завиждах вече за тайната мисия, за неговите връзки в кралските дворове, за мъдростта му на човек на действието и интригите.
Дошъл бе в Рим, за да служи на краля на Франция и да проведе разследване върху една загадка. Сега знаеше, че за да разреши тази загадка, трябваше да разследва краля.
Осми ден
18 септември 1683
На следващия ден се събудих, обзет от някаква смразяваща тревога. Независимо от дългите размишления, с които Ато и аз се бяхме задържали до късно предната нощ, и малкото сън, който си бях разрешил, бях напълно буден и готов за действие. Какво можех да направя в действителност, не ми беше много ясно: твърде многото загадки, които изпълваха странноприемницата за момента не позволяваха да се намери каквото и да било решение: заплашителни и недостижими образи (Луи XIV, Корбета, кралица Мария Тереза, самият Кирхер) бяха проникнали в нашия хан и в нашето съществувание. Бичът на чумата все още не бе престанал да ни измъчва и ужасява; освен това някои от нашите наематели, се бяха държали по загадъчен и подозрителен начин. И като че не стигаше това, ами астрологическата газета, отмъкната от Стилоне Приазо, обещаваше в следващите дни бедствени и смъртоносни събития.
Докато слизах по стълбите, отправен към кухнята, чух да отзвучава, приглушена, но разкъсваща сърцето, песента на абат Мелани:
Ато също сигурно се чувстваше изгубен и изоставен. И то доста повече от мен! Продължих бързо, избягвайки изкушението да се заема с подобни обезкуражаващи размишления. Както обикновено, бях жизнено необходим на Кристофано в кухнята и в разнасянето на храната. Приготвих рапани, сварени и изпържени в зехтин, със счукан чесън, ментови листенца, магданоз, подправки и лимонови корички. И те доста се усладиха на гостите ни.
Работих с плам, сякаш подкрепян от някакъв излишък на жизнена енергия. Подобно благотворно разположение на духа и тялото се дължеше на едно събитие, колкото прекрасно, толкова и неочаквано.
— Клоридия пита за теб — оповести Кристофано след обяда. — Трябва веднага да отидеш при нея.
Поводът за това повикване (и Кристофано го знаеше) беше напълно маловажен. Заварих Клоридия с полуразвързан корсет и глава, наведена над един леген, да си мие косите. Стаята беше изпълнена с изпаренията на сладки есенции. Слисан, аз я чух да ме моли да й излея на главата оцета, съдържащ се в едно малко шишенце на тоалетката — използваше го, както щях да разбера по-късно, за да придаде повече блясък на косите си.
Докато се заемах със задачата, си спомних за съмненията, които бях хранил относно последните думи на Клоридия в края на нашата предишна среща. Говорейки ми за невероятните числени съвпадения между нейната рождена дата и тази на Рим, тя беше споменала за някаква понесена несправедливост, свързана с нейното завръщане в този град. След което ми бе обяснила, че е попаднала „При оръженосеца“, следвайки някаква си
— Подай ми кърпата. Не, не тази: другата, по-малката, от дебелия лен — нареди ми тя, докато си изстискваше косите.
Подчиних се. Тя уви главата си в парчето плат, след като си изсуши раменете.
— Ще срешеш ли сега косите ми? — попита Клоридия с меден глас. — Толкова са се накъдрили, че да ги изпъна сама, без да ги оскубя, е почти невъзможно.
Бях щастлив да се отдам на такова приятно задължение. Тя седна, като ми обърна гръб, все още с полуразтворен корсет, и ми обясни, че трябвало да започна от корените, за да стигна чак до връхчетата на косите. Моментът ми се стори подходящ да я помоля да ми разкаже какво я е довело в Рим и й припомних това, което ми бе споменала миналия път. Клоридия прие.
— Тогава какво е горящата или трептящата пръчка, дона Клоридия? — попитах.
— „Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват“ — изрецитира тя. — Псалм двайсет и втори.
Въздъхнах от облекчение.
— Нима не знаеш? Та това е просто един двувърх орехов клон, дълъг стъпка и половина и с дебелината на пръст, но не трябва да е по-стар от една година. Наричат го още пръчката на Палада, жезълът на Меркурий, пръчицата на Цирцея, гегата на Аарон, тоягата на Яков. И още жезъл божествен, огнена пръчица, трептяща, насочваща, велика — всички тези имена, са й дадени от италианците, които работят в мините за живак в Тренто и Тирол. Сравнявана е с жезъла на римските авгури, който го носели вместо скиптър; с тоягата, с която Мойсей изтръгва вода от скалата, със скиптъра на Ахасвер, цар на персите и медите, от който Естер получавала всичко, което поискала, щом му целунела върха.
И се впусна в обяснение на едно рядко и сложно учение. Да, защото, припомних си аз, Клоридия не беше просто продажна жена, беше куртизанка: малко жени можеха да съчетават така изкуството на любовта със забележителна начетеност.
— Пръчката се използва от повече от двеста години, за да се издирват метали и от един век за търсене на вода. Но това го знаят всички. От незапомнени времена пък се използва за залавяне на престъпници и убийци — и това е ставало в най-далечни земи и различни области: в Идумея, Сарматия, Гетулия, Готия, Реция, Рафия, Хиберния, Силестия, Долна Кирена, Мармарика, Манциания, Конфлуенция, Пруфуик, Голяма Александрия, Аржантон, Фризия, Гайета, Куспия, Ливония, Касперия, Серика, Бриксия, Трапезунд, Сурия, Силиция, Мутина, Арабия Феликс, Малин в Брабант, Либурния, Словения, Осиана, Памфилия, Гарамантия и накрая в Лидия, която се е наричала още Меония, където текат прочутите реки Хермес и Пактол, толкова възпявани от поетите. А пък в Гедротия един убиец е бил преследван повече от четирийсет и пет левги по земя и повече от трийсет левги по море, и накрая арестуван. С помощта на пръчката издирили леглото, върху което бил спал, масата, на която ядял, неговите прибори и съдове.
Така разбрах от Клоридия, че тази тайнствена пръчка действа, благодарение на телесните пори, които постоянно отделят особени невидими частици посредством изпаренията. Между видимите тела и непонятните и неразгадаеми създания съществувал един среден вид от летящи носители, невероятно фини и подвижни, наречени телца, или частици материя, атоми, дребни частици, тези частици са изключително загадъчни, но от неоценима полза. Могат да представляват отделяне на същата субстанция, от която водят началото си; или пък са някаква трета субстанция, която пренася свойствата на излъчващата материя върху поемащата. Духът на живите същества например има една трета субстанция, която мозъкът (който е неин приемник) разпределя в нервите и оттам в мускулите, за да предизвика отделните движения. А друг път тези частици се разполагат във въздуха около излъчващата материя, която използва този въздух като носител, за да отнесе своите свойства до поглъщащата материя.
— Така например действат камбаната и нейният език, който дава тласък на заобикалящия го въздух, а той на свой ред предава импулса на друга част от въздуха и така нататък, докато импулсът стигне до ухото ни, което получава усещането за звук — поясни Клоридия.
И така, именно тези телца били причина за симпатията и антипатията, а също така и за любовта.
— Всъщност издирването на крадци и убийци се основава на антипатията. На пазара в Амстердам видях глутница прасета да грухтят яростно срещу един месар, в мига, в който той се доближи до тях, и да се опитват да се нахвърлят върху него, доколкото им позволяваше въжето, с което бяха вързани. Това стана, защото тези прасета бяха усетили излъчените частици на другите свини, току-що заклани от касапина — частици, просмукани в дрехите на човека, изпълващи целия въздух около него и дразнещи живите
