осемдесет до два метра. В окопите бяха изкопали малки седалки, за да могат войниците им да седят с лице към подножието на хълма и настъпващите роти. На всяка позиция имаше сандък с 82-милиметрови снаряди за минохвъргачки. Те взимаха снаряд, удряха запалката му и го хвърляха назад през главите си към нашите настъпващи войници. Мините буквално валяха.
Тези позиции бяха толкова сигурни, че артилерийският огън почти не оказваше ефект върху тях, освен ако някой снаряд случайно не попадаше директно в някой от тесните окопни ходове. Най-ефективното оръжие се оказа напалмът, пускан от витлови самолети А–4 „Скайрейдър“. Те бяха бавни, но много точни и войниците ги обичаха. Голяма част от напалма беше хвърлян „опасно близо“ — на петдесет до сто метра пред настъпващите войски. Това доведе до някои жертви сред собствените ни войски, но нямаше друг избор — алтернативата бе още по-лоша.
Когато накрая стигнахме до върха, открихме, че неколцината останали там войници от СВА бяха оковани с вериги за дърветата, за да не избягат и да се бият докрай. Открихме също, че със сигурност щабът на 2-ра дивизия на СВА е бил разположен там. Дотогава остатъците от дивизията се бяха изтеглили надолу по другата страна на планината в долината, но районът все още не беше напълно прочистен.
Едно от по-забележителните преживявания по време на престоя ми във Виетнам се случи по-късно същата вечер на пистата в Дак То. Там от няколко дни се приземяваше постоянен поток от самолети С–130 с подкрепления и муниции (един от тях вече бе унищожен от минохвъргачен огън) и аз бях отишъл на пистата да посрещна и ориентирам десетина току-що новопристигнали, изпратени да попълнят С-ротата на хълм 1338 — двама лейтенанти направо от школата за подофицери, двама нови сержанти и шестима редници. Докато те слизаха от самолет С–130, един хеликоптер също пристигаше, носейки пълна мрежа с тела на войници до пункта за регистрация на гробове близо до техния самолет. Докато хеликоптерът маневрираше, за да постави товара си на земята, нещо се обърка и товарът бе изпуснат от около два и половина метра върху пистата. Хрущенето на телата и счупените кости сигурно направи неизгладимо впечатление на новото попълнение.
Веднага щом хеликоптерът се отдалечи, събрах новопристигналите, поздравих ги с добре дошли в батальона и ги ориентирах за товаренето и разтоварването с хеликоптер. След това им пожелах късмет и им казах, че когато пристигнат на местоназначението си (след десетминутен полет), ще ги посрещне или ротният командир, или по-вероятно старшият сержант.
Освен двамата лейтенанти и вероятно сержантите, те не се познаваха допреди три дни, когато са били посрещнати в тила на бригадата в Плейку. Там бяха получили инструкции, снаряжение и оръжие. И сега се намираха само на десет минути път от сраженията.
Така работеше системата за попълнения във Виетнам. Попълненията пристигаха индивидуално, а не като подразделения. В подразделенията войниците се опознават добре, преди да влязат в бой, и си изграждат взаимоотношения, основани на взаимно уважение, доверие и упование — взаимоотношения, които често траят цял живот. Сформирането на подразделението и преминаването на обучение в него преди участие в бойните действия е много по-ефективно във всяко отношение, отколкото системата за индивидуално попълнение.
Те стигнаха до ротата си на хълм 1338 и бяха включени в редовете й, докато се подготвяха отбранителните позиции за през нощта.
На другата сутрин, след доставката на крайно необходимите муниции, първият хеликоптер върна телата на един от двамата нови лейтенанти, един сержант и трима от войниците до мястото, на което бяха пристигнали преди около дванайсет часа. По време на първата бойна нощ те направиха върховната саможертва още преди да успеят да се запознаят с всички членове ма подразделенията си.
На другия ден, докато се прехвърляхме през хребета и надолу към долините от другата му страна, открихме някои удивителни неща: там имаше един въжен мост, дълъг поне четиристотин метра, построен под прикритието на зелената джунгла, така че не можеше да се забележи от въздуха. СВА го използваше за бързо прехвърляне на подкрепления в двете посоки между различните бойни позиции. Имаше и вкопан в земята болничен комплекс до поток в долината от другата страна на планината. Той беше толкова добре прикрит, че го открихме чак когато един войник от предното отделение пропадна в добре маскиран боен окоп. Претърсването на района разкри подземни командни пунктове и купчина човешки тела, достатъчно голяма за напълването на малък камион.
Разбрахме също, че СВА е понесла много повече загуби в сражението от осемдесетте души, които преброихме при завземането на хълм 1338.
Горе-долу по същото време се стигна до кулминацията на друга битка, която бе част от сражението за хълм 1338: на съседен хребет на около два километра на запад имаше добре окопана артилерийска позиция на СВА, която в продължение на няколко дни обстрелваше склада за муниции в Дак То, но засега без да го удари. По „изпукването“ преценихме, че това е 57-милиметрово безоткатно оръдие, добре скрито и защитено в пещера. Артилеристът даваше само около шест залпа дневно с очевидната надежда да не бъде разкрит.
Бе изпратен разузнавателен патрул в района, в който се смяташе, че е разположено оръдието, но той не откри позицията му. Поради някаква причина артилеристът не стреля, докато патрулът обикаляше наоколо. След това щабът на бригадата пое мисията за неутрализирането му; те насочиха 8-инчова гаубица и стреляха директно по позицията на оръдието — но нямаха по-голям късмет от разузнавателния патрул.
Оръдието продължи обстрела, но не всеки ден и по различно време в дните, в които стреляше, и после бързо се изтегляше обратно в пещерата преди нашия отговор.
След няколко дни такава игра на котка и мишка артилеристът накрая удари един бункер с муниции, пълен със 155-милиметрови снаряди — причинявайки експлозията на около 1 100 тона разнокалибрена муниция, включително 8-инчови и 175-милиметрови снаряди.
От позицията ми на високия 300 метра хребет това приличаше и се почувства като атомна експлозия с гъбовиден облак, издигащ се на 300 метра над нас.
Няколко секунди след взрива се обадих на приятеля ми от Лийвънуърт Мори Едмъндс, който все още беше оперативен офицер на бригадата, и го попитах:
— Мори, да не би току-що да ви хвърлиха атомна бомба? Оттук изглежда така.
— Не знам какво стана — отговори той, — но наоколо е пълно с неизбухнали 8-инчови и 175- милиметрови снаряди.
Експлозията беше толкова силна, че разруши много от бункерите. Разрушенията трябваше да се оправят в продължение на дни и бяха необходими няколко конвоя с муниции за попълване на запасите.
След битката за хълм 1338 все още се водеха много сражения в оперативния район на бригадата и моят батальон получи задачата да превземе хълм 660 близо до пресичането на границите на Лаос, Камбоджа и Виетнам. Ситуацията на това място също се оказа много комплицирана и ежедневно водехме сериозни битки до 27-ми декември, когато за пръв път нямаше престрелка с врага.
По това време някои от подразделенията с подкрепления, пристигнали в началото на битката, започнаха да се прехвърлят на други места в оперативния район на дивизията. Първа бригада с трите си батальона щеше сега да поеме отговорността за прочистващите операции, както и за гарантиране на сигурността на целия оперативен район Дак То.
Всичките ни подразделения се биха превъзходно и бяхме много горди с постигнатото — главно с осуетяването на плановете на 2-ра дивизия на СВА за установяване контрол върху централните плата и главния маршрут за проникване, което щеше да им позволи или да разделят Виетнам на две части чак до крайбрежието, или да напреднат на юг към Контум и Плейку.
Никога не съм познавал по-всеотдайна и себеотрицателна група хора: мъже, които притежаваха нужната мотивация и бяха готови да пожертват живота си на фронта в името на нашата свобода. Ние се сражавахме за идеалите си, за това, което смятахме за правилно, и не мога да си спомня момент, в който някой войник да е отказал да се бие или да е показал малодушие пред лицето на врага.
Към края на войната вестниците в Съединените щати публикуваха истории за пушене на хашиш, изнасилвания и други безчинства на офицери и войници. Нищо подобно не се случи в моето подразделение.
