Преди да тръгнем, поисках от него още нещо.
— За да работим с новобранците качествено, ще трябва да подготвим предварително спалните помещения, включително да оправим леглата им. Колкото по-скоро успеем да направим това, с толкова повече време ще разполагаме за обучение на обучаващите преди пристигането на новобранците. — Знаех, че някои от по-старите войници ще недоволстват за оправянето на леглата, но знаех и че преди приключването на цикъла на обучение те щяха да го оценят като мъдър ход. Това щеше да се отрази на отношението и мотивацията на новобранците, които щяха да разберат, че са извадили късмета да попаднат в ръцете на грижовни професионалисти.
Денят във Форт Джаксън се оказа много полезен. Наблюдавахме обучението, разговаряхме с персонала и събрахме планове за обучение, които отнесохме обратно с нас.
След завръщането ни в Браг прекарахме следващите три дни в организация и подреждане на общите ни сфери за обучение. След това преминахме двудневна програма за тренировки на обучаващите се през първите две седмици от цикъла на обучение.
И тогава в 16,00 ч. на четвъртия ден след поставянето на задачата ние получихме около петстотин новобранци, които идваха направо от цивилния живот.
Следващите осем седмици се оказаха незабравимо и полезно преживяване както за нашите кадри, така и за обучаваните. Кадрите демонстрираха невероятен професионализъм и съучастие и обучаваният батальон откликна с невероятна възприемчивост, мотивация и дух.
Въпреки че накрая курсистите бяха изпратени във Виетнам като индивидуални попълнения, мнозина избраха армейската кариера и някои от тях успяха да се върнат в специалните сили като изключителни войници. Други по-добре образованите — станаха офицери.
Виетнам поставяше все по-големи изисквания пред специалните сили. Особено важни по това време бяха обучените Б-отделения и това се превърна в наша приоритетна мисия. През последните ми седем месеца в 3-та група ние организирахме, обучихме и изпратихме три Б-отделения в югоизточна Азия (в Тайланд и Виетнам).
Тъй като сега ударението попадаше върху антипартизанската и съветническа дейност във Виетнам — организиране, обучение, екипиране и разполагане на местни планинци за предотвратяване проникването на подразделения от Северновиетнамската армия (СВА), на подразделения от сили за реагиране от типа на командосите (МАЙК) и на съветнически дейности за подразделенията на южновиетнамската армия, — основно внимание в тактическото обучение се обръщаше на тактически операции на батальонно и по-ниско ниво, включително използването и включването на въздушна, както и артилерийска огнева поддръжка.
Фактически аз трябваше да разгърна екипа си с всяко от трите изпратени подразделения. Но тогава, около месец преди тяхното разполагане, ми съобщиха, че от главната квартира на Операции с офицерския състав (ООС) няма разрешение за заминаването ми. Накрая научих от ООС, че причината се криеше в избирането ми за постъпване в колежа на командването и Генералния щаб и оттам щях да замина за Виетнам (въпреки че това не бе изрично казано, разбрах, че най-вероятно ще бъда изпратен в подразделение на специалните сили там).
Напуснах А-ротата на 3-та група на специалните сили в края на май 1966 година.
VI.
Виетнам
Специалните сили имаха дълга история във Виетнам.
Френското поражение при Диен Биен Фу от силите Виетмин на Хо Ши Мин през 1954 г. сложи край на френското колониално управление в Индокитай. Виетнам беше разделен на независими северна и южна половина, Лаос и Камбоджа също получиха независимост. През 1959 г. Северен Виетнам прие нова конституция, основана на комунистически принципи и призоваваща за ново обединение на Виетнам. От края на френското управление до тази година Северът подкрепяше партизаните на Виетконг в Юга, макар и не толкова открито, както през последвалото десетилетие. Независимо от това, през същото време партизанските сили в провинцията укрепнаха още повече, отчасти поради успеха на Виетконг в убеждаването на хората, че каузата му е по-добра от тази на правителството, отчасти поради безразличието или слепотата на южновиетнамското правителство към сигурността извън градовете.
Но през май 1959 г. подкрепата на Севера за Виетконг направи голям скок напред: северновиетнамският Централен комитет смяташе, че моментът е узрял за засилване на военните действия срещу Юга. Естествената последица от това решение беше план за създаване на логистична мрежа в Южен Лаос и части от Камбоджа (заобикаляйки демилитаризираната зона, разделяща тогава Северен от Южен Виетнам). Тази мрежа щеше да бъде наречена „Пътеката на Хо Ши Мин“.
Нейното създаване се оказа съдбоносен акт на войната в югоизточна Азия.
През юли 1959 г. дванайсет екипа на специалните сили на Съединените щати (от тогавашната 77-ма специална група — по-късно 7-ма), заедно с контролиращ екип, пристигнаха в Лаос, за да помогнат на французите26 да организират и обучат посредствената лаоска армия. Това беше тайна операция — преди всичко защото французите все още не искаха да се откажат напълно от присъствието си в югоизточна Азия. „Зелените барети“ пристигнаха като цивилни, облечени в цивилни дрехи и с „цивилни“ паспорти и им се плащаше от „цивилни“ (тоест на ЦРУ) сметки.
Не съществува очевидна връзка между решението да се създаде „Пътеката“ и пристигането на войските на специалните сили в Лаос, но двете събития са взаимно свързани. Продължаващата връзка между специалните сили на Съединените щати и „Пътеката на Хо Ши Мин“ се оказа главен фактор за ролята, която специалните сили изиграха във войната в югоизточна Азия. Тази връзка приемаше много форми — преки и косвени — и тук ще бъдат споменати няколко от тях.
Самата пътека не беше пътека, разбира се, а комуникационна и транспортна мрежа, структура за командване и контрол, както и система от райони за предислоциране на войски. Нейното оборудване и възможности — особено в началото — бяха примитивни, но удивително жизнеспособни. Една от силните й страни бе самата тази примитивност. Автострадата представляваше не само огромни разходи на капитал и труд, но и лесна мишена. Черният път можеше да пропуска много по-малък трафик, но повредите му щяха да бъдат лесно отстранени от мъже или жени с лопати. Проблемът с обема на трафика бе лесно разрешен с изграждането на мрежа от много такива пътища — и с търпение. И тъй като тези пътища бяха буквално невидими под прикритието на тропическата дъждовна гора, беше трудно да се различи някоя определена мишена.
Това беше истинското стратегическо значение на „Пътеката на Хо Ши Мин“ — нейната сигурност. През войната северновиетнамците можеха да използват Лаос и Камбоджа като убежища. Въпреки че тези убежища никога не бяха абсолютно сигурни, Съединените щати и съюзниците им бяха силно ограничени в способността си да ги атакуват.
Фактически най-добрата възможност за затапване на „Пътеката“ съществуваше вероятно в ранния стадий от съществуването й. През 1961 и 1962 г. това съществуване започна да се долавя, но то не изглеждаше фактор във войната. Може би 1 500 северновиетнамски войници месечно се промъкнаха надолу в Юга, което беше незначителен брой в сравнение с десетките хиляди месечно (включително с танкове и други тежки оръжия), които по-късно използваха „Пътеката“. В резултат на това малцина от командването гледаха сериозно на проблема и това отношение не се промени, докато не стана прекалено късно да се направи нещо за „Пътеката“ без разполагането на значителни войски, но тогава политически съображения вече изключваха всякакъв шанс за такова разполагане. Това беше голяма грешка. Друг пропуск бе убеждението на повечето американски военни командири, че войната ще бъде решена от масирана огнева мощ и традиционни сили. Виетконг и северновиетнамците не приемаха тази концепция. За тях войната на моменти бе конвенционална, в други — „народна“, и в трети — партизанска, те избираха този тип бойни действия, който им осигуряваше най-голямо предимство и беше в наш ущърб.
Може да се твърди, че ако Съединените щати или Южен Виетнам бяха открили начин за окончателно блокиране на „Пътеката на Хо Ши Мин“ през 1962 или 1963 г., тогава масираната американска интервенция след три или четири години по-късно можеше да не се случи и войната във Виетнам щеше да се развие по-
