Печатът

Не успях да си дам своевременен отговор: мислите ми препускаха като луди към други мистериозни барикади, arcanae obices от писмото на Кирхер…

Разсъжденията ми бяха пометени от нова мисъл. Захвърлен в море от подозрения и заблуди от ожесточеното бръмчене на тези две латински думи в съзнанието ми, почувствах замайване. Внезапно скочих на крака, и хукнах през глава към стаята си под смаяния поглед на Кристофано и на самия Девизе, който отново начеваше същия мотив на китарата.

Затръшнах вратата зад гърба си, смазан от тежестта на това разкритие и от всички последствия, които, подобно най-опустошителната сред лавините, то повличаше след себе си.

Ужасната загадка на arcanae obices на Кирхер, мистериозните препятствия, които скриваха secretum vitae, най-накрая бяха добили форма пред очите ми.

Необходима ми бе минута за размисъл, в пълна самота, в моята стая. И не защото имах нужда да подредя мислите си, а по-скоро защото трябваше да разбера с кого да ги споделя.

Ато и аз бяхме по следите на arcanae obices, сиреч „мистериозните барикади“, който имаха върховното свойство да побеждават чумата, споменати от Кирхер в налудничавото писмо до Главния интендант Фуке; после бях чул абата да споменава в съня си, на езика на избраната си родина, някакви baricades misterieuses. И сега, запитвайки Девизе как се наричаше рондото, което той свиреше, за да лекува чумавия Бедфорд, откривах, че се нарича именно Les Baricades misterieuses. Някой знаеше доста повече от това, което бе готов да признае.

* * *

— Но ти изобщо нищо не разбираш! — извика абат Мелани.

Току-що го бях събудил от дълбокия сън, за да изискам обяснение, и мигновено новините възпламениха мислите и поведението му. Помоли ме да му повторя случилото се дума по дума: как Девизе бе свирел рондото, за да излекува Бедфорд, и как призна с най-невинна откровеност, че тази пиеса бе озаглавена Les Baricades misterieuses.

— Прости ми, но ми трябват три минути, за да размисля — каза Мелани, като че ли беше зашеметен от новините.

— Вие обаче знаете, че искам обяснения и че…

— Добре, добре, но сега ме остави да мисля.

Ето защо бях принуден да го оставя и да почукам отново на вратата му малко по-късно. По погледа му, върнал своята зоркост и острота, бих предположил, че никога не бе заспивал.

— Точно сега, когато сме близо до истината, си решил да ми станеш враг — започна той сякаш съкрушен.

— Не враг — побързах да го поправя. — Но все пак трябва да разберете…

— Хайде, моля те — прекъсна ме той, — опитай да помислиш.

— Ако ми разрешите, синьор Ато, този път съм в състояние да разсъждавам прекрасно. И си казвам: как е възможно вие да знаете заглавието на това рондо и то да е именно преводът на arcanae obices!

Почувствах се горд, че притискам до стената, макар и за малко, този толкова умен човек. Хвърлих му поглед, изпълнен с подозрение и обвинение.

— Свърши ли?

— Да.

— Добре — каза той накрая, — сега позволи ми да кажа и аз нещо. В съня си ме чул да прошепвам „baricades misterieuses“, ако разбрах добре.

— Точно така.

— Добре. Както и ти знаеш, това е горе-долу преводът на arcanae obices.

— Именно. И много бих искал да ми обясните поне веднъж искрено откъде знаехте това…

— Мълчи, мълчи. Не разбираш ли? Не е тук проблемът.

— Но вие…

— Довери ми се за последен път. Това, което се каня да ти кажа, ще те накара да промениш мисленето си.

— Синьор Ато, аз не мога повече да преследвам тези загадки, а после…

— Повече нищо не трябва да преследваш. Стигнахме вече. Тайната на arcanae obices е сред нас, и може би е повече твоя, отколкото моя.

— Какво имате предвид?

— Че си я видял или по-скоро, слушал много по-често от мен.

— Тоест…

— Secretum vitae, която предпазва от чумата, се крие в тази музика.

Сега аз имах нужда от време, за да свикна с тази разтърсваща мисъл. Във великолепното рондо, което толкова ме бе очаровало, се криеше ключът към загадката около Кирхер и Фуке, краля-слънце и Мария Тереза.

Ато ми остави необходимото време, за да си сменя няколко пъти цвета, изцяло жертва на изненадата, и да изфъфля безпомощно:

— Но аз вярвах… не е възможно.

— И аз така си бях казал в първия момент, но ако си помислиш добре, ще разбереш. Следи ми мисълта: нима не ти казах, че Корбета, учителят на Девизе, бе майстор в изкуството да шифрира съобщения в своята музика?

— Да, вярно е.

— Ето. А самият Девизе ти каза, че рондото Les Baricades misterieuses е било композирано от Корбета и подарено от него, преди да умре, на Мария Тереза Испанска.

— И това е вярно.

— Добре. Посвещението на рондото, което ти си видял с очите си, е „а Mademoiselle“: жената на Лозюн. Лозюн е бил в затвора с Фуке. А Фуке е бил получил тайната на чумата от Кирхер. Така Фуке, още докато е бил Главен интендант, трябва, в съгласие с Кирхер, да е натоварил Корбета с шифрирането на secretum vitae в музика, сиреч arcanae obices или мистериозни барикади, наричай ги както си искаш, които предпазват от чумата.

— Но Кирхер също е можел да шифрира съобщения в музика — така ми бяхте казали.

— Разбира се. Всъщност не изключвам, че Кирхер е връчил на Фуке secretum vitae, вече шифрирана в музикални интаволатури. Но най-вероятно те все още са се намирали в доста сурово състояние. Спомняш ли си какво ти разказа Девизе? Корбета е сътворил рондото, преработвайки една съществуваща вече мелодия. Убеден съм, че е имал предвид Кирхер. Не само това: самият Девизе, свирейки и повтаряйки рондото на своята китара, може на свой ред да е усъвършенствал изпълнението, та изобщо да не буди подозрението, че под една тъй величествена хармония може да се крие съобщение в код. Невероятно, нали? И аз самият едва го побирам в главата си.

— Така под формата на рондо Главният интендант трябва ревниво да е съхранявал secretum vitae.

— Да. Тези интаволатури, кой знае как, са избегнали нещастията, сполетели моя беден приятел Никола.

— Докато в Пинероло…

— … не ги е поверил на Лозюн. Знаеш ли какво си мисля при това положение? Че именно Лозюн е написал посвещението „а Mademoiselle“: сигурно е дал тези листове с музика на жена си, за да успее да ги предаде на кралица Мария Тереза.

— Но Девизе ми каза, че са били подарък от Корбета за кралицата.

— Хубава измислица без никакво значение. Само начин да ти представи една проста историйка: