докато продължаваше разговора.
— Роднините по брак на краля и кралицата на Франция, значи са и техни кръвни чичовци. Сега те питам — какво ли изпитва човек, когато е племенник на собствения си тъст или, ако ти харесва повече, зет на собствения си чичо?
Не успях да се сдържа — трябваше на всяка цена да узная коя беше жената, към която се обръщаше Дулчибени. Как, по дяволите, беше влязла „При оръженосеца“ въпреки карантината? И защо Дулчибени разговаряше с нея толкова разпалено?
Опитах се да открехна полека вратата, която на излизане не бях затворил добре. Отвори се пролука и, като си поех дълбоко дъх, надзърнах с едно око. Дулчибени стоеше прав, подпрял лакти на шкафа, и се ровеше в табакерата. Докато говореше, се обръщаше вдясно от себе си, към стената, където трябваше да се намира загадъчната гостенка. За съжаление не можех да стигна с поглед до този край на стаята, за да зърна женското присъствие. А ако бутнех още малко вратата, рискувах да бъда разкрит.
След като смръкна силно няколко пъти енфие от своята табакера, Дулчибени започна да нервничи и после да се надува, като че ли искаше да си поеме дъх, за да влезе под вода.
— Крал на Англия е Чарлз II Стюарт — продължи той. — Баща му бе женен за Анриет Френска, една от сестрите на бащата на Луи XIV. Значи кралят на Англия също е два пъти братовчед било на краля на Франция, и на съпругата му испанка. Които, както видя, са по две линии братовчеди един с друг. А какво да кажем за Холандия? Анриет Френска, майка на крал Чарлз II, освен че беше леля по бащина линия на краля-слънце, бе също така баба по майчина линия на младия холандски принц Уилям Оранжки. В действителност една от сестрите на крал Чарлз и на херцог Джеймс, Мери, отиде в Холандия като съпруга на Уилям II Оранжки и от този брак се роди именно принц Уилям III, който изненадващо преди шест години се ожени за първородната дъщеря на Джеймс, кръвната си братовчедка. Четирима владетели значи са смесили осем пъти една и съща кръв.
Разбърка пак табакерата и я поднесе до носа си. Всмръкна с умопомрачителен бяс, като че ли дълго време е бил принуден да се лишава от тютюна. После отново поде пледоарията; междувременно лицето му бе посиняло, а гласът му — прегракнал:
— Една друга сестра на Чарлз II стана жена на братовчед му, брата на Луи XIV. И те също смесиха кръвта си.
Спря се, разтърсен от силна кашлица, като си покри устата с кърпичката, сякаш му беше зле и се опря на шкафа.
— Но да се обърнем към Виена — започна отново Дулчибени с леко задъхан глас. — Френската династия на Бурбоните и испанската на Хабсбургите са четири и шест пъти братовчеди на австрийските Хабсбурги. Майката на император Леополд I Австрийски е сестра на Луи XIV. Но тя е също така сестра на бащата на жена му Мария Тереза, крал Филип IV Испански, и е дъщеря на сестрата на бащата на своя съпруг, починалия император Фердинанд III. Сестрата на Леополд I се ожени за чичо си по майчина линия, тоест все същия Филип IV от Испания. А Леополд I се ожени за племенницата си Мария Тереза, дъщеря на същия Филип IV и сестра на жената на Луи XIV. Следователно кралят на Испания е чичо, зет и свекър на императора на Австрия. Значи три владетелски фамилии са размесили хиляда пъти една и съща кръв!
Гласът на Дулчибени бе станал по-висок, а погледът му — все по-налудничав.
— Какво ще кажеш? — извика той внезапно. — Приятно ли ще ти е да бъдеш леля и снаха на зет си?
И помете яростно малкото предмети, сложени върху шкафа (книга и свещ), запращайки ги към стената и на пода. В стаята настъпи тишина.
— Но винаги ли е било така? — измънка най-накрая женският глас.
Дулчибени се върна към обикновеното си строго поведение и доби саркастично изражение:
— Не, скъпа моя — подхвана той с поучителен тон. — В далечни времена владетелите си подсигуряваха наследници, женейки дечицата си за най-отбраната феодална аристокрация във владенията си. Всеки нов крал бе най-истинска есенция от най-благородната кръв на собствената си земя: във Франция кралят беше най-истинският французин сред французите.
И точно в този момент, поради силното си любопитство изгубих равновесие и бутнах вратата. Само по чудо успях да се задържа за рамката и да не рухна напред. Така че пролуката се бе разширила съвсем малко. Дулчибени не беше чул нищо. Изпотен и треперещ от страх, хвърлих един поглед вдясно от благородника, там; където трябваше да се намира жената.
Трябваше да изминат доста минути, за да се съвзема от изненадата — вместо някаква човешка фигура, видях само едно огледало на стената. Дулчибени си говореше сам.
В следващите мигове положих още по-големи усилия да изслушам този неистов изблик на гняв спрямо крале, принцове и императори. Слушах един луд! С кого ли си представяше, че говори Дулчибени?
Може би, помислих си тогава, беше обладан от спомена за някой скъп покойник, сестра или съпруга. Споменът трябваше да е доста мъчителен, след като го вдъхновяваше за подобно тъжно и тревожно представление. Изпитах вина, задето бях наблюдавал това лично и самотно страдание, сякаш се бях промъкнал подобно на крадец. Забелязах, че когато се бях опитал да го накарам да сподели своите наблюдения по тези въпроси, Дулчибени се беше въздържал. Бе предпочел, най-вероятно, компанията на един мъртвец пред тази на живите.
— И после? — поде благородникът, имитирайки гласче на девойка с невинен и стеснителен тон.
— И после, после… — тросна се Дулчибени. — После победи жаждата за господство, която ги накара всички до един да се сродят с останалите световни владетели. Вземи австрийската династия. Днес нейната разкапана кръв опетнява гробниците на славните предци — Албрехт Мъдрия, Рудолф Великодушния, после Леополд Храбрия и сина му Ернст I Железния, до Албрехт Търпеливия и Албрехт Славния. Кръв, която още преди три века започна да се разлага, докато създаде нещастния Фридрих с Празните джобове, и после Фридрих с Дебелата устна и синът му Максимилиан I, умрели позорно от преяждане с пъпеши. Именно от тези двамата начева нездравото желание да се обединят всички граничещи хабсбургски владения, които Леополд Храбрия така мъдро бе споделил с брат си. Ставаше дума за земи, които не можеха да съжителстват заедно — сякаш някой обезумял хирург бе решил да насили в едно и също тяло три глави, четири крака и осем ръце. За да задоволи жаждата си за земи, Максимилиан I се жени цели три пъти: неговите жени му носят в зестра Нидерландия и провинция Франк-Кенте, но също и чудовищната брадичка, която обезобразява потомците му. Синът му Филип Хубави, през кратките си 28 години живот, присъединява към владенията си Испания, като се жени за Хуана Лудата, дъщеря и наследница на Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска и майка на Карл V и Фердинанд I. Карл V увенчава и същевременно проваля плана на дядо си Максимилиан I — абдикира и разделя кралството, над което слънцето никога не залязва, между сина си Филип II и брат си Фердинанд I. Разделя владенията си, но не успява да раздели кръвта — у наследниците проявите на лудост вече са неудържими, братът иска сестрата, а и двамата желаят да се свържат плътски със собствените си деца. Синът на Фердинанд I, Максимилиан II, император на Австрия, се жени за сестрата на баща си и така от неговата съпруга-леля му се ражда една дъщеря, Анна Мария Австрийска, която се омъжва за Филип II, крал на Испания, неин чичо и братовчед, доколкото е син на Карл V; от този злополучен брак се ражда Филип III, крал на Испания, който се жени за Маргарита Австрийска, дъщеря на брата на дядо му Максимилиан II, която ражда бъдещия крал Филип IV и Мария Анна Испанска, която се омъжва за Фердинанд III, император на Австрия, неин кръвен братовчед, защото е син на брата на майка й. Така идва на бял свят сегашният император Леополд I Австрийски и сестра му Мария Анна…
Ненадейно ме обзе погнуса. Тази оргия от съвкупления ме беше замаяла. В предизвикващата гадене плетеница от бракове между чичовци, племенници, свекърви, снахи и братовчеди имаше нещо чудовищно. След като открих, че Дулчибени говореше на огледалото, не бях слушал с голямо внимание. Но най-накрая мрачната му, зловеща реч ме бе едновременно заинтригувала и отвратила.
Дулчибени впрочем, крайно превъзбуден и почервенял, бе замлъкнал с поглед, зареян в пространството, сякаш надигащият се гняв задушаваше гласа му.
— Помни — успя най-накрая да измънка той, обръщайки се от ново към несъществуващата си събеседница — Франция, Испания, Австрия, Англия и Холандия — страни от векове населявани от враждуващи народи, сега са поробени от властта на едно-единствено племе без род и вяра. Хора с кръв
