на дракона на се втренчиха в него заплашително. Проблеснаха нокти. Кхирсах изпищя, синият извика. Земята се въртеше неистово, докато борещите се дракони падаха към нея.
„Заклещили сме се“, осъзна Таселхоф вцепенен.
Драконовото копие беше пропуснало целта си. То се прегъна и се заклещи под рамото на дракона. Синият отчаяно се бореше да се освободи, но Кхирсах, изпълнен с войнствена ярост, се нахвърли върху него с острите си зъби и нокти.
Улисани в битката двата дракона напълно забравиха ездачите си. Тас също не се сещаше за противника, докато не вдигна очи и не видя офицера със син шлем, увиснал несигурно от седлото си само на няколко метра.
После небето и земята отново се превърнаха в неясни петна, докато драконите се въртяха, вкопчени в схватка. Тас наблюдаваше в унес как синият шлем на офицера падна от главата му и русата му коса се развя на вятъра. Очите му бяха студени и той се втренчи право в кендера.
„Изглежда ми познат, помисли си Тас безстрастно, сякаш това се случваше на някой друг. Къде може да съм го виждал, преди?“ Кой знае защо се сети за Стърм.
Драконовият офицер се освободи от сбруята и се изправи в стремената. Дясната му ръка висеше безжизнено отпусната до тялото, а другата посягаше напред…
Изведнъж Тас разбра всичко. Знаеше какво смята да направи офицерът, сякаш сам му беше съобщил за плановете си…
— Флинт! — изкрещя отчаяно. — Пусни копието! Пусни го!
Но джуджето го стискаше здраво със същия отнесен израз на лицето. Драконите се биеха със зъби и нокти във въздуха, синият се гърчеше и се опитваше да се освободи от копието, както и да отблъсне нападателя си. Тас чу, че ездачът му извика нещо на дракона и той за миг прекрати атаката и размаха криле.
С необичайна пъргавина офицерът скочи на техния дракон. Като обгърна врата му със здравата си ръка, той се изправи и го обви здраво със силните си бедра. Кхирсах не му обърна внимание, концентрирай върху противника.
Офицерът хвърли бърз поглед на кендера и джуджето зад себе си и разбра, че не представляват заплаха, тъй като бяха привързани за седлото. Той извади хладнокръвно дългия си меч и започна да сече сбруята, там където се кръстосваше върху сърцето на дракона — пред огромните криле.
— Флинт! Пусни копието! Виж! — Кендерът го разтърси силно. — Ако този офицер среже ремъците, седлото ни ще падне. Ние ще паднем!
Флинт бавно обърна глава и внезапно разбра. С треперещи ръце се зае с механизма, който освобождаваше копието, за да раздели драконите от смъртоносната им прегръдка.
Тас видя меча да проблясва във въздуха и един от ремъците на седлото се разцепи и се развя. Нямаше време да състави план, затова предпазливо се надигна, уви юздите около китката си и като увисна на ръба на седлото, заобиколи пълзешком джуджето и мина пред него. Там легна на врата на дракона и пропълзя тихо зад офицера.
Той не обръщаше внимание на ездачите зад себе си, защото знаеше, че са здраво приковани към седлото. Зает с работата си, която беше вече към края, така и не разбра какво му се е случило.
Тас се изправи и скочи на гърба му. Стреснат, офицерът диво размаха ръце, за да запази равновесие, при което мечът му падна и той се вкопчи отчаяно във врата на дракона.
Мъжът изрева гневно и се опита да види какво го е ударило, но изведнъж някакви малки ръце се увиха около очите му и го заслепиха. Той пусна дракона, за да се освободи от онова, което му се струваше като същество с шест ръце и шест крака, впити в него като лепкави вендузи, но почувства, че се смъква от дракона и отново сграбчи врата му.
— Флинт, освободи копието! Флинт! — Тас дори не знаеше какво говори вече. Земята заплашително се приближаваше към тях. Не можеше да мисли. Бяла светлина избухна в главата му, докато стискаше с все сила офицера, който се бореше под него.
Тогава се чу силно металическо щракане.
Копието се освободил драконите се разделиха.
Кхирсах разпери криле и плавно започна да се издига. Небето и земята заеха обичайните си места. Сълзи се стичаха по бузите на Тас. „Не се уплаших“, каза си той, хлипайки. Но никога нищо не му се беше виждало по-красиво от това синьо, синьо небе, което се беше върнало на мястото си.
— Добре ли си, Пламтяща искра? — попита кендерът. Бронзовият дракон уморено кимна.
— Имам пленник — извика Тас, внезапно осъзнал този факт и бавно пусна мъжа, който поклати замаян глава. — Да не си мръднал — промърмори кендерът, смъкна се от гърба му и запълзя към раменете на дракона. Видя как офицерът погледна към небето и сви юмрук в горчива ярост, докато наблюдаваше как Лорана и армията й изтласкват неговите дракони. Очите му бяха вперени право в нея и изведнъж Тас се сети къде го беше виждал преди.
— По-добре ни свали на земята, Пламтяща искра! — извика кендерът, целият треперещ. — Бързо!
Драконът изви глава, за да погледне ездачите си и Тас видя, че едното му око е затворено и подуто, по бронзовата му глава имаше белези от издраскано и изгорено, а от разкъсаната му ноздра течеше кръв. Кендерът се огледа за синия дракон, но той не се виждаше никъде. Когато отново погледна офицера, Тас изведнъж се почувства прекрасно. Чак сега разбра какво беше направил.
— Ей! — извика той, замаян от гордост, и се обърна към Флинт. — Направихме го! Бихме се с дракон и аз залових пленник! Съвсем сам! — Обърнат назад, Тас гледаше как земята се надига да го посрещне и си помисли, че никога преди не му се беше виждала толкова… земна.
Кхирсах се приземи и пешаците се събраха край тях с радостни викове и поздравления. Някой отведе офицера, но преди това той хвърли остър, пронизващ поглед към Тас. Кендерът се сепна, но когато погледна Флинт, напълно забрави за него.
Джуджето се беше свлякло от седлото, лицето му изглеждаше уморено и старо, устните му — посинели.
— Какво има?
— Нищо.
— Държиш се за гърдите. Ранен ли си?
— Не, не съм.
— Тогава защо се държиш там?
— Явно няма да ме оставиш на мира, докато не ти кажа — изръмжа Флинт. — Е, добре, беше заради онова копие. Онзи, който е измислил тази тъпа жилетка е бил по-голям мухльо и от теб. Дръжката на копието се вряза в ключицата ми и сега цяла седмица ще имам синини. Колкото до твоя пленник, чудя се как и двамата оживяхте, кречетало такова! Заловил го бил! Мен ако питаш, беше съвсем случайно. Ще ти кажа и друго! Докато съм жив, няма да се кача на някое от тези създания.
Флинт гневно затвори уста и с такава ярост го погледна, че Тас се обърна и бързо се отдалечи, защото знаеше, че когато изпадне в такова настроение, най-добре е да го остави да се успокои. Щеше да се почувства по-добре, след като обядва.
Едва през нощта, когато Таселхоф се беше свил до Кхирсах и удобно почиваше върху големия му бронзов хълбок, той си спомни, че Флинт се държеше за лявата страна.
А копието беше от дясната му страна.
Книга 2
Глава 1
Настъпването на пролетта.
С изгрева на деня розовозлатиста светлина обля земята и жителите на Каламан се събудиха от звука на камбаните. Децата скочиха от леглата и нахлуха в спалните на родителите си, като настояваха да станат, за да не пропуснат нищо от този специален ден. Макар някои да мърмореха и да се опитваха да се завият през глава, повечето със смях скочиха от леглата, също толкова нетърпеливи колкото и децата си.
Този ден беше забележителен в историята на Каламан. Освен ежегодния Пролетен фестивал, днес се
