пергамент, подпря го на гърба на джуджето и започна да рисува върху него с парче въглен.
— Не се криви! — викна на Флинт, който още се опитваше да хване юздите.
— Какво правиш, главчо? — изкрещя джуджето и яростно се протегна назад към кендера.
— Рисувам карта! — изкрещя в екстаз Тас. — Съвършената карта! Ще стана известен! Виж! Ето ги нашите войски, които приличат на мравчици. Ето я и крепостта Вингаард. Ей, не мърдай! Заради теб ще сгреша!
Стенейки, Флинт се отказа от опитите си да хване юздите или да избута кендера. Реши, че е по-добре да се съсредоточи върху това да задържи едновременно врата на дракона и закуската в стомаха си. Беше направил огромна грешка като погледна надолу, затова сега се взираше право напред, потръпващ и с изправено тяло. Грифонската грива, която украсяваше шлема му, шибаше силно лицето му под бесния вятър. Птици кръжаха в небето под него. Флинт реши, че драконите влизат в списъка на лодките и конете като Неща, които Трябва да се Избягват на Всяка цена.
— О! — възкликна възбудено Тас. — Ето ги драконовите армии! Води се битка и аз виждам всичко оттук! — Той се наведе от седлото и се взря надолу. От време на време през ревящия вихър дочуваше дрънченето на оръжие, викове и крясъци.
— Ей, не можем ли да летим малко по-ниско? Аз… ох! О, не! Картата ми!
Кхирсах се спусна рязко и пергаментът излетя от ръцете на Тас. Той със съжаление го проследи как отлита, но нямаше време за тъга, защото внезапно почувства как тялото на Флинт се стегна.
— Какво има? Какво става? — извика Тас.
Флинт крещеше нещо и сочеше надолу. Кендерът отчаяно се опитваше да види или чуе нещо, но в този момент навлязоха в облак и той не можеше да различи и носа си, както казваха джуджетата-земерови. Когато Кхирсах излезе от облака, Тас видя какво става.
— Олеле! — извика уплашено той.
Под тях, върху подобните на мравки войници, връхлитаха многобройни редици дракони. Червените и сините им криле се развяваха като знамена на злото, докато се спускаха към безпомощните армии на Златния Генерал. Правите им редици се изкривиха и разкъсаха, когато драконовият страх обзе воините. Но те нямаше нито къде да избягат, нито къде да се скрият сред просторните равнини. Затова драконите ги бяха изчакали, осъзна кендерът, припомняйки си за огненото им дихание.
— Трябва да ги спрем! Уф!
Кхирсах зави така внезапно, че Тас за малко да си глътне езика. Небето се наклони и за секунда той имаше необичайното усещане, че пада нагоре. По-скоро инстинктивно отколкото съзнателно, той сграбчи пояса на Флинт, като си спомни изведнъж, че трябваше да се привърже като него. Е, следващият път щеше да го направи. Ако имаше следващ път. Вятърът ревеше край него и земята се въртеше, докато драконът се спускаше спираловидно надолу. Кендерите обичат новите преживявания и това определено бе едно от най- вълнуващите, но Тас би искал земята да не бърза толкова да го посрещне.
— Нямах предвид да ги спрем веднага! — извика той на Флинт. Далеч долу, или отгоре, виждаше другите дракони. Значи трябва да е долу. Нещата губеха местата си. Сега бяха отпред! Сами! Какво правеше Флинт!
— Не толкова бързо! Намали това нещо! — изкрещя той на джуджето. — Изпреварихме всички, дори Лорана!
Флинт повече от всичко би искал драконът да забави скоростта си. При последното спускане юздите бяха попаднали в обсега му и сега ги стискаше с всички сили, викайки „Тпррр, тпрррр!“, защото смътно си спомняше, че така викаха на конете. Но очевидно не действаше на драконите.
Флинт не се успокои и когато забеляза, че не е единственият, който има проблем с управлението на драконите. Зад него редицата от бронз и сребро се разкъса и драконите се разделиха на малки групи от по два и три. Рицарите отчаяно дърпаха юздите, за да ги върнат в строя, но крилатите създания знаеха по- добре от тях какво да направят, защото небето бе тяхното царство. Въздушният бой беше много по- различен от онзи на земята. Щяха да покажат на тези ездачи на коне как да се бият на гърба на дракони.
Като се завъртя грациозно, Кхирсах навлезе в друг облак и Тас моментално изгуби представа къде е горе и къде долу, когато гъстата мъгла го обгърна. Внезапно слънчевото небе избухна пред очите му и той различи посоките. Всъщност долу беше неприятно близко.
Изведнъж Флинт изрева. Стреснат, Тас вдигна поглед и видя, че летят под ято сини дракони, които, съсредоточени върху преследването на уплашените пешаци, още не ги бяха видели.
— Копието! Копието! — изкрещя кендерът.
Джуджето го сграбчи, но нямаше време да го насочи или да го нагласи удобно на рамото си. Не че това имаше значение.
Кхирсах се плъзна от облака зад тях, после като бронзов пламък се издигна над ятото сини дракони и се насочи към водача им, на чийто гръб имаше ездач с шлем. Той се спусна бързо и тихо и впи в дракона-водач четирите си убийствено остри нокътя. Силата на удара завари неподготвен Флинт. Тас падна върху него и го притисна. Джуджето трескаво се опитваше да стане, но кендерът го беше обгърнал здраво с една ръка, а с другата го удряше по шлема, за да окуражи дракона.
— Браво! Удари го пак!
Ругаейки силно, Флинт откъсна кендера от себе си. В този момент Кхирсах се устреми нагоре и влезе като стрела в друг облак, преди ятото сини дракони да реагира на нападението му. Там изчака секунда, две, за да даде време на ездачите си да се опомнят, Флинт седна и Тас го обгърна здраво с ръце. Помисли си, че джуджето изглежда странно, някак посивяло и напрегнато. Но това не беше обичайно преживяване. Преди да успее да го попита дали е добре, Кхиррах излетя отново от облака.
Тас отново видя сините дракони под себе си. Предводителят им се беше издигнал високо, размахвайки с огромните си криле. Беше уплашен и леко ранен — на задните му хълбоци, където ноктите на Кхирсах бяха пронизали грубата му кожа — имаше кръв. Внезапно ездачът му ги посочи.
Тас рискува да погледне зад себе си и затаи дъх. Гледката беше величествена. Бронз и сребро проблясваха на слънцето, когато драконите от Уайстоун излязоха от облачното си прикритие и с крясък се спуснаха върху противника. Ятото веднага се разкъса. Сините се бореха да наберат височина и да не позволят на преследвачите си да ги атакуват отзад. Тук-там се завързаха битки. Една светкавица проблясна и едва не ослепи кендера, когато големият бронзов дракон от дясната му страна изкрещя от болка и започна да пада с почерняла горяща глава. Тас видя как ездачът безпомощно стиска юздите, а устата му е отворена в мълчалив писък, когато двамата се сгромолясаха.
Кендерът се загледа в земята, която все повече се приближаваше и се зачуди какво ли ще е ако се строполят върху тревата. Но нямаше много време за чудене, защото внезапно Кхирсах изрева.
Синият водач ги видя и чу предизвикателния му вик. Без да обръща внимание на другите дракони, които се биеха в небето над тях, той и ездачът му полетяха насреща им, за да продължат двубоя.
— Сега е твой ред, джудже! Приготви копието! — изкрещя Кхирсах. Той разпери мощните си криле и се издигна, за да има пространство за маневриране и да даде време на Флинт да се подготви.
— Аз ще хвана юздите! — извика Тас.
Но не разбра дали джуджето го чу. Тръпнещ от нетърпение, Тас не можеше да направи нищо, освен да държи юздите и да гледа как Флинт мърда сивите си пръсти, докато най-накрая закрепи дръжката на копието под рамото си и я застопори, както му беше казано. После погледна право напред с безизразно лице.
Кхирсах първо се издигна, след което полетя хоризонтално и Тас се огледа учуден къде са враговете им. Внезапно младият дракон се впусна напред и кендерът шумно си пое дъх. Точно пред тях бяха техните противници!
Видя как синият дракон отваря огромната си зъбата уста и като си спомни за светкавицата, се скри зад щита. След малко се подаде и погледна към Флинт, който продължаваше да стои изправен и мрачно да се взира към приближаващия дракон. Кендерът го обгърна през кръста, сграбчи брадата му и скри главата му зад щита. Край тях с трясък проблесна светкавица и внезапният гръм едва не ги оглуши. Кхирсах изрева от болка, но продължи да лети.
Драконите се сблъскаха челно и копието прониза жертвата си.
За миг всичко, което виждаше Тас бяха сини и розови петна. По едно време ужасяващите, яростни очи
