— Само Всевишният дарява и отнема живот. Няма особено значение кое от двете ти дарява.
Стен отново стисна и разпусна неколкократно челюсти.
— Освен това ти не успя да разбереш учението на Всевишния. Само онези, които живеят близо до земята, които не служат на Мамона и осъзнават, че дълг на всеки е да подкрепя и подпомага другите, могат да го разберат и да ни дадат подслон.
Стен си спомни едно отдавнашно учение, когато в продължение на няколко дни някакви по общо мнение неутрални селяни преследваха екипа му от „Богомолка“ из пресечена местност, и не отговори.
— Хранех надежда, Хорацио — заключи унило Кристата, — че разбираш посланията ми и ще станеш един от нас. Ти не го направи. Но можем да продължим да се молим за онези, които решат да се възползват от онова, което ни е дарил Всевишният, да открият истината в сърцата си и щом отново възвърнат свободата си, да проповядват светлината.
Най-доброто, на което можеше да се надява Стен, беше Кристата и неговите приятели да са достатъчно впечатляващи, за да отклонят вниманието от истинските бегълци и да намерят лека и почтена смърт.
Сен Клер изчака вратата зад Стен да се затвори и едва тогава погледна към Л’н. Дори в сумрака виждаше потрепващите й „ръце“.
— Но ти трябва да тръгнеш — започна без увъртания Л’н.
Да, помисли си Сен Клер. Трябва да тръгна, Тук започвам да полудявам. Това опит за бягство номер двайсет и две ли ще е? Или двайсет и четири? Беше спряла да ги брои на двайсет и едно и не искаше да си спомня дали беше инкасирала още неуспехи.
Този опит трябваше да е успешен.
В противен случай се виждаше как се мята със спокойно хладнокръвие на оградата и я убиват.
До този момент бе избягвала да участва в нагласена игра. Но шансовете да запази хладнокръвие и да изчака печелившите числа ставаха все по-незначителни.
А Л’н?
Така или иначе, можеше да разчита на Стен. Тя ще оцелее, каза си Сен Клер.
А и не беше безпомощна глупачка. Беше вечно измъкващата се. Самотният оцеляващ комарджия. Не се нуждаеше от никого и от нищо.
Нали така?
25.
Великолепието на лейди Атаго съответстваше на величието на таанците — както и на тяхното поражение.
Таанците разработваха старателно военните си планове до най-малката подробност. Ако плановете по време на военните действия се окажеха погрешни, таанците бяха гении на импровизацията. Бяха в състояние — и го правеха — да скърпват военни части от коренно противоположни елементи, да ги мятат на предните линии и да побеждават.
Култивираната чрез обучение готовност на воините им по-скоро да загинат, вместо да отстъпят, не беше вредна, разбира се. Но им липсваше способността да внесат промени в даден план, след като вече е бил одобрен.
Така че лейди Атаго измерваше с крачки командния пункт и тропотът на токчетата й отекваше в празното пространство.
В момента би трябвало да дава инструктаж на дванайсетимата командващи военните действия командири с окончателните и пълни подробности относно постепенното нападение на Дюрер. Командният пункт беше напълно екипиран и полусферичният куполен екран можеше да демонстрира всяка подробност от цялостното стратегическо нападение до дислоцирането на най-незначителния патрулен екип.
Вместо това лейди Атаго беше уведомена с най-секретния шифър да отложи срещата и да изчака, без да предприема нищо.
Според следващите разпореждания — САМО НА ЧЕТИРИ ОЧИ — ръководителят на Таанския съвет лорд Феерле отправяше молба да проведе съвещание с командващия флотилиите в удобен за нея момент.
Атаго изпрати само обичайното потвърждение. Не се разпореди и да го посрещнат, когато бойният кораб на Феерле остана без АМ2 и беше изтеглен на буксир.
Помощният персонал и щабните офицери можеха да предоставят съоръженията. Атаго се разтревожи. Ставаше нещо твърде, твърде нередно.
И опасенията й бяха напълно основателни.
Феерле влезе в командния пункт, поздрави според съответстващите на поста й формалности и освободи помощниците си.
Лейди Атаго най-учтиво го запита дали желае да бъде удостоен с възможността да се запознае с плановете й за предстоящата операция.
— Не — отговори Феерле. — Напълно съм запознат с тях и ги одобрявам, разбира се.
Тогава защо си тук, помисли си Атаго.
— Съветът проведе заседание и се ангажира с този грандиозен план. Всъщност имат желание да се засили стратегическата му мощ.
Атаго надуши някаква… не, няколко неприятности. Натисна с длан един ключ и върху тъмния екран с галактическата карта над главите им се появи диаграмата за нападението срещу системата Дюрер. Нито един от таанците не погледна нагоре.
— Май не разбирам — отсече Лейди Атаго.
— Благодарение на великолепната ви планировка и анализ си дадохме сметка — продължи Феерле, — че вашето нападение следва да бъде осъществено масирано. — Той се извърна към екрана и хвана командния лост. — Ето тук: дванайсет бойни флотилии ще нахлуят към системата Дюрер. Ето тук заблуждаващата военна маневра срещу системата Ал-Суфи ще ангажира имперските сили, докато не стане твърде късно.
Лейди Атаго дори не си даде труд да отговори.
— Ударът, както всички се споразумяхме, е насочен към сърцевината на Империята. Затова след подробен анализ и обсъждане в Съвета постигнахме съгласие, че трябва да разширим плана както поради неговото великолепие, така и в името на съвършенството на таанския идеал.
— Което означава?
— Смятаме, че запазените в резерв флотове могат да бъдат включени изцяло в активни бойни действия. Няма да се притесняваме за нашите флангове, а по-скоро ще приложим тактика „прескочи кобила“ на придвижване напред. Всеки кораб, бойна част или флот, които вземат участие, ще отпаднат от главния удар. Други части ще се придвижват през и около тях към главната цел.
— Главната цел, милорд — напомни Атаго, — беше да си осигурим системата Дюрер и да я използваме като трамплин за окончателната атака.
— Лесно постижима цел — отговори лорд Феерле. — Която вероятно би ни принудила да се забавим и да се прегрупираме. Съветът реши да се придвижим до Дюрер и да предприемем окончателната атака.
Ва банк.
— Да предположим — продължи Атаго, като огледа екрана над главата си, — че имперските сили, които нападнат фланговете ни на и около Ал-Суфи, успеят да се измъкнат? И след това атакуват главния удар към Първичен свят?
— Това няма да се случи — отсече с нетърпящ възражение тон Феерле. — Убедени сме, че вашият заблуждаващ план ще ги принуди да защитават фалшивата цел, докато не стане много, много късно. Освен това… — той замълча за миг — разполагаме с допълнителни военни подкрепления за потвърждаване на заблудата.
— Тоест?
— Има и още една причина — добави Феерле. — Лейди Атаго, тази война се проточи много повече и от най-песимистичните ни прогнози. Ние чисто и просто не разполагаме с ресурси от АМ2, за да си позволим и най-малкото забавяне.
Лейди Атаго можеше да приведе основания защо бойният план на Феерле — беше сигурна, че е лично
