лъжица от моята лечебна смес — отлично бяло вино от планинска местност, което дестилирах в парна баня, после затворих в бутилка с тапа от горчивка и зарових, обърнато с отвора надолу, в топла конска тор за двадесет дни. След като извадих шишето от торта (операция, която препоръчвам винаги да се прави с голяма бързина, за да не се замърси препарата), отделих дестилата с небесносин цвят от утайките: това е квинтесенцията. Предлагам я в стъклени, много добре запечатани шишенца. Ще ви предпази от разлагане, гниене и от всяко друго неразположение, и има толкова качества, че даже съживява мъртвите.
— Достатъчно ни е да не изтребва живите — изкикоти се Бедфорд.
Лекарят се наежи:
— Нейният принцип е одобрен от Раймондо Лули, Филипо Улстадио и от много други древни и съвременни философи. Но искам да довърша: тук имам за всеки от вас отлични таблетки, половин драм всяка, които трябва да носите в джоба и да глътнете веднага, щом се почувствате дори слабо докоснати от заразата. Направени са от простички и изключително подходящи съставки, без екстравагантности: четири драма арменска глина, обикновена червена глина, зедоария, камфор, петолистник, бял диктамон и алое, по един скрупул30 шафран и цвят от карамфил, един скрупул диагридий, зелев сок и печен мед. Доказано е, че пропъждат чумата, предизвикана от нарушаването на естествената топлина. Арменската и червената глина действително потушават силния огън на тялото и умъртвяват клетките, които имат треска. Зедоарията има способността да изсушава и улеснява лечението. Камфорът освежава и също изсушава. Белият диктамон помага срещу отровата. Алоето предпазва от гниене и успокоява тялото. Шафранът и карамфилът предпазват и доставят радост на сърцето. А диаградият премахва повърхностната влага на тялото.
Всички го слушаха мълчаливо.
— Можете спокойно да им се доверите — настоя Кристофано. — Самият аз усъвършенствах формулите, вдъхновен от прословутите рецепти, изпробвани от преславните ни учители по време на най-тежките чумни епидемии. Като например стомашните сиропи на маестро Джовани от Волтера, който…
В този миг сред групата на присъстващите настъпи лека суматоха — беше се появила, напълно неочаквана, Клоридия.
До този момент беше останала в стаята си, пренебрегвайки, както винаги, часовете за хранене. Нейното пристигане бе посрещнато по различни начини. Бреноци си потърка дръвцето, Стилоне Приазо и Девизе прокараха ръка по косите си, Кристофано дискретно си прибра корема, отец Робледа се изчерви, а пък Ато Мелани се изкашля. Само Бедфорд и Дулчибени останаха невъзмутими.
Точно между последните двама се промуши куртизанката, без да бъде поканена.
Клоридия имаше наистина много особен външен вид: под изключително светлото белило прозираше все пак доста мургавата кожа — това беше в странен контраст с гъстата, къдрава, изрусена коса, която ограждаше широкото чело и правилния овал на лицето. Широкият, но малък и привлекателен нос, големите, кръгли и черни очи, съвършено подредените зъби в плътните устни служеха само като гарнитура на онова, което най-много се набиваше на очи — едно щедро разкрито деколте, подчертано от пъстра плетеница от панделки, която завършваше с голям възел между гърдите.
Бедфорд й направи място на пейката. Дулчибени остана неподвижен.
— Сигурна съм, че все някой от вас има желание да разбере след колко дни ще ни пуснат да излезем — каза Клоридия с изкусителен глас, поставяйки върху масата едно тесте карти таро.
—
— Може би не е най-подходящият момент, любезна мадона — каза учтиво Ато Мелани, за да я извади от неловкото положение. — Печалното настояще надмогва даже удоволствието от вашата приятна компания.
Тогава, изненадвайки всички, Клоридия хвана ръката на Бедфорд и я придърпа грациозно пред себе си, точно пред своята пищна и разкрита по френската мода гръд.
— Може би е по-подходящо едно гледане на ръка — предложи Клоридия, — но разбира се, безплатно и само за ваше удоволствие.
Този път езикът на Бедфорд му изневери и, преди да успее да откаже, Клоридия разтвори нежно свитата му в юмрук ръка.
— Ето на — каза тя, галейки с върха на пръста си китката на англичанина. — Ще видиш, много ще ти хареса.
Всички присъстващи (включително и аз) бяха проточили неволно врат, за да виждат и чуват по- добре.
— Гледали ли са ти някога на ръка? — Клоридия попита Бедфорд, докосвайки леко възглавничките на пръстите му, после и китката.
— Да. Тоест не. Искам да кажа, не така.
— Не се вълнувай, сега Клоридия ще ти разкрие всички тайни на ръката и на бъдещето. Този, дебелият пръст се казва палец32,
Докато обясняваше детайлно приложението на пръстите, Клоридия подчертаваше всяка фраза, гъделичкайки закачливо пръстите на Бедфорд, който се опитваше да прикрие вълнението си със срамежлива усмивка и неволно смутен, пред лицето на нежния пол, с онази смутителност, която бях забелязал единствено у пътниците, идващи от северните земи. След това Клоридия започна да описва останалите части на дланта:
— Ето, виж, линията, която тръгва от средата на китката и се изкачва към показалеца, точно тук, е линията на живота или линията на сърцето. Тази, която пресича ръката отляво надясно е естествената линия или линията на ума. Тази мъничка издутина се нарича пръстен на Венера. Харесва ли ти това име?
— На мен много — подскочи Бреноци.
— Стой назад, идиот такъв — пресече го Стилоне, като отблъсна порива на Бреноци да завоюва позиция, по-близка до Клоридия.
— Знам, знам, хубаво име е това — каза Клоридия, обръщайки се първо към Бреноци и след това към Бедфорд с тънка съучастническа усмивка, — но и тези са също хубави: пръст на Венера, хълм на Венера, пръст на Слънцето, хълм на Слънцето, пръст на Марс, хълм на Марс, хълм на Юпитер, пръст на Сатурн, хълм на Сатурн и трон на Меркурий.
Докато описваше по този начин пръсти, връзки, гънки, линии, възли, подутини и падини, с умели и изпълнени с чувственост жестове, Клоридия същевременно прокарваше показалеца си по ръката на Бедфорд и по собствените си бузи, по китката на англичанина и после върху устните си, отново върху ръката на Бедфорд и после върху най-горната, все още невинна извивка на своята щедра гръд. Бедфорд преглътна.
— После следват линията на черния дроб, линията или пътеката на слънцето, линията на Марс, линията на Сатурн, хълма на Луната и накрая всичко привършва с Млечния път.
— О, да, Млечния път — промълви Бреноци унесено.
Почти цялата групичка междувременно се бе скупчила около Клоридия — толкова нагъсто, колкото дори волът и магарето не са дръзнали да се приближат до нашия Спасител в нощта, в която се е появил на този свят.
— Имате хубава ръка и още по-хубава би трябвало да е душата ви — каза любезно Клоридия, като придърпа към себе си ръката на Бедфорд, докосвайки за един кратък миг мургавата кожа между гърдите и шията.
— Но за тялото нищо не мога да кажа — изсмя се тя, като отблъсна закачливо от себе си, сякаш в
