благоприятно.
„Бяла звезда“
През 1961 г., в началото на краткото си президентство, Джон Кенеди беше изправен пред бъркотия в Лаос — отчасти бунтовническа съпротива, подкрепяна от комунистите, отчасти династични борби между съперничещите си принцове и отчасти присвояване на властта от военните лидери. Всичко това се усложняваше поради многоликия етнически състав на населението в страната. Освен с етническите лаосци провинцията бе населена с полупримитивните племена кха и мео, които лаосците презираха и подозираха. Въпреки че туземците нерядко бяха превъзходни войници, лаосците не желаеха да ги въоръжават или обучават.
Първоначалната борба за власт в Лаос последва Женевската конференция от 1954 г., която даде независимост на страната. От едната страна беше кралското управление на Лаос, оглавявано официално от крал титуляр, но в действителност ръководено от неутралния принц Сувана Фума. От другата страна бяха комунистическите въстаници, Патет Лао, водени от природения брат на Сувана Фума принц Суфановонг и подкрепяни от северновиетнамците (въпреки че те винаги се интересуваха повече от Южен Виетнам). До 1959 г. Патет Лао окупираха двете северни провинции и се опитваха да разширят тази база. От 1959 до 1961 г. след серия военни преврати и контрапреврати ситуацията се усложни още повече от появата на дясна сила под командването на генерал Фуми Носаван, който завзе властта през декември същата година. Неутралните загубиха подкрепата на Съединените щати (която се прехвърли към генерал Носаван) и преминаха към Патет Лао, молейки същевременно Съветите за помощ. Руснаците бяха готови да я предоставят — макар по-голямата част от помощта им логично да отиде при комунистите.
Според класическата „теория на доминото“ „ние трябваше да направим нещо за Лаос“. Ако страната паднеше в ръцете на комунистите, нямаше ли да го последват Южен Виетнам, Камбоджа и Тайланд? Въпреки че историята опроверга „теорията на доминото“, тогава тя изглеждаше твърде смислена.
По-рано през 1961 г., след изтеглянето на френската военна мисия в Лаос през 1960 г., специалните сили на Съединените щати бяха официално допуснати в Лаос — присъствието им вече не беше тайно; те можеха да носят американски униформи, включително зелените си барети, и бяха изпратени там от новообразуваната Съветническа група за военна помощ на САЩ Лаос (СГВП Лаос) като мобилни екипи за обучение „Бяла звезда“.
Тези екипи изпълняваха много задачи: някои станаха инструктори в неотдавна откритите лаоски военни школи. Други участваха в учения на лаоската армия като традиционни оперативни съветници. Трети осигуряваха медицинска помощ или координация със свързочните служби; събираха разузнавателна информация за СГВП Лаос или работеха в тясно сътрудничество с малцинството планинци, където наред с други неща организираха, екипираха и обучиха военни роти мео и кха. Именно при тази последна мисия екипите „Бяла звезда“ оставиха траен отпечатък. Представата на Бил Ярбъро за специалните сили беше проверена и утвърдена сред хълмовете на Лаос. Пак тук организацията и командването на специалните сили научиха уроците, които не след дълго отнесоха със себе си, когато бяха изпратени да се заемат с бъркотията във Виетнам.
Екипите „Бяла звезда“ имаха късмет със своите командири.
Един от тях например, подполковник Джон Т. Литъл, беше научил добре урока на Бил Ярбъро: че само част от мисията на специалните сили в Лаос трябва да се състои в обучение на местните войници в придвижване, стрелба и комуникации. В обръщение до войските в Лаос с дата 22-ри септември 1961 г., озаглавено „Гражданска помощ“, Литъл изложи параметрите, които трябваше да ръководят екипите „Бяла звезда“. Следват извадки от него:
При съпротивата си партизаните зависят от благосклонното население. Следователно една от целите на операциите срещу тях е спечелване на сътрудничеството на населението и лишаване на врага от неговата симпатия.
Творческа програма за помощ в селата, подкрепяна както трябва от новините и цивилните власти, представлява една от формите психологически операции, които ще допринесат значително както за постигането на тази цел, така и за постигането на целите на Съединените щати в Лаос.
Вие не се конкурирате с други американски агенции… вие сте острието и фокусът на тези дейности, докато бъдат обучени и готови за действие лаоски екипи за гражданска помощ.
При пристигане в селото направете посещение на добра воля на Чао Муонг (областния политически шеф). На първата среща не водете делови разговор. Просто се постарайте да се сприятелите.
Вършете работа директно с Чао Муонг. Не преговаряйте с негов подчинен. Винаги работете с един човек — шефа.
Обявете се твърдо против корупцията. Нека Чао Муонг разбере, че при никакви обстоятелства няма да толерирате подкупи и ако откриете подобно нещо, помощта ви ще бъде прекратена. Ако има корупция, селяните ще ви уведомят. Не е необходимо да я търсите.
Винаги споделяйте със селяните работата, която трябва да се свърши. Накарайте ги да разберат, че всички тези проекти са проекти на тяхното село, а не американска помощ за безпомощни хора. Ако сами осъществите някой проект, след това селяните винаги ще очакват това отново от екипа ви. Не им давайте нищо даром. Например добрият подход може да бъде: „Ще се опитам да осигуря ламаринен покрив за училището ви, ако вие построите сградата и осигурите всички останали материали и работната ръка.“
Опитайте се да изложите идеите си пред Чао Муонг по такъв начин, че да го накарате да ги смята за свои. Оставете го да получи цялото уважение на населението за завършването на всеки проект. Не му нареждайте, нито изисквайте от него бързо решение. Когато му представите някоя идея, оставете го да я обмисли през нощта. Но на следващия ден го притиснете внимателно за вземане на решение.
Отначало оръжието ви са думите. Трябва да говорите интересно, вълнуващо, интелигентно. Вие сте експертните търговски пътници на Съединените щати. Някои клопки за новодошлите сред вас: прекомерно пиене на обществени места (поддържайте разсъдъка си ясен за вършене на работа); връзки с местни жени (предизвикват ревност и омраза и ви правят уязвими за антиамериканска пропаганда); арогантно, саркастично или презрително отношение при разговор (тези хора са много чувствителни и горди и ще стигнете до задънена улица, ако ви намразят). Поддържайте подходящо за екипа поведение на добродушна отзивчивост и безкрайно търпение, когато сте изправени пред неприязън, за да промените и ликвидирате апатията. Бъдете тактични и толерантни. Демонстрирайте изключителна толерантност към децата и старците. Бъдете любезни и спокойни, а не припрени.
Заради успеха на мисията си спазвайте местните обичаи. Например когато посещавате някое село, информирайте предварително селяните за пристигането си, за да могат хората да се съберат. Чао Муонг винаги произнася реч при такива случаи. Никога не нахлувайте в село, където пречупени клони, хвърлени на „Пътеката“, означават приключил празник. Следвайте местния обичай за събуване на обувките, когато влизате в селска къща. Научете обичаите във вашия район.
Постъпвайте така, че заслугата за всички разпределени американски помощи да бъде на Съединените щати. Когато Чао Муонг изнесе реч пред населението за инструментите и продоволствието, които то ще получи, накарайте го да им каже, че екипировката идва от Америка.
Няма ограничения за начинанията ви. Не можете да изградите нов Лаос за един ден, но един ден е достатъчен за полагане на началото. Сега е времето да започнете да биете врага със собствените му оръжия — да се спечелят умовете на хората, техните чувства и лоялност към идеите, които ни мотивират: свобода, справедливост, индивидуални човешки права, равни възможности и по-висок жизнен стандарт.
В обръщението на подполковник Литъл се обсъждаха и практически програми за медицинска помощ и хигиенизиране; помощ за образованието, земеделието и транспорта; подобрения на местата за пазари и детските площадки за игра и т.н. Всички тези проекти бяха допълнения към основната задача за помощ в обучението на военните сили.
Друг легендарен офицер от специалните сили — според някои най-великият оперативен офицер от
