поради карантината!
Ако още веднъж ми беше потрябвало доказателство, че тази газета (дяволско дело!) предричаше истината, то сега го имах: тя говореше за нас, затворници „При оръженосеца“ заради чумата, и за смъртта на някои благородници измежду нас.
„Смърт насилствена, също чрез отрова“ — а нима Главният интендант не беше отровен?
Знаех, че не подобава на добър християнин да се предава на отчаянието, било то и в най-тежко нещастие. Ще излъжа обаче, ако кажа, че посрещнах с мъжко достойнство тези нечувани открития. Чувствах се изоставен, както никога досега, независимо от положението ми на сираче, оставен на произвола на някакви звезди, които кой знае от колко века, може би още от зората на своя път, бяха решили съдбата ми.
Сломен от ужаса и отчаянието, взех старата броеница, получена в дар от благочестивата жена, която ме бе отгледала, целунах я страстно и я прибрах в джоба си. Казах три пъти „Отче наш“ и съзнах, че в страха си от звездите бях подложил на съмнение Божественото провидение, което всеки добър християнин трябваше да приема за единствен свой повелител. Почувствах изгаряща необходимост да пречистя душата си и получа утехата на вярата — бе настъпил моментът да се изповядам пред Бога. И в странноприемницата, по волята на небето, имаше кой да ми помогне.
— Влез момче, добре правиш, че си пречистваш душата в тези трудни мигове.
Едва чул повода за моето посещение, Робледа ме прие в своята стаичка с голяма благосклонност. Тайната на изповедта развърза сърцето и езика ми и аз отдадох дължимото на това тайнство с усърдие и плам.
След като ми даде опрощение, той ме попита за произхода на тези мои виновни съмнения.
Премълчавайки за газетата, напомних на Робледа, че преди време той ми беше говорил за предсказанията, отнасящи се до Ангелския папа и че този разговор ме беше накарал надълго и нашироко да се замисля за съдбата и предопределеността. По време на такива разсъждения, ми бе дошло наум, че по мнението на някои, въздействието на звездите има силата да определя земните дела, които следователно могат да бъдат предвидени с яснота: Знаех, че Църквата отрича подобно положение, и дори го осъжда като вредно; лекарят Кристофано ме уверяваше обаче, че астрологията помага много на медицинската практика, ето защо е нещо добро и полезно. И по този повод, блъскайки се между такива противоположни преценки, бях решил да поискам от Робледа просветление и съвет.
— Браво, момче, винаги трябва да се обръщаме към Светата Майка Църквата, за да посрещаме многообразните несигурности на съществуванието. Разбирам, че тук, в странноприемницата, с това постоянно скупчване на пътници, ти си чувал много пъти да се говори за илюзиите, които разни магьосници, астролози и шарлатани от всякакъв род подхвърлят на низшите духом. Но не трябва да се вслушваш в такива приказки. Съществуват две астрологии: една лъжлива и една истинна. Първата се опитва да предначертае, основавайки се на рождената дата на хората, бъдещия им живот и поведение. Това е доктрина лъжепророческа и еретическа, както знаеш, която открай време е забранена. Но съществува истинската, добрата астрология, която се опитва да изследва силата на звездите чрез наблюдението на природата с познавателни, а не с гадателски цели. А че звездите оказват въздействие на нещата тук долу, това е повече от сигурно.
На първо място, така обясни Робледа, доволен, че може да демонстрира надълго и нашироко собствените си знания, съществуваха силите на приливите и отливите, познати на всички и причинени от потайната мощ на луната. Същото трябваше да се каже и за металите в най-дълбоките глъбини на земята, където не достига нито слънчевата светлина, нито топлината, и които следователно трябва да са били създадени, благодарение на въздействието на звездите. И множество други явления (които той можеше да изброи
— Но ако, както казвате вие, добрата астрология не влиза в конфликт с наставленията на християнската религия — възразих аз, — тогава трябва да съществува и християнска астрология.
— И наистина я има — отговори Робледа, потънал в задоволство от собствения си изблик на мъдрост. — Жалко, че не нося тук, със себе си „Обогатен християнски зодиак или дванадесетте знака на Божественото предопределение“ — книга с пречиста доктрина, която дължим на гения на моя събрат Йеремия Дрекслер и бе публикувана в този свещен град преди около четиридесет години.
В тази творба, обясни Робледа, дванадесетте знака на астрологическата традиция най-накрая били заменени със същия брой символи на Истинската и Единствена вяра: запалена свещ, череп, златна дарохранителница за причастие, гол и непокрит олтар, розов храст, смокиново дърво, тютюн, кипарис, две пръчки свързани с лавров венец, бичуване с пръчки, котва и цитра.
— И това трябва да са християнските зодиакални знаци? — попитах доста учуден.
— Нещо повече: всеки от тях е символ на вековни достойнства на вярата. Запалената свещ изобразява вечната светлина в безсмъртната душа, така, както е казано в Светото писание: „Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми“; черепът е напомнянето за смъртта; златната дарохранителница означава постоянството на изповедта и причастието, олтарът… я виж, нещо падна от джоба ти.
Изваждайки от джоба броеницата си, на земята ми бяха паднали едно-две от листата, намерени от Угонио и Чаконио, който държах в същия джоб.
— О, не е нищо — опитах се да излъжа. — Това е… една странна подправка, която ми подариха на пазара на площад „Навона“ преди няколко седмици.
— Я дай тук — каза Робледа, като почти изскубна от ръката ми едно от листата. Повъртя го смаян в ръцете си и накрая каза:
— Странно е. Кой знае как е попаднало тук.
— Защо?
— Това растение не вирее в Европа. Идва отдалеч, от Западните Индии, от Перу.
— И как се нарича?
— Мамакока.
Така отец Робледа ми разказа невероятната история на мамакоката, необикновено растение, което щеше да има особено голямо въздействие върху събитията през следващите дни.
В началото той ми разясни, че веднага след завладяването на Западните Индии и победата над местните диваци, щом мисионерите-йезуити започнали свещеното дело по разпространението на Христовата вяра, веднага преминали към изучаването на безбройните растителни видове на Новия свят. Това било цяла нова вселена: докато старата и авторитетна
Сред необикновените открития обаче се криели страшни опасности. За колонизаторите всъщност било
