дотам да измайстори симпатично мастило и да направи скривалище за своите писания в облегалката на един стол.
— Но какво се е опитвал да напише? — попитах, учуден и развълнуван от тези отчаяни хитрини.
— Така и не се разбра — отговори Ато. — Това, което беше прихванато, бе изпратено на краля в пълна тайна.
От този момент, продължи Мелани, кралят нарежда да го претърсват грижливо всеки ден. Тогава на Фуке не остава нищо друго, освен четенето. Позволени са му една Библия, една история на Франция, един речник с рими на френски и произведенията на свети Бонавентура (но са му отказани тези на свети Йероним и свети Августин). Започва да преподава латински и основи на аптекарството на един от своите прислужници.
Но Фуке във всичко и спрямо всичко е катерица — неговата хитрост и изобретателност не намират покой. Подстрекаван от Лувоа, който добре познава Главния интендант и не може да повярва, че той се е оставил да го победят, Сен-Мар проучва старателно личното му бельо. Намира по него гайтанени ленти, изписани със ситен почерк, пълна с писания е и обратната страна на подплатата на жилетката му. Кралят заповядва незабавно на Фуке да бъдат връчени дрехи и бельо само и единствено в черен цвят. Покривките и кърпите ще бъдат номерирани, за да не може той да ги отмъкне.
Сен-Мар се нахвърля срещу двамата прислужници, които не му дават мира с молбите си и постоянно се опитват да помогнат на своя господар, комуто са се посветили телом и духом.
Междувременно годините минават, но разяждащият страх на краля, че Фуке по някакъв начин може да избяга, не стихва. И с право: към края на 1669 е разкрит опит да бъде измъкнат от затвора. Не се знае кой го е организирал; може би семейството, но дълго се говорело, че мадам дьо Севинье и мадмоазел дьо Скюдери не са били напълно чужди на случилото се. Пожертвал се старият му личен слуга — вълнуващ пример за вярност. Казвал се Ла Форе и бе придружавал Главния интендант в момента на задържането му в Нант. След ареста вървял цели часове, за да избяга от мускетарите, които ограждали Нант и да стигне до най-близката пощенска станция, откъдето бе яздил с шпори впити в хълбоците на коня, чак до Париж. Всичко това само, за да бъде първият, който да съобщи зловещата новина за ареста на благочестивата майка на Фуке. После, на всичкото отгоре, Ла Форе беше изчакал на пътя каретата, която водеше неговия господар към Пинероло, и то само за да го поздрави за последен път. Нещо, което развълнувало дори Д’Артанян, който спрял конвоя и разрешил двамата да си разменят няколко думи.
Ла Форе следователно е единственият, който все още не е загубил надежда. Пристига в Пинероло под лъжлива самоличност и дори успява да изнамери някакъв осведомител във вътрешността на крепостта и да общува със своя господар чрез жестове през прозореца. Накрая намеренията му били разкрити и бедният незабавно е обесен. Животът става тежък за Фуке — затварят му прозорците с капаци и решетки. Не ще може повече да види небето.
Здравословното му състояние се утежнява. През 1670 Лувоа лично отива в Пинероло, изпратен от краля. След шест години на забрани и лишения, Луи най-накрая се съветва със стария лекар на Главния интендант Пеке.
— Колко странно, кралят като че ли не е искал Фуке да умре?
— Единственото сигурно нещо е, че от този миг нататък Луи като че започва да се притеснява за здравето на Катеричката. Приятелите на Фуке, които все още не бяха изпаднали в немилост, като де Помпон (току-що назначен за държавен секретар), Тюрен, Шеки, Белфон и Шарост, подновяват усилията си и изпращат петиции до Всехристиянския крал. Но решителният момент все още предстои.
През 1671 затворниците на специален режим в Пинероло стават двама. Неочаквано в крепостта пристига друг един прочут затворник — граф дьо Лозюн.
— Защото тайно се бе оженил за Мадмоазел, братовчедката на краля — намесих се, след като си спомних предния разказ на абат Мелани.
— Много добре, виждам, че имаш добра памет. И сега историята наистина става интересна.
След като кралят е подложил Фуке на многогодишна изолация, решението да му подари събрат по затворничество изглежда необяснимо. Още по-странно е, че в огромната крепост килията, предназначена за Лозюн, е съседна на тази на Фуке.
За Лозюн можеше да се каже всичко, освен че е някакъв обикновен човечец. В началото бе никому неизвестен, беден гасконски кадет, самохвалко и горделивец, който обаче бе имал късмета да стане симпатичен на краля, още когато Луи бе много млад, и да стане негов другар в забавленията. Макар и второкласен изкусител, беше успял да обсеби Мадмоазел, богатата и грозна четиридесетгодишна братовчедка на краля. Труден затворник е и държи веднага да го покаже. Поведението му е сприхаво, шумно, просташко. Едва пристигнал, подпалва собствената си килия, повреждайки също една от подпорите на стаята на Фуке. После се посвещава на трогателно инсцениране на болести или лудост с ясната цел да намери начин за бягство. Сен-Мар, който е придобил опит на надзирател само с Главния интендант, не успява да укроти Лозюн и, изложен на толкова ярост, кръщава Фуке „ангелчето“.
Съвсем скоро (обаче това ще се разкрие много по-късно) Лозюн успява да се свърже с Фуке посредством една дупка, изкопана в стената.
— Но как е възможно никой да не го е забелязал — възпротивих се недоумяващ, — при цялата тази бдителност, която Фуке е трябвало да търпи всеки ден?
— И аз съм се питал многократно — съгласи се абат Мелани.
Минава още една година. През октомври 1672 Негово Величество разрешава на Фуке и съпругата му да си пишат. Писмата на двамата все пак трябвало първо да бъдат прочетени от краля, който си запазва правото да ги предава или да ги унищожава. Но има още нещо. Без никакво логично обяснение, след още дванайсет месеца, кралят връчва на Фуке някои книги върху най-скорошната политическа ситуация. А малко след това Лувоа изпраща на Сен-Мар едно писмо за Главния интендант, добавяйки, че ако затворникът поиска хартия за писане, за да отговори, тя трябва да му бъда дадена. Така и станало — Главният интендант написал и изпратил на Лувоа два доклада.
— Какво съдържаха те?
— Никой не успя да узнае, макар че в Париж веднага плъзна слух, че двете писма са пристигнали в столицата. Веднага след това обаче се разбра, че Лувоа ги е пратил обратно на Фуке, казвайки, че те не представлявали никакъв интерес за краля.
Необяснимо поведение, отсъди Мелани. Първо, ако един мемоар не служи за нищо, просто се изхвърля; второ, на практика е невъзможно Фуке да не е дал някакъв ценен съвет на краля.
— Може би са поискали още веднъж да го унижат — предположих аз.
— Или може би кралят е искал нещо, което Фуке не му е дал.
И все пак облекченията продължават. През 1674 кралят позволява на съпрузите Фуке да си пишат два пъти в годината, макар че писмата така или иначе минават първо през ръцете му. Здравословното състояние на Фуке продължава да се влошава и кралят се уплашва — не му позволява да излезе от килията, но настоява да бъде прегледан от лекар, пратен от Париж.
От ноември 1677 най-накрая му се дава разрешение да се разхожда по един час на въздух. И в компанията на кого? Ами на Лозюн естествено, и двамата могат дори да си говорят! Обаче при условие, че Сен-Мар слуша думите им и предава на краля всичко в подробности.
Милостивите облекчения от страна на краля се умножават. Фуке вече получава дори броевете на „Меркюр Галан“ и на други вестници. Изглежда, че Луи иска Фуке да бъде осведомен за всичко важно, което се случва във Франция и в Европа. Лувоа препоръчва на Сен-Мар да осведомява затворника най-вече за военните победи на Всехристиянския крал.
През декември 1678 Лувоа съобщава на Сен-Мар намерението си да поддържа свободна писмена кореспонденция с Фуке. Писмата ще бъдат строго запечатвани и тайни, впрочем Сен-Мар ще трябва да се грижи само да пристигат право при получателя.
Само след месец поразеният надзирател получава цяла паметна книга, написана лично от ръката на краля, относно условията на режима, който трябва да се прилага за Фуке и Лозюн. Двамата могат да се срещат и да си разговарят колкото си искат, а също да се разхождат не само по крепостните стени, но и из цялата крепост. Могат да четат каквото си пожелаят и офицерите от гарнизона ще бъдат задължени да им правят компания, ако на затворниците това се харесва. Освен всичко ще могат да поискат и да получат която и да е игра за забавление.
