „Меркурий“ — Разузнаването, — който включваше „Богомолка“, висшите офицери и командирите на военни части и кораби с широк обхват на нападателни и оперативни действия тайната се съобщаваше устно преди изпълнение на мисия, поради съществуващата вероятност да попаднат в плен.

Във всеки кашон се поставяха по няколко артикула. Например:

Ключов артикул беше всеки хранителен продукт, вероятно произведен от фирма, в чието наименование се съдържа роднинско име като „Кафенето на дядо“, „Роботизиран порцион“, „Миризливото сирене на гуруто“ и т.н. Всички фирми бяха напълно легитимни, но пакетираните хранителни продукти бяха напълно негодни за консумация — толкова, колкото можеха да произведат най-непочтените имперски химици. Дори един затворнически надзирател не би трябвало да проявява интерес към тях.

Не съдържаха нищо необичайно, но във всяка кутия беше поставено нещо, което би свършило работа на един беглец. В тайни местенца бяха скрити микроскопични трънчета. Другаде имаше инструменти за дълбаене с размер на игла. Имаше също миниатюрни схеми на вериги, скрити в двойното дъно на пакетите. На един сипещ ругатни затворник би отнело два дни да открие тайника, но по този начин се избягваше разкриване и при най-щателна проверка. В други кутии имаше и други любопитни приспособления. Използваните материали бяха неоткриваеми с детектор.

Всички метали, като топлийки и игли в архаичните комплекти за шиене, бяха намагнитизирани, за да могат да се използват като компаси.

Дрехите бяха белязани с неизличим черно-бял знак „X“ отпред и отзад. Нито един затворнически служител не би могъл да има нещо против използването им, тъй като съвсем очевидно не бяха подходящи за бегълци. В действителност „X“-овете бяха привидно неизличими. Всеки пакет съдържаше малки пакетчета с изкуствен подсладител за еднократна употреба, който всъщност беше безвкусен. Предназначението на подсладителя беше да се разтвори във вода и дрехите да се потопят в разтвора. След четири часа „X“-овете изчезваха и военнопленниците разполагаха с дрехи, които при известни шивашки умения можеха да придобият приемлив за един беглец цивилен външен вид.

Никой извън сферата на имперското разузнаване не знаеше това — със сигурност не и миролюбивата Манаби. То беше грубо нарушение на всички споразумения за военнопленници и на всякакви цивилизовани правила. Естествено това беше персонален проект на флотски маршал Йън Махони от времето, когато оглавяваше имперското разузнаване.

Дори легитимните артикули в пакетите имаха свое нелегитимно предназначение.

На първо място хранителните пакети бяха много полезни за един от разузнавателните замисли на Килгър. Беше го нарекъл „Прелъстяване на невинните/Възмездие за злонамерените (Малка дивизия за спешни операции)“.

На този етап той беше подбрал агентите за операцията измежду най-благонамерените и най-общителни затворници, които познаваше. На всеки от тях беше наредено да избере по един-двама надзиратели и да се опита да се сприятели с тях.

За да се справят със задачата, на „прелъстителите“ се предоставяше достъп до всичко, с което разполагаше всеки затворник. Ако даден надзирател харесваше някакъв пръстен, по някакъв начин той му се подаряваше. Ако друг надзирател изпитваше потребност да разговаря с някого, винаги се намираше състрадателно ухо или слушател, които прелъстителят да набави. Единственото ограничение бяха сексуалните ангажименти — не че Килгър страдаше от някакви морални скрупули, а защото беше достатъчно препатил експерт, за да е наясно, че разговорът върху една възглавница в повечето случаи не е от съществено значение и че съществува неизменният риск в края на краищата прелъстителят да се окаже прелъстен.

Имаше пет първостепенни цели:

1. Може ли да бъде корумпиран конкретният надзирател?

2. Може ли да бъде шантажиран конкретният надзирател?

3. Да се узнае всичко относно сигурността в лагера — от самоличността на надзирателите до разположението на сензорите и разпределението на смените.

4. Да се узнае всичко и всяко нещо, свързано с Хийт — от това какво може да се поръча в един ресторант (бегълци, които не са наясно с липсите в цивилния живот, биваха разкривани поради поръчване на несъществуващи ястия) през транспортните ограничения и изисквания до модерния жаргон и начин на обличане.

5. Съществуват ли начини за измъкване от планетата? Ако да, какви са и какви проблеми са свързани с тях?

Имаше и други изисквания.

На вратата на килията на Алекс и Стен се почука и Килгър се ухили и изрева:

— Н’дей да блъскаш, сър. Вкъщи сме си.

Вратата се открехна и надникна господин Н’клос.

Стен и Алекс се изпънаха „мирно“ според изискванията на затворническия устав.

— Не, не — възрази свенливо младият мъж, — няма нужда.

— Просто искаме да засвидетелстваме нужното уважение, сър.

Килгър се гордееше с постигнатото дотук. Тежкогравитационникът беше забелязал, че Н’клос го наблюдава, докато работи. Килгър беше сравнително сигурен, че проявеният интерес не е на романтична основа. Още повече се убеди в това, когато повдигна сам един огромен бетонен блок, след като трима затворници преди него безуспешно се бяха опитали да го помръднат заедно. Беше забелязал също така, че надзирателят е твърде слабоват дори за мъж, който се изхранва с порциони за таански надзиратели. Окончателно се увери в преценката си, след като чу двама надзиратели да се майтапят с Н’клос и неговата рахитичност.

Алекс изчака, докато двамата се отдалечат от останалата част от групата, и отмести една чудовищна греда от пътя, който почистваха. И сякаш без никакъв повод смотолеви уж на себе си:

— Важното’й да му фанеш цаката.

Надзирателят са заинтересува и Килгър му обясни две-три неща относно използването на тялото като лост: повдигане със силата на краката, а не от кръста, прилагане на цялата сила от рамената и т.н. Н’клос изобщо не беше чувал за такива неща.

Килгър изрази щедрата си готовност да му покаже и други трикове, без изобщо да намеква, че за него Н’клос е нещо повече от един по-деликатен таанец, Постепенно на Н’клос му стана навик да се отбива в килията им, когато патрулираше из затворническите крила.

Младежът много харесваше кафе, обилно подсладено със земна захар. Килгър пък разполагаше с неограничени запаси от пакетите с помощи.

Досега Стен нямаше право да остава в килията при посещенията на Н’клос. Килгър му беше казал, че има основателна причина за това. Но сега можело да възникне нужда от отвличане на вниманието.

— Няма да откажеш едно кафе, нали? — каза Алекс, докато палеше малката печка и слагаше почернялото очукано джезве.

Н’клос приседна на едно от столчетата — беше ги измайсторил Алекс.

— Как върви войната? — попита Алекс.

— Пак орязват порционите — измърмори навъсено Н’клос. — Даже нашите.

— Не ги е срам! — възкликна Килгър.

— Трябвало да има за онези, които воювали най-сурово и заслужавали най-много.

— Казано откровено, това си е грешка. Не че имам намерение да критикувам. Обаче не знаят ли шефовете, че всеки се бие, както може?