побъркан атентатор, Шапел. Откачалка. Възможно ли е да е бил просто някакъв маниак, а Тайният съвет, който вече е заговорничел за завземане на властта, да се е възползвал от шанса?
— Не — отсече Махони. — Действали са твърде бързо, а не са толкова умни. С изключение може би на Кес.
— Съгласен съм. Прегледах бележките ти, Йън. Разполагаш с цялото битие на Шапел, ден по ден, но липсват записи за около месец, преди да се появи с пистолета. Това твой пропуск ли е? Да не би да се е наложило да се махнеш от града, преди да си намерил тези липсващи парчета от мозайката?
— Отново не. Той е изчезнал. Видели са го два пъти в компания — два пъти — с онзи тип, който изглеждал богат, и… о, за Бога! — възкликна Махони, като внезапно му просветна нещо.
— От предъвкване на доказателства глава не боли — подхвърли Килгър, чийто интерес се беше събудил. — За Бога, маршале, продължавай.
— Богат мъж. Контрол, разбира се. За това вече се бях досетил. Не съм пълен глупак. Но изобщо не ми хрумна да разгледам начина на извършването. Мошениците използват един и същ модел на действие. Аз също, както и ти, както и всеки бияч, който не се налива до козирката. Мисля, че е приемливо да добавим алк към уравнението. За загрявка на сивите клетки.
Стен отиде да налее питие на Махони.
— Да пренебрегнем за миг предварителния дракх, който е: Суламора се е занимавал с мократа част на заговора. Загива при взрива. Всъщност, кого го е грижа дали е било инцидент, или не. Интересното е, че Танз Суламора е бил твърде мекушав, за да се срещне с човека, който ще дръпне спусъка. Значи трябва да е имало посредник. Контрол. Проектиран профил. Моля запишете това.
Стен включи едно от записващите устройства.
— Специалист от разузнаването. Осъществил е чиста, класическа операция. Да намери или създаде психопат, да го поведе в правилната посока и да го закара на правилното място с правилното оръжие. Шапел няма никаква връзка със самата организация, нито с някой високопоставен член на конспирацията.
— Съгласен съм — кимна Алекс. Стен и Килгър винаги бяха настроени професионално скептично. Нищо не беше истина, всичко беше лъжа — единственият начин да проникнеш в някаква машинация.
— Трябваше да го разбера още тогава. Всъщност винаги съм търсел упражняващия контрол. Но не премислих нещата, както трябва. Проблем, породен от последните няколко години, които прекарах, като си играх на войник, вместо на призрак като вас двамата. Както и да е. Професионалист е. Първо погледнах в Имперските архиви, корпус „Меркурий“, „Богомолка“. Нищо.
— Потвърдено ли е… или си станал сантиментален и защитаваш старите момчета?
— Императорът — каза Махони рязко — беше мой приятел. Изтрийте това от записа. Не желая да се хваля с такова нещо.
— Има много професионални шпиони, които нямат нищо общо с Империята и никога не са имали — обади се Килгър.
— Именно. Сега да се върнем обратно към начина на действие. Малък номер от занаята. Ако искаш да поддържаш тайна квартира, да си във връзка с екипа си и да се занимаваш с всякакви нечестиви дела, няма да наемеш някой коптор, освен ако не си аматьор или престъпник. Ще потърсиш хубав, богат, по възможност бохемски квартал, където никой не се интересува кой идва и си отива, и хората са горди с факта, че не си пъхат носа в чуждата работа.
— Аха. Богатият мъж — Контролиращият — започва да говори разни неща на Шапел, който винаги е мислил, че е предопределен за величие. Помага му да изчезне — все още на Първичен свят, разбира се — разсъждаваше Стен. — Контролиращият го създава, обучава го, въоръжава го… в красиво, безопасно и богато имение, в красиво, безопасно и богато предградие. Отново на Първичен свят.
— Зарежи Първичен свят. Чети по устните ми, ако не си чул какво ти казах току-що. Начин на действие, начин на действие, начин на действие. Всички ние продължаваме да използваме методи, които работят. Богат… богат… богат. Колко професионалисти използват богатството като работно прикритие? Не може да са толкова много, нали?
— Вселената е голяма — засмя се Стен. — Но не. Прав си, става въпрос за ограничена група.
— Вече набелязах някои имена.
— Добре. Прав си, Йън. Действай. Един въпрос, от любопитство — как ще го накараш да проговори? Ако изобщо го намериш?
Махони се подсмихна.
— Съжалявам — каза Стен, — все едно да се опитвам да продавам краставици на краставичар. Спрете записа. Да се върнем на моята идея. Ако аз организирах конспирацията, щях да се постарая да се появя на възможно най-малко срещи. Засега има една потвърдена — срещата на Земята преди убийството на Волмер. Втора или трета е била тя? Или някоя следваща? Струва ми се, че Суламора би информирал всички чак след като събере козовете си накуп — Шапел, Контролиращия, подходящата възможност и така нататък. Срещата не се е състояла на официално място. Поради страх от подслушвателни устройства, разбира се. А сега — едно допускане. Никой от членовете на Съвета на вярва на останалите.
— Добро предположение. Иначе щяха да са още по-големи глупаци.
— И така, тази среща, ако се е състояла, е била на неутрална, но чиста територия. Въпрос: имал ли е Тайният съвет срещи като тази?
— Я някой момък да отлети към Първичен — намеси се Алекс. — Предлагам да съм аз. Аматьорите заговорници чистят след себе си, но никога не се сещат да оставят фалшива следа. Среща на Земята? Как е била уредена тя? Не и спонтанно, разбира се. Така че аз — извинете, онзи, който се отправи към Първичен, ще трябва да потърси документация. Ако няма нищо, значи е било заговорническа среща, нали? Също като всяка друга среща, преди на Императора да му светят маслото, с извинение, сър.
— Добре — съгласи се Стен. — Това звучи разумно. Някакви други внезапни прозрения? Можем да оставим резервния екип да търси други прегрешения след взрива.
— Отивам да си стягам партакешите — обяви Алекс и допи чашата си.
— Да, но не за Първичен. Аз ще отида.
— Ти си известна и търсена цел, момко. Недей да се правиш на герой.
— Няма. Всичко на Първичен минава през Хайнис — или поне би могло. А с кого би желала да си сътрудничи тя?
— Ще ти дам назаем наръчник за употреба на матрак, любовните поеми на Бърнс и адреса на един контрабандист на шампанско. Но къде ще ходя аз тогава?
— Както казах, сега сме съдебни пристави. Но нямаме достатъчно персонал. Ще се чувствам доста по- спокоен, ако разполагаме с повече… да кажем десет хиляди?
Килгър се замисли.
— Колко от АМ2 горивото, което свихме, може да използвам?
— Като изключим дължимото на Бор… нужното ни като източник на енергия тук и за охраняващите кораби на Бор… значи, колкото трябва. Но преговаряй твърдо.
— Пак краставици на краставичар, момко. Ще уредя с Ото превоза. Да имаш идея къде мога да го намеря?
— Не занимавай Ото, той е зает. Вече уредих пътуването ти.
— Усмихваш се, момко. Не ми харесва тази усмивка.
— Повярвай ми, господарю Килгър. Ще ти хареса.
Корабите проблеснаха и се появиха от нищото — толкова много рибки, готови да заплуват из системата Юра. После, също като рибен пасаж, те се разделиха на два флота и застанаха на орбита. За разлика от рибите обаче те не бяха сребристи, нито еднакви и най-вече не със същата форма.
Първият флот приземи един от корабите си на Нютон. Стен чакаше. Джон Уайлд, кралят на контрабандистите — или поне техният говорител в момента — пристъпи навън. Стен за пореден път се възхити на вида му. Нито пират, нито борец — Уайлд изглеждаше повече като чиновник или архивар.
Срещата беше много кратка — просто потвърждаване на съюза. Беше отнело доста време на Стен да открие Уайлд, но съобщението му беше предадено и разбрано само за няколко секунди.
Контрабандистите имаха нужда от четири условия за своята дейност: търговски закони, транспорт,
