Всехристиянският крал преди двайсет години е осъдил вашия приятел Фуке. А пък моите перлички са загубени завинаги.
— Днес всички държат да разрешат загадките на миналото — прекъсна ме строго абат Мелани, — тъй като настоящите предизвикват прекалено голям страх. Ние с теб обаче ще разгадаем и едните, и другите. Обещавам ти го.
Лесно беше да се каже, помислих си аз. Опитах да направя равносметка за това, което бяхме научили само за шест дни на принудително съжителство „При оръженосеца“. Преди няколко седмици Главният интендант Фуке бе дошъл в нашата странноприемница, съпроводен от компанията на двама благородни господа Първият, Помпео Дулчибени, познаваше системата на подземните проходи и я използваше, за да прави посещения на лекаря Тиракорда, негов земляк, който в този момент се грижеше за папата. Освен това Дулчибени имал дъщеря от една турска робиня. Дъщеря му била отвлечена от някой си Хюигенс, подпомогнат от някой си Ферони, когато Дулчибени е бил на служба при Одескалки, сиреч при фамилията на папата.
Вторият спътник на Фуке, Робер Девизе, беше китарист, в неизяснени отношения с кралицата на Франция Мария Тереза, и ученик на Франческо Корбета, интересна личност, който бе написал и, преди да умре, подарил на Мария Тереза рондото, което често чувахме в изпълнение на Девизе. Музиката на рондото обаче носеше посвещение на мадмоазел, братовчедка на краля и съпруга на граф дьо Лозюн. Последният цели десет години е бил затворен в Пинероло заедно с Фуке, преди Главният интендант да умре…
— Искаш да кажеш „да се измъкне“ — поправи ме Ато, — защото той умря тук, „При оръженосеца“.
— Правилно. И после…
— Освен това имаме един йезуит, един венецианец, криещ се от правосъдието, една проститутка, един ханджия пияница, един астролог неаполитанец, един беглец англичанин и един лекар от Сиена, унищожител на беззащитни пациенти, като всичките си колеги.
— И двамата корписантари — добавих.
— Ах, да, двете чудовища. Накрая и ние двамата, които си блъскаме главите, докато някой в странноприемницата е болен от чума, а в подземията се намират страници от Библията, оцапани с кръв, ампули, пълни с кръв, плъхове, повръщащи кръв… доста кръв, като се замисли човек.
— Какво ще да значи всичко това, синьор Ато?
— Хубав въпрос. Колко пъти трябва да ти го повторя? Мисли винаги за гарваните и орела. И се дръж като орел.
На тази фраза се заизкачвахме по стълбата, която водеше към тайната стаичка на „Оръженосеца“, и оттам малко след това се разделихме, като си определихме среща за утре.
Седми ден
17 септември 1683
И в тези дни, изпълнени с вълнения, понякога си припомнях онова поучително напътствие, което имаше навика да ми повтаря, както обикновено се прави с децата, възрастната жена, която с толкова обич ме бе учила и образовала: никога не оставяй книгата по средата.
За да не пренебрегна това мъдро наставление, на следната сутрин реших да завърша четенето на астрологическата газета на Стилоне Приазо. Моята съвестна възпитателка не бъркаше: по-добре да не четеш една книга, отколкото да прочетеш само част от нея, извличайки частично разбиране и погрешна оценка. Може би следващите страници щяха да ми помогнат да поставя в истинските им граници, мислех си, тайнствените сили, които до този миг бях приписвал на мистериозната книжка.
Между другото, на събуждане, установих, че съм по-малко изтощен от предните сутрини; успял бях да спя достатъчно, след водовъртежа от преследвания и бягства, който ни бе накарал да вървим от къщата на Тиракорда по следите на Дулчибени, преминавайки отново цялата галерия С, чак до подземната река. И най-вече след изненадващите разкрития за Девизе (и неговото мистериозно рондо), до които абатът и аз бяхме стигнали по време на обратния път към странноприемницата.
Мисълта ми отказваше все още да се върне към тази заплетена история. Сега впрочем ми изпадаше сгоден случай да приключа с четенето на астрологическата газета, която корписантарите бяха отмъкнали от Стилоне Приазо — все още я пазех под дюшека.
Тази книжка със знамения изглежда бе предвидила с точност всички събития от миналите месеци. Сега обаче исках да узная какво ни готвеше бъдещето.
Така прочетох предвижданията за третата седмица на септември — дните, които все още предстояха.
Знаменията, които се извличат от звездите през тази седмица, ще бъдат дадени на първо място от Меркурий, като приемник на двете светила в собствените си домове, който за да се озове в третия дом, свързан със Слънцето, обещава пътешествия на князе, преминавания на чести вестоносци и разни кралски посланичества.
Юпитер и Венера, обединени, се опитват да изградят в триъгълника на огъня едно събрание на способни люде, за да уговарят някакво съглашение или мир от голямо значение.
Веднага вниманието ми се насочи към „пътешествията на князе и на чести вестоносци“ и върху „кралските посланичества“. Нямаше никакво съмнение: идеше реч за съобщенията, в които ставаше ясен изходът от битката при Виена, която в този момент бе достигнала до решителната си точка.
Всъщност съвсем скоро рояци от вестоносци на коне, може би водени от самите владетели или принцове, които бяха участвали в сражението, щяха да прекосят цяла Европа, за да донесат присъдата за три дни до Варшава, за пет до Венеция, за осем или девет до Рим и Париж, и още по-късно в Лондон и Мадрид.
А „събранието на способни люде, за да уговарят мир от голямо значение“, за което говореше астрологическата газета, не беше ли договорът за мир, който със сигурност щеше да бъде сключен между победители и победени?
Продължих с четенето на четвъртата и последна седмица от септември:
Много лоши новости за болните може да донесе тази четвърта седмица, тъй като слънцето управлява шести дом, и го е поверило на Сатурн. Поради това ще има карантини, кръвоизливи, отоци, воднянка, ишиаси, подагра и жлъчни кризи. Обаче Юпитер владее осми дом, и той ще върне скоро здравето на мнозина пациенти.
Значи щеше да има още заплахи за здравето: трески, неразположения в обмяната на веществата, излишъци на вода в стомаха, болежки в костите, краката и вътрешностите.
Всичките заплахи бяха тежки, но, според газетата, не и непреодолими. Лошото все още предстоеше:
Твърде зловещи биха могли да дойдат първите проявления на тази седмица, бидейки дадено, че ще бъдат изпратени от Марс като господар на Асцендента, който, ще се намира в осми дом и може да донесе смърт на човеци посредством отрови, желязо и от огън, или иначе речено, оръжия огнестрелни. Сатурн в шестия дом, владеещ над дванадесетия, обещава болести на някои благородници под ключ.
На последните думи дъхът ми се спря. Хвърлих газетата далеч от себе си и, със стиснати юмруци, отправих към небето отчаяна молитва. Може би никое друго четиво в моя живот нямаше да остави такава следа в духа ми, колкото тези няколко загадъчни реда.
Готвеха се „зловещи“ събития, като „смъртта на човеци посредством отрови, желязо и от огън, или иначе речено, с оръжия огнестрелни“. Смъртта бе предопределена за „благородници под ключ“: някои от наемателите на „Оръженосеца“ определено бяха благородници, а със сигурност всички бяхме „под ключ“
