Дак Пек.
В средата на февруари 1968 г. операции на въздушното разузнаване потвърдиха техните доклади: СВА строеше пътища под прикритието на джунглата; вече бяха стигнали на два до три километра навътре в територията на Виетнам и се насочваха към Бен Хет и Дак Пек.
В сътрудничество с двата лагера Първа бригада пое отговорност за прекратяването на строежа на пътища. Скоро въздушни удари срещу двата пътя успяха да забавят, но не и да спрат строителните работи. Разузнавателни екипи потвърдиха, че СВА използва хитра тактика, за да ни заблуди. Те не запълваха кратерите от бомбите, оставяйки въздушното наблюдение с впечатлението, че бомбите ни са направили пътищата неизползваеми. Но през нощта изграждаха обиколни отсечки около кратерите и ги маскираха със зеленина. Тя можеше бързо да се отстранява, когато пътищата бяха необходими за мащабно придвижване на войски и екипировка, както и бързо да се връща отново на мястото й.
СВА полагаше големи усилия за превземането на два отдалечени лагера на специалните сили. Питахме се защо? И това ни доведе до по-важния въпрос: „Каква е истинската цел на тези пътища? Бен Хет и Дак Пек крайните цели ли са? Или просто са междинни цели на някаква много по-голяма операция?“
Отговорът — или поне част от него — дойде в резултат на голям разузнавателен пробив по средата на март.
Един млад капитан от армията, командващ изследователски радиоекип, придаден към Първа бригада, успя да разшифрова кода на мрежата за наземни тактически операции на СВА. За пръв път разполагахме с надеждна информация за краткосрочните тактически планове на СВА — тоест не получихме стратегическа разузнавателна информация за общия план на СВА за Виетнам, а само оперативни разузнавателни данни, засягащи нашия отделен оперативен район. Но тези данни бяха точни и много полезни.
Тази информация беше толкова важна и чувствителна, че се пазеше с най-високото ниво на секретност. Само хора, за които бе абсолютно необходимо да я знаят, имаха достъп до нея. Опасявахме се, че генерал- майор Пиърс ще изтегли капитана и неговото отделение обратно в дивизията, но това не се случи. Вместо това той летеше ежедневно до Дак Пек, за да е запознат лично със ситуацията.
Малко отклонение: В продължение на около трийсет последователни дни щабът на бригадата беше обстрелван всеки следобед — понякога с трийсет 82-милиметрови минохвъргачни снаряда, понякога с петнайсет до двайсет 57-милиметрови снаряда от безоткатни оръдия и понякога с десет до двайсет 105- милиметрови ракети ГРАД (от тях се страхувахме най-много; никой бункер не можеше да предпази от пораженията на ракета ГРАД).
Оръдията и персоналът им отново бяха проникнали в района, от който по-рано бяхме изтласкали с бой 2-ра дивизия на СВА, и мунициите се доставяха от Камбоджа с шейни, теглени от слонове. Артилерийският обстрел непрекъснато се засилваше и с всеки изминал ден ставаше все по-точен, като очевидно идваше от все повече огневи позиции.
Чрез този нов разузнавателен източник ние научихме, че идващите в района оръдейни екипи бяха инструктирани „да стрелят по флага на Тексас“.
Само едно знаме се развяваше в целия район на базата на бригадата. Това наистина беше флагът на Тексас — развяващ се на шестметров пилон над отрупаната с пясъчни торби палатка, в която спеше предният въздушен наблюдател (той беше подполковник от Тексас). Палатката се намираше точно над и малко зад тактическия оперативен център на бригадата и представляваше идеална мишена. Подполковникът се гордееше ужасно със знамето си, но се наложи то да бъде свалено и да остане вътре в палатката до края на престоя му във Виетнам.
От този нов разузнавателен източник научавахме (почти ежедневно) срещу кои наши подразделения те възнамеряваха да открият огън, координатите на огневите им позиции и колко снаряда планираха да изстрелят. Ние планирахме съответно нашия ответен огън, за да порази позициите им около две минути преди тяхното планирано време за откриване на огън.
Разбрахме също, че Дак Пек и Бен Хет бяха цели за мащабни сухопътни атаки, които най-вероятно щяха да бъдат подкрепени с бронирани коли. Съществуваше възможност Дак Пек да бъде ударен в началото на април. След превземането му следващи подразделения можеха да напреднат през планините на север от позициите ни и да заемат позиции близо до Дак То и нашия тил. От Дак Пек те можеха да се насочат и на юг към Контум и още по-нататък към Плейку.
Бен Хет трябваше да бъде превзет в началото на май. Дак То щеше да го последва.
Въпреки че не знаехме това тогава, този план за атака щеше да се окаже допълнение към главните атаки на кампанията „Тет“ през 1968 г. — дълго планирано и подготвяно от СВА и Виетконг настъпление през Южен Виетнам, предназначено да нанесе тежки загуби в жива сила и бойна техника и по такъв начин да причини голямо поражение на южновиетнамското правителство и да постигне пропагандна победа в целия свят. „Тет“ постигна тези цели — въпреки че комунистите загубиха „Тет“ от военна гледна точка. След тази кампания Виетконг бяха практически унищожени като ефективна бойна сила и СВА също бе ударена здраво. Първите отчетливи атаки „Тет“ започнаха в края на януари, но кампанията продължи няколко месеца след това.
Това, което знаехме, беше, че ако не предотвратим падането на Дак Пек и Бен Хет, ние в Дак То щяхме да бъдем отрязани и да се сражаваме и в двете посоки.
Докато денонощните въздушни удари продължаваха над операциите по строителството на пътища на СВА, в началото на април 5-та група на специалните сили реши да включи едно подразделение МАЙК (съставено от виетнамски рейнджъри) за нападение срещу пътните строители и техния осигуряващ батальон близо до Дак Пек33. След постигането на тази цел те щяха да подсилят отбраната на Дак Пек.
Рейнджърите бяха прехвърлени в Дак То със самолети С–123 и след това с транспортни хеликоптери до района на Дак Пек с поддръжката на бойни хеликоптери. Когато стигнаха в района, почти незабавно влязоха в сражение с превъзхождаща сила на СВА. Двама от придружаващия ги екип съветници (австралийски капитан и американски сержант от специалните сили) бяха убити през първите няколко минути.
Изправени пред неотразима огнева мощ, загубата на ключови съветници и собствените си тежки загуби, МАЙК силите отстъпиха, оставяйки там съветническия екип. Успяхме да измъкнем този екип преди мръкване заедно с телата на онези съветници (защитниците на Дак Пек не участваха в сражението и останаха в лагера).
Потрябваха три дни за събирането на дезорганизираните, отстъпващи останки от подразделението МАЙК в Дак То и обратното му изпращане със самолети.
Беше очевидно, че накрая СВА ще обсади Дак Пек и е готова да плати висока цена за лагера. Докато въздушните удари продължаваха, Дак Пек бе подсилен с един пехотен батальон от 1-ва бригада, заедно с трийсет предварително планирани „волтови дъги“ (всичко деветдесет бомбардировача В–52), които щяха да бъдат използвани след началото на атаката.
Атаката започна в началото на април — по наши изчисления от един полк на СВА, подкрепен с танкове, — но беше неуспешна. Подготовката ни се оказа полезна. Малцината оцелели от СВА се оттеглиха обратно в убежището, от което бяха дошли.
Следваше Бен Хет и очаквахме същото — може би дори нещо повече, защото маршрутът за проникване имаше по-голяма стратегическа стойност. Ако успееха да превземат Бен Хет, това откриваше възможност за придвижване по главната пътна мрежа към Дак То и оттам до Ан Кхе (база на 1-ва въздушнопреносима дивизия), а след това към крайбрежието и Дананг.
Две главни характеристики на местния терен преобладаваха в Бен Хет: един хълм на запад и друг на изток, като разстоянието между тях влизаше в обсега на поддържащия артилерийски огън. Щеше да бъде ужасно трудно да се превземе Бен Хет, без да се контролират и двата хълма. Трети батальон от 8-ма пехотна бригада (подсилен) получи задачата да заеме тези хълмове и да отбранява Бен Хет. Планът предвиждаше въздушни удари върху западната страна на хълма за разчистване на зона за кацане, последвани от артилерийска подготовка и след това от приземяването на две роти. След завземането на този хълм останалата част на батальона щеше да окупира източния хълм.
Когато първият полет със стрелкови взвод се приземи, те веднага попаднаха под обстрела на сила от СВА, която вече бе окупирала хълма. Артилерийският огън се премести върху западната задна страна на
