щеше да действа от „Ар-Ар“ в Западна Саудитска Арабия близо до границата и представляваше средния вариант от трите изброени възможности за атака.
Когато генералът пристигна на другия ден в Рияд, Шварцкопф се опитваше да подремне. Даунинг, който го познаваше през почти цялата му кариера в армията, отиде да се срещне с него в спалнята му.
— Ще работиш за мен, а не за Карл Стайнър — излая Шварцкопф вместо поздрав. — Не ме интересува дали разговаряш с генерал Стайнър, но не искам да докладваш на него.
— Няма да направя това — отговори Даунинг.
— Не искам да отиваш в Ирак, за да те пленят, разбираш ли? — добави Шварцкопф. — Последното нещо, което ми трябва, е да покажат един проклет генерал по иракската телевизия.
— О’кей — отговори Даунинг.
Шварцкопф нямаше защо да се тревожи и по двата въпроса. Даунинг не беше каубой и във всеки случай добре съзнаваше какъв унищожителен ефект можеше да има един пленен генерал както върху морала на войските, така и върху общественото мнение. Освен това Стайнър никога не се месеше на Шварцкопф или на неговата командна верига.
Преди да тръгне за новата си база, Даунинг се срещна с полковника от британските специални военновъздушни сили Анди Маси, чиито командоси от 22-ри полк на специалните военновъздушни сили (СВС) вече провеждаха антискъд операции на север от границата. По време на войната с ракетите „Скъд“ около 250 души от СВС щяха да работят в най-южната смъртоносна кутия край магистралата Аман-Багдад.
— В момента имаме двайсет и седем души в неизвестност — те се водят изчезнали при изпълнение на военния си дълг — съобщи Маси на Даунинг. — Ще ти разкажа за всичко, което направихме както трябва, и за всичките ни грешки.
Силният студ и откритостта на пустинята бяха причинили големи проблеми. Двама британски командоси вече бяха загинали от хипотермия. А през деня просто нямаше къде да се скриеш.
— Мястото е пълно с бедуини — каза Маси. — Срещаш някой бедуин и има 50 на сто шанс той да те предаде.
Въпреки че някои от хората му действаха пеша, Маси ясно заяви, че патрулите трябва да са моторизирани. Те представляваха лесна плячка без автомобили.
Това беше един важен урок.
Още преди да напуснат Щатите, Даунинг и плановиците му съзнаваха, че критичната им мисия няма да унищожи ракетите; тя просто трябваше да прекрати изстрелването им срещу Израел. Това разбиране означаваше, че не е нужно да откриват самите ракети; всяка от изстрелващите ги установки щеше да е достатъчна.
— Когато се концентрираш върху това като мисия, възникват сума нови проблеми — обяснява Даунинг. — Изведнъж се замисляш за неща като логистична система, система за зареждане с гориво, комуникационни системи, хора, казарми, пътища. Искам да кажа, че на главата ти са не само ракетите.
Списъкът ни с цели, който беше много кратък и неясен, се превърна в огромен списък с мишени, който изискваше да бъдем изключително умни.
Войниците и командирите, а не генералите формулират конкретната тактика на бойното поле. Даунинг и Стайнър гледаха на работата си главно като на отговор на въпроса: „Как ще подкрепим това?“
— Същите хора, които ще изпълняват мисията, са тези, които я планират — каза Даунинг. — Генералите не я планират.
„Скъд“ мисиите на специалните сили започнаха на 7-ми февруари, когато шестнайсет войници от ССО с два автомобила бяха прехвърлени в Ирак с хеликоптери MH–53J „Пейв Лоу“ и СН–47 „Чинук“. Те бяха подкрепени от въоръжени хеликоптери „Блекхоук“, наречени отбранителни въоръжени проникващи машини, както и от редовни самолети на военновъздушните сили и флота, включващи F–15E, F–18 и А–10А. Седмица след началото на операцията първоначалните антискъд сили бяха подсилени с допълнителни екипи за специални мисии, с подсилена рота рейнджъри и с допълнителни хеликоптери за специални операции.
През войната бяха проведени около петнайсет антискъд мисии. Те със сигурност щяха да бъдат повече, ако войната не бе приключила. Продължителността и мащабите на мисиите варираха; по едно време най- малко четири американски подразделения на ССО търсеха ракети „Скъд“ в Ирак.
Подразделенията се прехвърляха с хеликоптери, чиито маршрути бяха координирани с големи формации бомбардировачи, пресичащи границата за атаки срещу иракски инсталации. Командирите на всяко ниво даваха личен пример, който бе запазена марка на специалните операции. Дъг и Рич лично летяха с хеликоптерите на всяка критична въздушна мисия по прехвърлянето. Елдън, Айк и Джон и техните командири и главни сержанти водеха всеки земен патрул. Нападението на рейнджърите срещу командно- контролен възел близо до йорданската граница се ръководеше от Кърт, командир на ротата рейнджъри. Докато иракските защитници се концентрираха върху високолетящите бомбардировачи, хеликоптерите прелитаха незабелязани откритата пустиня над самите пясъчни дюни.
Въпреки че конкретните процедури варираха при различните ситуации, общо взето, сухопътните екипи се криеха през деня, като разузнаването и нападенията се извършваха през нощта. Изтребители бомбардировачи и щурмови самолети, инструктирани за откриване на ракети „Скъд“, бяха насочвани към целите от екипи на ССО. Самолетите „Страйк Ийгъл“ работеха главно през нощта, а А–10А — предимно през деня.
Едни от ключовите средства в операциите „Скъд“ бяха всъдеходите, които можеха да се пренасят с хеликоптерите за специални операции. Картечници, гранатомети и противотанкови ракети снабдяваха тези превозни средства със значителна огнева мощ. Освен водача и десетте пътници, в задната част на всъдеходите имаше специална издигната въртяща се седалка за картечаря.
Но транспортирането на машините и бойните екипи през вражеска територия, широка понякога до 322 километра, представляваше проблем. Горивото, необходимо за такива дълги полети, също тежеше на хеликоптерите. Целият този товар им пречеше да надвисват над целта. Налагаше се да кацат, буквално летейки. Приземяване със скорост двайсет възела върху гладка повърхност е едно нещо и съвсем друго — върху пясъчни дюни през нощта. Неравният терен — без да споменаваме скалите — можеше лесно да унищожи натоварените с гориво хеликоптери.
Веднага след започването на операциите специалните оператори разбраха, че техните разузнавателни въздушни и сателитни снимки — използвани от военновъздушните сили за собствените им по-ранни атаки — в много случаи пропускат пустинните пътища, които всъщност използваха камионите с ракети „Скъд“. И дори когато целите бяха посочени, улучването на отделни ракетни установки от 4 500 метра височина и повече беше трудно постижение.
Обратно зад фронтовата линия, Даунинг се срещна с Бъстър Глосън за обсъждане възможността за използване на минни полета с касетъчни бомбени единици (КБЕ) по новооткритите маршрути на ракетите „Скъд“ и тиловите райони за тяхното разполагане. Глосън хареса идеята. Затова Даунинг го помоли да обсъди плана с Шварцкопф, който все още настояваше лично да разрешава всяка тайна мисия. Главнокомандващият имаше по-голямо доверие на генерала от военновъздушните сили, отколкото на офицерите от ССО. След както чу плана, винаги скептичният Шварцкопф се обърна към Глосън, който, естествено, стискаше палци. Шефът беше убеден.
— Щом успяхме да разберем какъв е логистичният поток, ние отидохме там и разположихме минните полета — разказва Даунинг. — И те бяха унищожителни.
Сътрудничеството между подразделенията на силите за специални операции (ССО) и военновъздушните сили бе много тясно и вероятно спаси живота на много оператори зад вражеските линии. Самолети F–15E на военновъздушните сили се намесиха при поне два случая, когато иракчаните атакуваха екипите за специални операции. При единия случай пилотът на изтребител „Страйк Ийгъл“ запали светлините си за кацане и се гмурна към патрул от девет бронирани коли, разпръсквайки ги, докато хеликоптер на ССО успее да спаси четирима души от своите. При втория случай офицер от изтребител „Ийгъл“ използва умна бомба като зенитно оръжие, унищожавайки с нея иракски хеликоптер.
Като част от „Скъд“ кампанията на ССО хеликоптери „Блекхоук“ извършваха бойни разузнавателни мисии, ориентирайки специално екипираните си машини през нощта с помощта на очила за нощно виждане. Още на първата си нощна мисия те унищожиха една инсталация „Скъд“.
Когато докладваха за това на Даунинг, той беше скептично настроен. Ветеран от Виетнам с два мандата
