да обработваш иракските войници. Добре, но не можеш да го направиш, защото те не се намират от твоята страна на границата. Не ти е позволено да провеждаш презгранични операции.
Официалната съпротива караше Норманд да снове между Вашингтон и Рияд с план след план, търсейки одобрение от СНЩ и безброй други високопоставени военни, както и от чиновници в Министерство на отбраната и Държавния департамент. След няколко седмици митарства той накрая получи разрешение да действа.
Но в съответствие с нова концепция Вашингтон раздели плана на две половини — открита и тайна. „Откритите“ ПСИОП действия бяха одобрени, в тайните — спрени. Параграф 22: почти всичко, което Норманд искаше да направи, беше преценено като „тайно“ в голямата си част просто защото изискваше сътрудничество с друга организация или страна. С изключение на един филм със заглавие „Линия в пясъка“ — който трябваше да бъде редактиран отново, защото отлагането направи части от него остарели — основните ПСИОП инициативи срещу Ирак бяха блокирани. По-късно филмът щеше да бъде пренесен тайно в Ирак и разпространен свободно из целия свят; но нищо друго в стила на „стратегическа“ ПСИОП кампания — обработване на обикновени иракски граждани и информирането им защо страната им беше атакувана — нямаше да бъде осъществено. Карл Стайнър изразява следното мнение по този въпрос:
— Замесени са определени защитници на такава линия на поведение и съществуват определени хора, които не искат да се замесват в нищо, криещо някакъв риск. Те така оцеляват, ограничават рисковете за себе си. И когато се сблъскаш с това, трябва да накараш председателя на СНЩ или главнокомандващия да отмени заповедите на всички тези птици и да ги изрита от процеса, защото в противен случай те вечно ще го бавят.
Накрая Норманд отиде при Шварцкопф в средата на декември, малко преди да изтече мандатът му като командир на 4-та група ПСИОП и да приеме друго назначение. Застанал отвратен пред главнокомандващия, той му каза:
— Трябва да изпратим съобщение във Вашингтон, че ако не получим одобрение скоро, няма да сме в състояние да изпълним плана. — Той връчи на генерала лист хартия. — Препоръчвам да изпратите това съобщение.
Норманд внимателно беше подготвил съобщение „Да започваме“, шедьовър на дипломатическо красноречие, учтиво настояващ пред Вашингтон за „преразглеждане“ на въпроса.
— Глупости — каза Шварцкопф. — Той скъса листа и започна да пише свое собствено съобщение. То започваше с думите „Смотани бюрократи във Вашингтон“ и после ставаше наистина злобно.
— Какво ще кажеш за това? — попита главнокомандващият, връчвайки листа на Норманд.
— Ако го подпишете, аз…
— Подписано е — прекъсна го Шварцкопф.
Тактическата кампания на ПСИОП срещу иракските войници внезапно се прехвърли на бързия коловоз. Тя започна с началото на въздушната война след няколко седмици.
Голяма част от мисията на ПСИОП в ПУСТИНЕН ЩИТ/ПУСТИННА БУРЯ целеше просто неутрализиране на разпространяваната от Саддам пропаганда. Войниците от ПСИОП се опитваха да представят нещата в истинската им светлина. Арабските страни бяха жизненоважна част от внимателно изградената коалиция на президента Буш и затова бе важно техните граждани и целият ислямски свят да знаят истинските причини за борбата на коалицията срещу Саддам.
Кайро е центърът на арабските медии, арабският „Холивуд“. Там се намира уважаваното радио „Кайро“, много арабски и международни новинарски организации имат офиси в града и в него се събират арабски интелектуалци. Ако искаш да се чуе думата на арабския свят — и то към целия ислямски свят, — се налага да работиш чрез тези реалности. Същевременно Египет беше съюзник в коалицията. Правителствените чиновници, както и членовете на медиите бяха благосклонни към американските предложения и информация.
Норманд изпрати Девлин в Кайро в края на октомври. Ето размишленията на Девлин за това преживяване:
— Мощната иракска пропагандна машина налагаше неутрализиране с фактическа информация, че Саддам във всяко отношение е презряно човешко същество — ужасяващ лидер, който не се интересува от собствения си народ, несправедлив мюсюлманин, ужасен съсед, ненадежден арабин и мюсюлманин и лъжец във всичките си изявления. — Следователно ПСИОП операцията целеше да изтъкне тези истини и да го лиши от подкрепата на ислямския свят и други страни, като същевременно осигури по-голяма ислямска и световна подкрепа за коалиционните сили.
С активното съдействие на американския посланик, който осигуряваше достъп до египетското правителство и военните, и на служителите от американското посолство Девлин организира съвместна кампания от Кайро за неутрализиране на постоянната иракска пропаганда.
Тъй като нахлуването беше буквално събитие от телевизионните новини, бе важно да се изтъкне пред целия свят какъв брутален диктатор е той. Но ние искахме да посочим специално на ислямския свят, че Саддам е атакувал ислямските си братя без одобрението или подкрепата на останалия ислямски свят.
Според ислямския закон можеш да бъдеш лош мюсюлманин и зъл човек, който не следва закона. Но е възможно да се промениш и да станеш последовател на закона. Веднъж сторил това, можеш да обявиш правото за обявяване на джихад. — Саддам твърдеше, че е добър мюсюлманин с призива си за свещен джихад — Но пак според ислямския закон мюсюлманите не нападат други мюсюлмани. Затова твърдението на Саддам съдържаше този основен недостатък.
Както арабският свят, така и целият ислямски свят трябваше да обърнат внимание на тази истина, но тя очевидно не можеше да идва непосредствено от американците.
— Ние искахме ислямският свят да се произнесе с думите на уважавани ислямски духовници, отричащи неговите разсъждения и оправдания в съответствие с Корана и ислямския закон. Целта ни бе не да ги накараме да кажат това, което искахме; желаехме да кажат, да напечатат и да излъчат това, което те вече казваха като ислямски експерти, признати като такива от ислямския свят: Твърденията на Саддам не са истина според ислямските обичаи и закони.
Това послание беше изпратено: екипът на Девлин и техните египетски колеги намериха начини да го поставят в пиеси, радио– и телевизионни програми, сапунени опери и в списания и вестници. Световните ислямски лидери заклеймиха Саддам на ислямски конференции. Крайният резултат бе хор от гласове във всички медии, порицаващи Саддам от името на признати ислямски авторитети.
— Никога не им казвах какво да пишат. Подхвърлях, че една статия (програма или конференция и пр.), заявяваща техните вярвания, щеше да бъде полезна. И те започваха оттам. Един уважаван ислямски учен дори много бързо написа книга.
Ефективната ПСИОП не винаги се състои в подготовка на посланието; тя е изключително ефективна, когато вече налични материали, програми или информация са насочени по подходящ начин.
Друг аспект от ПСИОП през войната гледаше на работата на 4-та група като на медийни съветници в политическа кампания, предлагащи теми за разговор на американски висши чиновници и други, които биха се противопоставили на пропагандата на Саддам.
— Ние предлагахме на всеки няколко дни четири или пет информационни теми за лидерите на Съединените щати, Египет и другите съюзници, като Великобритания, които да ги използват в публични интервюта, пресконференции и заявления. Това показваше, че коалицията наистина е единодушна. Всеки ден се разменяха идеи между правителства и лидери. От тях ние избирахме четири или пет теми за обща употреба.
Беше истинска магия да наблюдаваш развитието на всичко това. След съгласието на лидерите за темите и тяхното разпространение чрез посланика и главнокомандващия ние наблюдавахме как те се връщаха чрез медиите през седмицата.
Много малко хора извън военните кръгове знаят за кампаниите ПСИОП. И дори военните…
— Налага се да се задоволяваш с постигнатото, защото е дяволски сигурно, че не получаваш никакво признание — заключава Девлин.
Когато войната беше в пълен ход, полковник Лейтън Дънбар пое командването на 4-та психологическа
