изобретателност и добро благосъстояние на клиентите. Тайният съвет беше унищожил едното и почти беше премахнал друго от тези задължителни условия. Независимо колко хитър е един контрабандист, каза Уайлд на Стен, ако не може да зареди кораба си с гориво, може спокойно да си стои у дома и да копае картофи. И каква полза, ако успее да открие гориво, но клиентът му не може да плати стоката?
— Какво можеш да ми предложиш, Стен? Освен достъп до АМ2, което си… придобил?
— Не е като в добрите стари времена. Потокът на АМ2 секна със смъртта на Императора. Но със заклеймяването на Тайния съвет, всичко ще се срине. Ако мога да си представя нещо по-лошо от сегашното положение, то това е пълният хаос, който ще настъпи.
— Контрабандистите могат да оцелеят в хаоса, ако се наложи — замислено рече Уайлд. — Все някой ще трябва да пренася товарите. Там ни бива. Или като кораби за разузнаване… за транспорт… за превоз на войски, в краен случай… Можете да разчитате на нас. За известно време. Докато не ни писне или моите щастливи анархисти не решат да последват някой друг.
Стен поиска Алекс да присъства при качването на борда на флагманския кораб на втория флот — отмъщение за това, че Килгър го беше наказал не само с телохранител, но и с обожателка в лицето на Синд.
Надяваше се да го изненада.
Не се получи, както трябва. Килгър погледна към изображението на разнородната тълпа, към която се приближаваше техният кораб, и извика фиша на „Джейн“. След като го поразгледа за известно време, прониза с яростен поглед Стен.
— Ти, копеле…
Беше разбрал.
— Искаш да ми прикачиш… на твоя приятел. На твоя спасител! Да ми погодиш тоя номер на мен, чаровния и изтънчен момък, дето те научи на всичко, що знаеш? Ти не си добре, момко. Второто ти име да не би да е Гадняр?
— Вероятно. Но познаваш ли по-добър пилот? Или група хора, способни по-добре да оценят твоя потенциал да контролираш ситуацията?
— Езикът ми ще изсъхне, ако се съглася. И не се опитвай да казваш очевидното, когато малкият въздушен шлюз се отвори.
Айда ги очакваше. Беше станала още по-пълна. Все така носеше свободна, падаща на дипли циганска рокля, вероятно нямаше нищо под нея, но сега бе ушита от най-фин материал. Освен това жаргонът й се беше подобрил — е, поне малко.
Тя извика от радост, като видя някогашния си командир от „Богомолка“, и разцелува Килгър, преди да се сети за старата вражда, чиято причина вече не помнеха.
— Трябваше да го докараш насила, нали?
— Да, хич не се и усети к’во го чака.
Айда ги отведе в каютата си. Апартамент на мостика на праисторически презокеански кораб едва ли би бил по-луксозен. Гоблени. Канапета. Маси, почти невидими под тоновете деликатеси.
— И всичко това се разчиства за десет секунди — заяви Айда гордо. — Бойни постове, а това там е противоракетна батарея — изстрелващите съоръжения в момента са скрити под подовите табла. Тук е извънредният командно-информационен център. А банята става съвършена медицинска станция. Имаме скоч от Земята. Истински скоч. От онова, което наричат малц. Не онази евтина имитация, която четох, че нашият покоен и оплакван Император е пиел. Ще ти дам и от собствената си бира, Килгър. Не че ще го оцениш.
Айда Калдераш беше ромка — циганка. Тази раса все още съществуваше и още процъфтяваше, като живееше извън конвенционалното общество и правилата му, с удивителен нюх към кредитите, които всеки ром придобиваше както намери за уместно. Вместо кервани те използваха космически кораби — за търговия, за контрабанда или просто за приключение и печалба. Техните родови обичаи — крис — изискваха да зачитат верността, семейството си и да се отплащат на услугата с услуга. Но това само между самите роми. А дори и тогава обичаите съвсем нямаха силата на закон.
Беше нечувано ром да служи в армията, камо ли да се присъедини към свръхсекретните отряди на „Богомолка“. Как и защо Айда се появи в секция тринайсет на „Богомолка“ под командването на лейтенант Стен беше голяма и необяснима загадка. Беше прехвърлена като пилот и специалист по електрониката. Освен това бе и неофициалният им банкер, комарджия и специалист по „инвестициите“. В края на мисията „инвестициите“ се осребряваха и членовете на отряда ставаха достатъчно богати, за да си позволят доста екзотични приключения.
Когато секция тринайсет на „Богомолка“ беше разформирована и Стен прехвърлен към Имперската гвардия, Айда отказа преназначение и изчезна обратно при своите.
Беше се появила — с изличен фиш — след като Стен и Алекс бяха избягали от таанския затвор на Колдиез и се завърнаха на Първичен свят. Появата й беше съпроводена от съобщението, че е съумяла да получи достъп до заплатите им, задържани по време на пленничеството им, и ги беше инвестирала. После пак ги беше инвестирала. Не беше обяснила как — но и двамата бяха станали приказно богати. Бяха… и можеха отново да бъдат, ако Тайният съвет бъдеше разрушен и те престанеха да бъдат бегълци.
Тогава Айда беше намерила уникален финал за своята изненада: беше се обърнала и вдигнала полите си срещу тях.
А Алекс беше отбелязал:
— Тая мома не носи кюлоти…
— Семейството ни ще се присъедини към нас за празненството — уведоми ги Айда. — Любопитни са да разберат точно колко съм излъгала за двамата гаджи7. Не се издънвай, Алекс. — Тя ги отведе към бюфета и наля три питиета в кристални стакани.
— За мъртвото минало… с молитва проклетото настояще скоро да го последва.
Айда го изгледа и каза:
— Съобщението ти много ме зарадва, Стен.
— Не знаех, че ще има чак такъв ефект.
— Очакваше само мен — или мен и моя живот — моето семейство?
— Най вече на това се надявах.
— Времената се промениха за всички. Ти си адмирал. Аз сега съм войвода, главатар на моята банда. Другите войводи ме слушат, въпреки че съм жена.
— Сигурно има причина толкова много от твоите хора да се появят тук. И тя е не само в твоето силно влияние, Айда. Циганите, доколкото знам — както ти си ми казвала, — не се събират заедно за няма нищо — каза Стен скептично.
— Прав си. Такива сме и заради това в миналото са ни сполитали ужасни трагедии. А още една предстои.
Айда обясни. Циганите може и да живееха откъснати от другите, но поддържаха доста контакти и извън своята култура.
— Този проклет Съвет, който е убил Императора, е решил, че ние сме въшки по тялото на политиката. Най-вече защото все още имаме достатъчно АМ2, за да се държим заедно. Те подозират, че имаме и още, и наистина е така — но не разбират, че ако един циганин не може да се скита, той умира. Така че ще ни подгонят. Ще конфискуват корабите ни. Товарите ни. Горивото. Какво ще стане с хората на тях… няма да стане дума.
— Гвардията няма да се подчини.
— Гвардията е променена. Някои от бойците няма да го сторят. Но други ще изпълнят заповедта. А почти всички мислят, че вселената ще бъде по-приятно място, ако ни няма нас да им крадем пилетата, златото и дъщерите. Но този път няма да си затраем. Няма да се опитаме да изчезнем. Вашият трибунал е изключително тънка сламка, но е единствената, за която можем да се хванем, за да не потънем в това проклето блато. Така че ще има угощения и речи, вероятно някое и друго нападение. Но не чак дракх. Накрая всички ще ви се закълнем във вечна вярност. Или поне докато сме пушечното месо на Тайния съвет или вие оставите хамбара без охрана. Но стига толкова — Айда се насили да си придаде веселост. — Е, значи взимаме това проклето корито за една обиколка, а? Разорен ли си вече?
— Не, моме. Но е полезно за здравето да пиеш от единия край и да изхвърляш откъм кърмата. Поддържа системата работеща — изхили се Алекс.
