Той измънка приветливо нещо като поздрав. Погледнах го учудено.
— Стори ми си, че чух някакъв, хм, болезнен вик. Изплаши Кристофано, знаеш ли? Беше на вратата с мен, когато те чухме да викаш горе, в кулата на Клоридия…
— О, но нали не бихте предположили, синьор Ато — отдръпнах се почервенял аз — дона Клоридия не…
— Ами, да, разбира се — рече абатът станал внезапно сериозен — русата Клоридия нищо не е направила: „на пламнало в любов сърце“ стига един приканващ поглед, както добре е казал сеньор Луиджи, мой учител.
Отдалечих се обзет от най-черния срам, ненавиждайки Мелани с все сила.
В кухнята намерих Кристофано, блед и обзет от тревога.
— Англичанинът е зле. Много зле — процеди той като ме видя.
— Но всичките грижи, които положихте…
— Никакъв ефект. Истинска загадка. Моите благотворни лекове — безполезни. Разбираш ли? Бедфорд умира. И ние повече няма да излезем от тук. Всички ще загинем. Всички — каза той задъхано, с неестествен глас.
Видях с притеснение, че има големи сенки под очите и че погледът му е празен и изгубен. Говореше насечено, сякаш бе забравил употребата на глаголи.
Здравето на англичанина изобщо не се бе подобрило, пациентът така и не се бе върнал в съзнание. Огледах се наоколо — кухнята беше обърната с главата надолу. Съдове, шишета, горящи мангали, аламбици и купички от най-различни видове затрупваха всяка маса, стол, ъгъл, ниша и свободно пространство, дори и пода. На огъня вряха две котлета и няколко джезвета: с ужас видях унищожени на огъня най-качествените запаси от мас, меса, риби и сушени плодове от килера, зловещо смесени с непознати и смрадливи алхимични отвари. На масата за рязане, на поставката за цедене на прибори, на скрина и върху полиците на отворения шкаф бяха струпани безброй паници с разни видове масла и купчинки от разноцветни прахове. До всяка паничка и купчинка имаше листче, на което пишеше: зедоария, галанга, дълъг пипер, кръгъл пипер, семена от хвойна, корички от кедър и портокал, салвия, босилек, майоран, плодчета от лавър, мента, тинтява, каламент, бъзов лист, червени и бели рози, кубебин, розмарин, мента, канела, ким, ароматни калии, кимион, подъбиче, райско дърво, бял турис, лековито алое, семена от артемизия, кардамон, лаврово масло, каучук, хедерова гума, тамян, карамфил, цинерария, мускатов орех, лютив пипер, бял диктамон, бензоин, пресен жълт восък, чист терпентин и пепел от камина.
Обърнах се към лекаря, за да потърся обяснение, но се спрях: блед и с отнесен поглед, Кристофано се луташе объркано от единия до другия край на стаята, като едновременно извършваше хиляди операции, без да доведе нито една до край.
— Трябва да ми помогнеш. Ще заложим всичко на една карта. Проклетите бубони на Бедфорд не се отвориха. Даже не узряха, гадините. Тогава ние, цък, ще ги срежем и толкоз.
— О, не! — извиках, знаейки добре, че срязването на неузрелите бубони може да доведе до смъртта на чумавия.
— И зле да мине, все ще мре — отряза изкъсо той с необичайна твърдост. — Ето планът ми: първо, болният трябва да повърне. Но стига с кралските ароматни балсами. Нещо по-силно, например моят двуароматен цяр, който помага както за външни, така и за вътрешни болежки. Два драма на гладно и готово. Отпуска тялото. Главата олеква. Започва силно отделяне на слюнка. Това е знак, че пропъжда всичките болести.
Лошо му се пише на Бедфорд, казах си аз. Но от друга страна, какви възможности ни оставаха? Всяка надежда за спасение бе в ръцете на Кристофано и на Господ Бог.
Лекарят, обзет от възбуда, раздаваше постоянни нареждания, без да ми остави време да ги изпълня, и повтаряше механично рецептите, които сигурно бе чел в книгите за медицинска практика.
— Втора точка: живителен еликсир за възстановяване. Имаше голям успех тук, в Рим, по време на чумата през 56-та година. С много свойства: противодейства на много лоши и злокачествени разновидности на болести. По естеството си дълбоко проникващ. Изсушава и успокоява всички места, засегнати от каквато и да е болежка. Предпазва от гниене; лекува катар, кашлица, стягане в гърдите и други подобни. Подобрява и прочиства всеки вид гнилостна язва, облекчава мъките, причинени от студа и т.н.
За миг той затрепери, с поглед, залутан в пространството. Притекох му се на помощ, но той се съвзе:
— Точка трета: хапчета срещу чумата на маестро Алесандро Коспио от Болсена, Имола, 1527: голям успех. Арменска глина. Глинена пръст. Камфор. Петолистник. Лековито алое. По четири драма от всяко. Всичко смесено със зелев сок. И щипка шафран. Четвърта точка: лечебен цяр на маестро Роберто Кокалино от Формиджине. Велик лекар с големи успехи в Реджо Ломбардия през 1500. Recipe! — изкрещя отново с пресипнал глас.
И ми нареди да направя една отвара от черен кукуряк, сиена, колоквинта и равен.
— Лекарството за уста на маестро Кокалино ще му вкараме през задника. Да. Така ще се срещне насред път с хапчетата на маестро Коспио. И заедно ще се възпротивят на тази ужасна чума. И ще победят, о, да.
После се качихме в стаята на Бедфорд, който лежеше повече мъртъв, отколкото жив, и там, не без известна погнуса, съдействах да изпълни на практика всичко, замислено от Кристофано. На края на жестоките операции, стаята приличаше на кланица: повърнато, кръв и изпражнения навсякъде, смесени на локви, унищожителна гледка и изпарения. Продължихме с рязането на бубоните, като намазахме върху раните оцетен сироп с философско масло, което по думите на лекаря щеше да облекчи болката.
— И накрая превържи с превръзки
Ами, да, помолих се, именно
Със свити юмруци, Кристофано ми направи знак бързо да го последвам в кухнята. Целят потен и мърморещ, той се захвана да счуква огромно количество ароматни треви. Смеси ги и ги сложи да врат във фина ракия в някаква разкривена бутилка, която сложи на тих огън.
— Сега ще имаме вода, масло и утайка. При това разделени една от друга! — обяви той с патос.
Скоро от съда започна да пръска нещо като млечнобяла вода, която после започна да пуши и стана жълтеникава. Тогава Кристофано смени бутилката и преля бялата вода в една добре затворена желязна кана.
— Първа балсамова вода! — извика той, разтърсвайки съда с пресилена и гротескна радост.
Усили огъня под разкривената бутилка, където бе останала да ври някаква течност, която се превърна в мазнина, черна като мастило.
— Майката на балсама! — обяви Кристофано, като изсипа течността в едно шишенце.
После увеличи огъня до последна възможност, докато от разкривения съд не се изпари цялата субстанция. — Балсамов ликьор — чудотворен! — зарадва се той лудешки, като ми го подаде в едно шише, заедно с другите две лекарства.
— Да го нося ли на Бедфорд?
— Не! — изкрещя той войнствено, като вдигна нагоре показалец, както се прави с дете или куче, и ме изгледа страховито. Очите му бяха насълзени и кръвясали:
