още и колко често използват същата система. Напоследък изникнало ново кодово име. Не само не принадлежало на никого в лагера, но претърсвало данните с редовен „1+1+1+“, много по-бавен, но даващ гаранция, че няма да бъде пропусната нито една подробност.
Сен Клер полюбопитствала кой може да е това и какво точно търси.
— Успяла ли е да разбере? — попита Стен.
— Не и кой е търсачът — отговори Вирунга. — Само какво… търси.
— И какво търси?
— Теб — каза Вирунга.
Казаното сепна Стен.
— Но как…
Вирунга продължи да обяснява. Непознатият търсел данни за човек, който съответства на описанието на Стен. Проверявал методично всичко, свързано с промени във външността и самоличността. Било само въпрос на време да открие досието на Стен.
Предположението на Вирунга беше — при това твърде основателно, — че който и да търси Стен, не възнамерява да го прегърне любвеобилно и да го обсипе с подаръци и целувки.
Изводът:
— С Килгър трябва да… изчезнете!
Стен изобщо не възрази. Двамата с Алекс щяха да тръгнат с другите. Оставаше само да събере за последен път екипа по бягствата и да го информира подробно какви спънки може да се очакват при осъществяването на плановете им.
Останалите посрещнаха новината безмълвно. Прегледаха набързо ролите, които щяха да разиграват, за да проверят по какъв начин ще се отрази включването на Алекс и Стен, успокоиха се, че не възникват никакви проблеми, и се съгласиха. Колкото повече, толкова по-весело.
След което Сен Клер се изправи и обяви, че в плановете има още една промяна. Не тръгвала сама. Вземала и Л’н.
— Най-идиотската идея, която съм чувал — изтърси Стен, преди Алекс да забие лакът в ребрата му, за да го предупреди да е по-дипломатичен.
По-късно му обясни, че първо би трябвало да изчака и чак тогава да й каже, че е откачила.
— Все същото — възрази Стен.
Но преди Стен да си позволи глупостта да се опита да й забрани, тя свали картите си.
— Да не си посмял да ме спираш. Двете се измъкваме утре през нощта — независимо по какъв начин. През тунела заедно с останалите или под мрежата.
Стен нямаше друг избор, освен да се съгласи. Ако Сен Клер отново предприемеше каубойска акция, щеше да провали всички шансове на тунелджиите, а и беше убеден, че не би могло да я спре нищо освен убийство. Така или иначе, изобщо не можеше да проумее защо предприема подобна стъпка. Доколкото можеше да прецени, това бе чиста идиотщина — с Л’н неминуемо щяха да я хванат. Питаше се какво ли смята да спечели Сен Клер от подобен ход — нали единственото съображение за нея беше личната изгода.
Беше в грешка и за едното, и за другото. За първи път в живота си Сен Клер не действаше егоистично. Просто знаеше как щеше да преживее Л’н новината за бягството на Стен. Без подкрепата на своя идол беше загубена. И второ, въпреки че Сен Клер нямаше как да го знае, присъствието на Л’н щеше да спаси и двете.
Стен сви пръсти и ножът тупна в дланта му. Той разряза бавно калта, изгреба я встрани и започна да дълбае все по-настървено. Най-накрая нощният въздух проникна през пролуката и усетиха смразяващия му лъх — изсуши потта им и проветри задимения въздух.
Стен се измъкна през дупката. Изправи се, зашеметен и малко объркан. Погледна смътния контур на града долу — приглушените заради затъмнението светлинки блещукаха нарядко.
Алекс се измъкна след него. Стисна го за рамото и го побутна напред.
Бяха на свобода.
27.
Дюрер беше значителна победа.
Фишът по обща история, който всички подчинени на Имперската образователна система светове използваха в гимназиалната степен на обучение, представяше битката с няколко стрелки.
В този момент е осъществено нападение… тук. Придвижваща се червена стрелка. Подкрепено от съпътстващо нападение… тук. Отблъснато… тук. Синя стрелка.
Крайният изход… такъв.
По-любопитните можеха да изтеглят подробен фиш и при възможност за достъп до бойна зала да прожектират повече подробности от битката.
В този момент започваше объркването.
Като се започне с това, че битката на Дюрер беше наричана по различни начини, а именно Сраженията Дюрер — Ал-Суфи, Първо имперско контранападение, Втора таанска офанзива, Флотски сблъсъци през междинните фази на Таанската война и т.н., и се стигне до неточни и объркани описания на участващите кораби.
Още по-объркващи за жадния за знания ученик бяха описанията на всеки и всички замесени във въпросната битка.
Сражението/ята се превърнаха в предпочитано изследване за любители и професионалисти, като и едните, и другите се опитваха да открият ракурс, който би им позволил да проумеят какво точно се е случило през всичките тези седмици и — което беше по-съществено за историците — да съзрат някакво величие в нещо, което напомняше по-скоро кръвопролитна безразсъдна касапница, в която бяха загинали няколко милиона.
Усилията им за подобна интерпретация и подобен ракурс бяха напразни.
Такова нещо чисто и просто не съществуваше.
Капитан Бет от екип „Богомолка“ наблюдаваше нещо, което й приличаше на цяла таанска флотилия, да се носи към нея и се надяваше Вулкан да й даде едно или няколко божества, към които да отправи молитвите си.
Императорът беше направил залозите си. Да, той беше убеден, че истинското нападение ще е насочено срещу Дюрер. Ал-Суфи беше само заблуждаваща маневра и той беше разпределил по съответен начин силите си под командването на флотски маршал Йън Махони.
И все пак…
На светлинни години оттатък Дюрер се носеше нещо, което напомняше съсипаните корпуси на няколко таански разрушителя. Цяла флотилия.
Каквато всъщност бяха.
Онова, което таанците не знаеха, беше, че много, много месеци преди това имперски боен флот бе нападнал флотилията от засада в една съвсем друга галактика. Призивите им за помощ бяха заглушени, поради което не успя да ги прихване нито един таански свят. За Таан флотилията просто беше изчезнала, вероятно след някаква страховита героична операция.
Корабите бяха ремонтирани и почистени. След това бяха снабдени с бронирани енергийни източници, свръхчувствителни сензори и защитени комуникационни системи и дислоцирани оттатък Дюрер.
На екип „Богомолка“ беше наредено да чака.
Бет и нейният екип, както и останалите екипи, правеха тъкмо това, като се мъчеха да превъзмогнат скуката и усещането, че са пратени за зелен хайвер в някаква безсмислена мисия.
Всички екипи възприемаха задачата като операция за печелене на слава и ругаеха шефа на „Богомолка“ за натягането му за медали и некролози. Защо не бяха използвали много по-фини сензори без необходимостта от екипаж?
